8 Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 28.10.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова Евгений Стайков при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№2214/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Свинекомплекс Брестак” АД – [населено място], област Варна, срещу решение №116 от 13.05.2019г., постановено по в.т.д.№188/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №1007/21.12.2018г. по т.д.№598/2018г. на Варненски окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е нищожно, тъй като волята на съда е неразбираема и не подлежи на тълкуване. Според касатора от противоречието между мотиви и диспозитив не става ясно дали с обжалваното решение се пораждат нови правни действия или се потвърждава съществуването на спорното право. При условията на евентуалност се твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него на практика се извършва недопустима съдебна делба на акции. Отделно се сочи, че разглеждайки конститутивен иск за делба, съдът се е произнесъл „свръх петитум”. Излагат се доводи, че разгледаният иск е недопустим поради липсата на активна процесуална легитимация на малолетните ищци, по отношение на които е налице забраната по чл.65 ТЗ и които същевременно нямат качеството на акционери върху определен брой акции. Недопустимостта на обжалваното решение е обоснована и с липсата на правен интерес за ищците от иска по чл.71 ТЗ след извършената в хода на производството продажба на наследство. В касационната жалба се поддържа също, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че в нарушение на правилата по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, съдът не е изложил ясни и непротиворечиви мотиви. Оспорва се решаващия извод на съда, че акции между наследниците могат да се разпределят съобразно наследствения им дял. Според касатора наследниците са придобили идеални части от правото на собственост върху всяка една наследена поименна акция. Акцентира се върху разбирането в съдебната практика и в правната теория, че прекратяването на съсобствеността върху наследствените акции изисква съгласие на наследниците (доброволна делба) относно индивидуализиращите белези на акциите, които се придобиват от всеки един от наследниците, поради което извършената с обжалваното решение съдебна делба на акции е недопустима. Претендира се прогласяване нищожността на обжалваното решение, респ. – обезсилването му като недопустимо и евентуално - неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от А. П. Д., действаща като майка и законен представител на ищците Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., в който се поддържа, че въззивното решение е валидно и допустимо. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора като се твърди, че въззивният състав законосъобразно е приел, че акциите се наследяват пропорционално на наследствения дял на всеки един от наследниците, а не в съсобственост. С определение №264/29.04.2020г., постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 т.3 ГПК във връзка със следния поставен от касатора въпрос (преформулиран от ВКС с оглед правомощието на касационния състав, посочено в т.1 от в т.1 от Тълк. решение №1/19.09.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС), а именно: „Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?”. В проведеното на 23.09.2020г. открито съдебно заседание, пълномощникът на касатора „Свинекомплекс Брестак” АД поддържа оплакванията в касационната жалба като акцентира върху създадената след постановяване на определението по чл.288 ГПК практика на ВКС, с която се приема, че при наследяване на налични поименни акции всеки един от наследниците придобива идеална част от всяка акция, съответстваща на дела от наследството. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски в полза на касатора за всички съдебни инстанции. Процесуалният представител на ответниците по касация - Б. Н., П. Н. и Б. Н. поддържа, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила по съображенията, изложени в отговора на касационната жалба. В представена писмена защита се излагат аргументи за неоснователността на касационната жалба по съществото на спора като се сочи, че единствено тезата, че акциите, попадащи в наследствената маса не следва да се придобиват в съсобственост, би предоставила възможност на всеки един от наследниците пълноценно да упражнява членствените си права и съответно органите на дружеството да функционират безпрепятствено. В подкрепа на това становище е отразено, че липсва законова уредба, предвиждаща придобиването на акции в съсобственост като същевременно е налице нормативна уредба за наследяване на безналични акции и трайно установена съдебна практика относно наследяването на вземанията (които норми и практика по аналогия следва да се прилагат и при наследяване на поименни акции). В писмената защита се поддържа, че съсобствеността на акциите би довела до непреодолими проблеми при упражняване правата на акционерите в случай на невъзможност да бъде извършена доброволна делба и с оглед трайно установената съдебна практика, че съдебна делба на акции е недопустима. В заключение се сочи, че при наследяване на поименни акции, представляващият дружеството следва да установи какъв е размера на наследствения дял на съответния наследник и да изчисли какъв брой от наследствените акции съответства на този дял, след което да впише наследника в книгата на акционерите. Претендират се разноски за касационната инстанция Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, доводите на страните и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №1007/21.12.2018г. по т.