Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
гр. София, 20 октомври 2023 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Славова, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 784/2023 година и съобрази следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Л. Г. О. срещу решение на Софийски апелативен съд № 156/05.05.23г., постановено по внохд № 1354/2022 г. по описа на същия съд.
В жалбата се заявяват всички касационни основания. В допълнение към нея се конкретизират съображения в подкрепа на някои от оплакванията. Твърдят се нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непълноценна аналитична дейност на решаващия съд, както и в отсъствие на отговор по направените от защитата възражения и доводи. Като последица на процесуалните нарушения се извежда и нарушението на материалния закон. Справедливостта на наказанието се оспорва с довод за неотчетено здравословното състояние на жалбоподателя. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт или изменяването му с намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като поставя акцент на твърдението за нарушено право на защита предвид лишаването на подсъдимия от възможността да докаже своите твърдения. Конкретизира, че делото следва да се върне на предходен процесуален стадий за извършване на следствен експеримент, който да изясни, че ударът с ножа не е нанесен от подсъдимия умишлено, а при спречкването между жалбоподателя и пострадалия.
Подсъдимият О., в лична защита, отрича деянието му да е умишлено, като сочи че то е резултат на конфликт между него и пострадалия, предизвикан от поведението на последния. Позовава се още и на данните за влошеното си здравословно състояние.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец застъпва позиция за неоснователност на касационната жалба. В писмено възражение се сочи, че отсъстват основания за намеса на касационната инстанция поради липсата на нови и съдържателни доводи в касационната жалба, която на практика преповтаря въззивната.
Прокурорът намира въззивното решение за правилно и законосъобразно, а жалбата на подсъдимия - за неоснователна.
В последната си дума подс. О. моли за извършване на следствен експеримент и преквалифициране на деянието му в по-леко наказуемо престъпление.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
С атакуваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционна присъда № 97/30.06.22 г. на Софийски градски съд, постановена по нохд № 2472/21г. по описа на същия съд.
С нея подс. Л. О. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 18 от НК, като при условията на чл. 58 буква“а“ във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание 8 (осем) години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
С присъдата са приложени чл. 59, ал. 1 от НК, като са зачетени периодите през които подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, „домашен арест“ и задържане по ЗМВР.
На осн. чл. 45 от ЗЗД подс. О. бил осъден да заплати на гражданския ищец И. О. сумата от 56 000 лв. - обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.
Съдът се произнесъл по разноските по делото и дължимата държавна такса.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В касационните жалби и допълнението към тях оплакването е развито в три направления - отсъствие на отговор на доводите и възраженията на защитата и липса на мотиви, непълноценен доказателствен анализ и на последно място - липса на „отразяване на искането и на осъдения да бъде проведен следствен експеримент на мястото на инцидента, с който би се потвърдила тезата му, че същият се е случил в резултат на непредизвикана от същия свада, а в отговор на такава“.
Оплакванията в една част следва да се оставят без отговор, а в друга част са неоснователни.
Преди всичко, претенциите за отсъствие на надлежни мотиви и нарушение на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК са бланкетно заявени. В тяхна подкрепа не са посочени каквито и да са съображения.
Извън съмнение разпоредбата на чл. 351, ал.1 от НПК пояснява, че страните следва да посочат частта от присъдата или решението, която обжалват, в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят, както и искането, което се прави, защото по този начин те очертават пределите на касационната проверка.
Специфичния характер на касационния контрол предпоставя и специфични изисквания към съдържанието на касационните жалби/протест. Неизпълнението на законовите изисквания за съдържанието на касационната жалба/протест по чл. 351, ал.1 от НПК е с процесуални последици както по отношение допустимостта им, така и във връзка с обхвата и пределите на касационната проверка и възможността на касационната инстанция да упражни правомощията си по същество (вж. Определение № 228 от 20.04.2007 г. на ВКС по н. д. № 363/2006 г., I н. о.; Решение № 161 от 15.03.2007 г. на ВКС по н. д. № 843/2006 г., I н. о.; Решение № 445 от 31.10.2008 г. на ВКС по к. н. д. № 468/2008 г., I н. о.,). Касационната проверка, за разлика от въззивната, не е служебна, а е предпоставена от развитите от страните в касационната жалба/протест оплаквания и съображения в тяхна подкрепа. Допустимите отклонения от отсъствието на служебна проверка при касационния контрол са единствено при констатациите за груби нарушения на процесуалния и материалния закон, които са довели до накърняване на основни човешки права. Настоящият случай не разкрива подобни нарушения, които да налагат служебната намеса на касационната инстанция. Същевременно, в касационните жалби не е конкретизирано на кой от доводите и възраженията на защитата не е даден отговор в атакувания съдебен акт и в какво се състои липсата на мотиви. От съдържанието на жалбите не може дори и в общия контекст да се извлече в какво се състои порокът на въззивния акт.
Обобщено - формално заявените оплаквания за липса на мотиви и нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК следва да се оставят без коментар по същество.
Оплакването за пороци в доказателствената дейност на решаващия съд също е неоснователно.