д.№598/2018г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл.71 от ТЗ се признава за установено по отношение на ответника „Свинекомплекс Брестак” АД, че ищците Б. Н., П. Н. и Б. Н., действащи чрез тяхната майка и законна представителка А. Д., притежават по наследство от починалия си баща Б. Н. по 3 557 броя поименни акции от капитала на дружеството, всяка акция с номинална стойност от 10 лева. Препращайки към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, въззивният състав е приел за установено по делото, че трите ищци са наследници по закон на починалия на 14.05.2914г. техен баща Б. Н., който преживе е притежавал 21 347 броя поименни акции от капитала на „Свинекомплекс Брестак” АД, всяка с номинална стойност от по 10лв., както и че размерът на дела на всяка една от ищците е 1/6 ид.ч. от притежаваното от баща им имущество под формата на акции в капитала на ответното дружество. Апелативният състав е счел за неоснователни оплакванията на въззивното дружество за недопустимост на първоинстанционното решение. Посочил е, че процесният установителен иск за защита на нарушени акционерни права на ищците е допустим, доколкото дружеството не приема наследниците като акционери с конкретно претежавани от тях акции и изисква правата по останалите в наследство акции да се упражняват заедно чрез определен от наследниците общ пълномощник. Допустимостта на иска е обусловена и от факта, че при липсата на съгласие между двете групи наследници (Б. Н. има още трима наследници по закон – съпруга и други две деца), не може да се извърши между тях доброволна делба на акциите, а съдебна делба на същите е недопустима. Според съда наследниците са принудени да постигат съгласие за общо упражняване на правата по акциите за всеки конкретен случай, което е неоправдано и пречи на упражняване на индивидуалните им членствени права като в тази връзка искът по чл.71 ТЗ за защита на нарушени членствени права е допустим с оглед непризнаването на ищците от ответното акционерно дружество и невписването им в книгата на акционерите като акционери с конкретно акционерно участие, което ще се признае или отрече със самото решение по спора. Съдът е посочил също, че прехвърлянето на акциите от ищците в хода на процеса като част от наследството им с договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. не води до отпадане на правния им интерес от воденето на иска, тъй като съгласно чл.226, ал.1 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, т.е. законът сам е предвидил в този случай допустимост на предявения иск и правен интерес на ищеца по него, както и обвързване във всички случаи съгласно ал.3 на приобретателя от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Въззивният състав е акцентирал, че спорът между страните се състои в нееднаквото тълкуване от правната теория и от съдебната практика на смисъла на разпоредбата на чл.177 ТЗ, съгласно която акциите са неделими, а когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник. В тази връзка съдът е изложил следните съображения в подкрепа на тезата, че при наследяване всеки наследник придобива съответната на дела му част от броя наследени акции, независимо от вида и класа им, стига да могат да бъдат разпределени между наследниците съобразно дяловете им, а именно: 1.) въпреки използваните в двете изречения на чл.177 ТЗ несъответни множествено и единствено число на правния термин „акция“, достатъчно ясно е предвидена неделимост на акцията като родово понятие. Смисълът на тази разпоредба е, че ако акция или акции принадлежат на няколко лица – придобити са от тях общо или са наследени общо, и не могат да се разпределят помежду им съобразно размера на дяловете им без остатък, само тогава акциите са неделими, тъй като законът забранява раздробяване на акцията, което би довело до промяна на номиналната й стойност. 2.) от текста на чл.177 ТЗ не може да се направи поддържания от въззивника извод, че придобитите в съсобственост акции не могат да се делят, тъй като сънаследниците придобиват идеална част от всяка от придобитите акции и могат да ги упражняват само общо, освен ако не ги поделят помежду си чрез доброволна делба. Такова тълкуване противоречи на правната и на здравата житейска логика, тъй като е нелогично акциите, които се доближават по правна природа най-много до вземанията, да трябва да се упражняват само в пакет, когато са придобити или наследени общо. Както парите и вземанията за пари не подлежат на делба, а се разпределят пряко между сънаследниците съобразно деловете им, така общо притежаваните акции подлежат на пряко разпределяне между съпритежателите им съобразно дяловете им. Не могат да се разпределят и остават общо притежание само тези акции, които не могат да се разпределят без остатък, тъй като това би довело до раздробяване под номиналната им стойност и 3.) няма правно основание наследниците на починал акционер да бъдат принуждавани да упражняват акциите си само общо в пакет – чрез общ пълномощник, особено когато имат противоречиви интереси. Според апелативния състав всеки сънаследник, ако е пълнолетен, може сам да упражнява членствени права, пропорционални на дела си брой от наследените акции и съответно ако е малолетен - чрез родителя си и негов законен представител. Допустимо е малолетните сънаследници да се представляват в ОСА от родителя си - техен законен представител по отношение на притежаваните общо от тях акции, както и отделните групи малолетни наследници да имат отделен пълномощник, който да упражнява общите права на съответната група наследници по чл.181 ТЗ съобразно общия им дял от наследените акции. Въззивният съд е посочил, че в случая в книгата на акционерите по чл.179 ТЗ следва да се впишат имената на малолетните наследници с брой акции, пропорционален на дела им от наследения брой акции, като за тях трябва да им бъдат издадени и временни удостоверения. С оглед горните съображения въззивният съд е приел, че следва да се признае, че всяка от трите ищци притежава по наследство по 3 557 броя от акциите, като остават още 5 акции, които са общо притежание на всичките шестима наследници на починалия акционер Б. Н.. В определението по чл.288 ГПК №264/29.04.2020г., постановено по настоящото дело, касационният състав изчерпателно е изложил съображения относно валидността и допустимостта на въззивното решение, което обуславя липсата на поддържаните в касационната жалба касационни основания по чл.281, т.1 и т.2 ГПК за прогласяване нищожността, респ. за обезсилване на въззивното решение. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. След постановяване на определението по чл.288 ГПК е създадена практика на ВКС по въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а именно: „Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?”, която практика настоящият касационен състав споделя изцяло. С решение №47/31.07.2020г., по т.д.№673/2019г. на ВКС, ІІ т.о. на поставен аналогичен въпрос е даден отговор, че „при наследяване на налични поименни акции всеки един от наследниците придобива идеална част от всяка акция, съответстваща на дела му в наследството, а не на реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял“. Същото становище е застъпено и в решаващите мотиви на решение №58/10.08.2020г. по т.д.№101/2019г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че подялбата на наследените поименни акции не следва автоматично от наследяването, поради което „наследниците не се легитимират като самостоятелни притежатели – всеки на реален брой акции от капитала, а като техни съпритежатели – всеки на идеална част от всяка от наследените акции“. Споделяйки съображенията, изложени в мотивите на посочените по-горе решения на ВКС, настоящият касационен състав дава следния отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение: „Всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции придобива идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?”. Изводът, че наследникът на поименни акции придобива идеална част от всяка поименна акция, съответстваща на наследствения му дял, е обусловен от една страна от характера на поименните акции като налични ценни книги, материализиращи права, сходни на вещните права, които се наследяват при режима на съсобственост. Съгласно чл.181 ТЗ акцията материализира основните права на акционера, включващи правото му на глас в общото събрание, правото на дивидент и ликвидационен дял. Тези права са наследими и стават част от наследствената маса след откриване на наследството. Когато наследниците са няколко, по силата на универсалното правоприемство, към всеки от тях преминава идеална част от това имущество, с изключение на делимите наследствени задължения и вземанията. Характерът на поименните акции като налични ценни книги, правата по които може да бъдат упражнявани с притежаването на фактическа власт върху тях, придават на тези акции характеристиката на вещи, които се наследяват в съсобственост и които не могат да бъдат разделяни математически в реален брой акции. Становището за автоматично разделяне между наследниците на реален брой поименни акции противоречи на разпоредбите на чл.177 изр.1 и изр.2 ТЗ, според които акциите са неделими и когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник. Както е посочено в мотивите на решение №47/31.07.2020г., по т.д.№673/2019г. на ВКС, ІІ т.о., всяка акция материализира самостоятелни членствени права, които може да са различни, поради което акцията може да бъде самостоятелен обект на разпореждане. С оглед на това обект на наследствено правоприемство е всяка отделна акция, а не съвкупност от акциите. В тази връзка разпоредбата на чл.177, изр.2 ТЗ е приложима и в случая при наследяване от няколко лица на повече от една поименна акция, при който случай всяка една от наследените акции принадлежи в идеална част (съобразно наследствения дял) на всеки един от наследниците. Систематичното място на разпоредбата на изр.2 от чл.177 ТЗ е в същия член на закона, в който е уредена неделимостта на акциите, от което следва извода, че съвместното упражняването на правата от няколко лица се отнася до всички неделими акции. Според настоящия състав направеното тълкуване в обжалваното решение в обратния смисъл, че разпоредбата на чл.177 изр.2 ТЗ е относима само за случая, когато се наследява една единствена акция, или когато се наследяват няколко акции, които като цяло или като остатък не могат да бъдат разделени математически между наследниците, е неправилно като противоречащо на закона (чл.177 