Неизвършването на следствен експеримент, довело до непълнота на доказателствата, е довод в подкрепа на оспорения механизъм на деянието. Този довод се развива едва в касационната жалба, като не е бил поставен на вниманието нито на първия съд, нито в хода на въззивното производство. С оглед на това не би могло да се претендира необоснован отказ на инстанциите по фактите да събират доказателства, включително и по искане на защитата, когато те са необходими за проверка на защитната версия на подсъдимия. Освен това, следственият експеримент и по същество като способ не би допринесъл за изясняване на фактите, доколкото той принципно е насочен към проверка на вече събрани доказателства, а механизмът на увреждането е изяснен чрез заключенията на съдебно -медицинските експертизи и показанията на пострадалия св. О.. Правилно въззивният съд е утвърдил осъществената от първия съд аналитична дейност, която в крайна сметка е довела до заключението, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за умъртвяването на пострадалия, а не е го е наранил неволно и/или като реакция на осъществено от него нападение с бутилка. Фактическите изводи за генезиса и механизма на деянието са основани на прецизен и задълбочен доказателствен анализ. Защитната теза на подсъдимия – за неволно нанасяне на удар с ножа в областта на корема на пострадалия по време на спречкването помежду им е била подложена на сериозно изследване, включително и чрез назначаване на съдебно-медицинска експертиза за проверка на изнесените в обясненията на подсъдимия данни за удар с бутилка в областта на лявото рамо. В контекста на непротиворечивите показания на пострадалия, непоследователните твърдения на подсъдимия за причините и механизма на деянието, с основание са приети за недостоверни. На базата на взаимно корелиращите се гласни доказателствени средства – показанията на пострадалия О. и близките му, св. С. и св. Д., св. Г. и неоспорената и обоснована СМЕ (относно медико-биологичните белези на прободно-порезното нараняване в областта на горната трета на корема вляво и местоположението на телата на извършителя и пострадалия), с основание контролираните инстанции са възприели за несъмнено доказана обвинителната теза, че подсъдимият О. е действал умишлено с намерението да причини смъртта на И. О..
Затова изводите на съда относно правната квалификация на деянието по чл. 115 вр. чл.18 от НК съответстват на установените обстоятелства по делото. Подсъдимият е нанесъл удар с нож (с обща дължина в разгънато положение 24,5 см., с дължина на острието 10,5 см.) в горната част на корема на пострадалия О., с което му причинил проникващо прободно - порезно нараняване в областта на корема със засягане на черния дроб и слезката по хода на раневия канал и излив на кръв в количество 1500 мл. Животът му бил спасен поради извършената хирургическа операция, без която смъртният изход е бил неизбежен. Деецът е действал с пряк умисъл. Характеристиките на използваното оръжие, разстоянието и силата на удара, както и последващото поведение на подсъдимия указват на намерение за лишаване от живот, а не за причиняване на телесна повреда. Осъщественото изпълнително деяние е напълно достатъчно за умъртвяването на пострадалия, а ненастъпването на обществено опасните последици се дължи на причини, стоящи извън поведението на дееца. С основание деянието е дефинирано като довършен годен опит за убийство, поради което правилно инстанциите по същество са квалифицирали престъпната му деятелност по чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Така посоченото дава отрицателен отговор на искането на защитата и подсъдимия за преквалифициране на деянието му по по-леко наказуем състав на престъпление.
По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание.
Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана при условията на чл. 58, буква“а“ във връзка с чл. 55, ал. 1 , т. 1 НК, като е отмерено наказание под законовия минимум от 10 (десет) години, а именно 8 (осем) години лишаване от свобода. Основния акцент в жалбата, че съдилищата не са съобразили влошеното здравословно състояние на подсъдимия, не намира опора в мотивите към съдебните актове. Напротив основните съображенията по въпроса какво наказание следва да понесе подсъдимия са концентрирани именно на здравословното му състояние. То е било предмет на нарочно изследване в хода на въззивното съдебно следствие, като експертното заключение не е допринесло с качествено нова информация, която да налага преразглеждане на въпроса за размера на наказанието „лишаване от свобода“. Хроничните му заболявания подлежат на терапия, която е възможна в болнично заведение и към местата за лишаване от свобода. Извън това, не се констатират предпоставки за допълнително намаляване на наложеното наказание, тъй като и здравния статус, и възрастта на подсъдимия са отчетени според действителното им значение. Допълнителното снизхождение към подсъдимия, извън вече проявеното от инстанциите по същество, не само че би довело до заобикаляне на генералната превенция, но не би постигнало и целите на специалната. Нито степента на обществена опасност на деянието, нито конкретната обществена опасност на жалбоподателя, предпоставят преценка за несправедливост на наказанието, така както то е било отмерено от решаващия съд в рамките на 8 (осем) години лишаване от свобода.
С оглед посочените съображения, ВКС намери касационните жалби за неоснователни.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК подсъдимият Л. Г. О. следва да бъде осъден да заплати направените от частния обвинител и граждански ищец И. В. О. разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за повереник пред касационната инстанция.
По изложените съображения и на осн. чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156/05.05.23г, постановено по внохд № 1354/22г. по описа на Софийски апелативен съд.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимият Л. Г. О. да заплати направените от частния обвинител и граждански ищец И. В. О. разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за повереник пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|