ТЗ) и на правилата за тълкуване на нормативните актове (чл.46, ал.1 ЗНА). Неоснователно е виждането на пълномощника на ответниците по касационната жалба, че при наследяване на поименни акции следва да се прилага по аналогия режима на наследяване на вземания, респ. на правилата относно наследяване на безналични акции. В тази връзка настоящият състав изцяло споделя аргументите, изложени в цитираното по-горе решение на ВКС за неприложимост по аналогия на режима на наследяване на вземанията, доколкото от една страна неделимостта на акциите е нормативно регламентирана, а от друга – тъй като поименната акция, удостоверяваща правото на притежателя й да участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на дружеството, с произтичащите от това членствени права, се различава съществено от облигационните вземания. Що се отнася до прилагането по аналогия на сочените от пълномощника на ответниците по касационната жалба правила относно наследяването на безналични акции, следва да се има предвид, че разпоредбите на чл.172 и 172а от Правилника за дейността на Централния депозитар уреждат реда, по който може да бъде прекратена съсобствеността върху такива акции и да бъдат упражнявани правата върху тях, което обуславя неотносимост на тези специални правила спрямо разглеждания правен въпрос. Не може да обоснове различен отговор на поставения въпрос аргументът на ответниците по касационната жалба, че единствено тезата, че акциите, попадащи в наследствената маса не следва да се придобиват в съсобственост, би предоставила възможност на всеки един от наследниците пълноценно да упражнява членствените си права и съответно на органите на дружеството да функционират безпрепятствено. На първо място следва да се има предвид, че в чл.177 изр.2 ТЗ изрично е регламентиран начина на упражняване на правата на акционерите при съвместно притежание на акции. Несъмнено е също, че акциите могат да бъдат разпределени между наследниците чрез доброволна делба. Отделно следва да се отбележи, (както е посочено в решение №58/10.08.2020г. по т.д.№101/2019г. на ВКС, І т.о.,), че автоматичното разделяне на акциите между наследниците, би могло да създаде значителни трудности на дружеството при осъществяване на дейността му с оглед възможните последващи спорове между наследниците, които да доведат до промяна в структурата на капитала и преуреждане на членствените права на останалите акционери. На последно и най-важно място – отговорът на разглеждания принципен материалноправен въпрос, касаещ режима за притежаването на поименни акции, придобити в наследство от повече от един наследник, не следва и не може да бъде обоснован единствено с възможните затруднения за наследниците, когато между тях няма съгласие за доброволното разделяне на акциите или за определяне на пълномощник за упражняване на членствените им права, тъй като празнотата в закона относно тази хипотеза, не може да дерогира прилагането на законовите разпоредби в чл.177 ТЗ По правилността на въззивното решение. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение, с което е потвърдено решение №1007 от 21.12.2018г. по т.д.№598/2018г. на Варненски ОС, с което на осн. чл.71 от ТЗ се признава за установено по отношение на ответника „Свинекомплекс Брестак” АД, че ищците Б. Н., П. Н. и Б. Н., действащи чрез тяхната майка и законна представителка А. Д., притежават по наследство от починалия си баща Б. Н. по 3 557 броя поименни акции от капитала на дружеството, всяка акция с номинална стойност от 10 лева, се явява неправилно. С откриване на наследството на Б. Г. Н. малолетните ищци Б. Н., П. Н. и Б. Н. са станали съсобственици съобразно наследствения им дял на съответната идеална част от всяка една от притежаваните преживе от баща им Б. Н. 21 347 броя поименни акции от капитала на „Свинекомплекс Брестак” АД, което обуславя неоснователността на предявените искове. На основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено изцяло като исковете следва да бъдат отхвърлени. На основание чл.78, ал.3 ГПК и с оглед приложените пред трите съдебни инстанции списъци за разноски по чл.80 ГПК и представените доказателства за тяхното извършване ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество сумата 5 030 лв. - разноски по делото за трите инстанции ( 1 360лв. - разноски пред Варненски ОС + 1320лв. – разноски пред Варненски АС + 1 350лв. – разноски за касационната инстанция). Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №116 от 13.05.2019г., постановено по в.т.д. №188/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи чрез тяхната майка и законна представителка А. П. Д., за признаване за установено по отношение на „Свинекомплекс Брестак” АД, че ищците Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. притежават по наследство от починалия си баща Б. Г. Н. по 3 557 броя поименни акции от капитала на „Свинекомплекс Брестак” АД, всяка акция с номинална стойност от 10 лева. ОСЪЖДА Б. Б. Н. - ЕГН [ЕГН], П. Б. Н. – ЕГН [ЕГН] и Б. Б. Н. – ЕГН [ЕГН], действащи чрез тяхната майка и законна представителка А. П. Д. – ЕГН [ЕГН], всички от [населено място],[жк], [улица], ет.6 ап.13, да заплатят на „Свинекомплекс Брестак” АД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], общ.Вълчи дол, област Варна, сумата 5 030лв. (пет хиляди и тридесет лева) – разноски за трите съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: