Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * груба небрежност * нарушение на правилата за движение по пътищата * трудова злополука * правомощия на въззивната инстанция



Р Е Ш Е Н И Е


№ 114

гр.София, 19 юли 2019 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 2413 по описа за 2018 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Хели“ ООД, чрез процесуалния представител адв. П. Г. против решение № 488/16.11.2017 г. по възз.гр.д. № 592/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което след частична отмяна на решение от 05.06.2017г. по гр.д.№4721/2014г. на Русенски районен съд, на основание чл. 200 КТ „Хели“ ООД е осъдено да заплати на Н. К. И. сумата от общо 71 440 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина ѝ Е. И. С. вследствие трудова злополука, осъществила се на 02.05.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното ѝ изплащане.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 43 от 16.01.2019г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора въпрос/след уточнение в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС/: „дали тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътно-транспортното произшествие, при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ“, по който въпрос въззивното решение е в противоречие с приетото в приложеното от касатора решение № 18/08.02.2012 г. по гр.д.№ 434/2011 г. по описа на ВКС, III г.о., с което е отговорено положително на този въпрос. В решението на ВКС е прието също, че при заявено искане за намаляване на обезщетението на основание чл.201, ал.2 КТ, съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба Н. К. И., чрез процесуален представител адв. К. Х., поддържа, че жалбата е неоснователна като съображенията си излага в писмен отговор и писмена защита. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за осъществената безплатна правна помощ от адвоката.
Третото лице - помагач ЗАД „Булстрад Виена иншуранс груп“ АД, не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Не се оспорва правилността на изводите на въззивния съд, че е осъществен фактическият състав на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, доколкото между починалия Е. И. С. и „Хели“ ООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Е. С. е работил при ответника като „шофьор на товарен автомобил /международни превози/ над 12 тона, на 02.05.2014 г. при изпълнение на възложената работа Е. И. С. управлявал седлови влекач МАН с рег. № Р1391ВВ и полуремарке Шварцмюлер с рег. № Р7595ЕХ по път № 7 в Румъния /между градовете Д. и Арад/ в посока Арад, при сблъсък със седлови влекач Волво с румънска регистрация, управляван от М. Г., който се движил в обратната посока, Е. И. С. получил увреждания, несъвместими с живота и починал; с разпореждане № 46/23.05.2014 г. на НОИ – ТП Русе злополуката е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО; ищцата Н. К. И. е легитимирана да предяви иска като майка на починалия вследствие на трудовата злополука работник и негов наследник.
За да определи размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от майката на починалия, съдът взел предвид, че между Н. К. И. и Е. И. С. съществувала дълбока връзка, обич, уважение и подкрепа. Майката и синът живеели заедно, той бил основаната опора в живота ѝ, грижил се за нея, както и за дома им. След смъртта на баща му, синът се превърнал в глава на домакинството. Внезапната загуба на единствения ѝ син се оказала тежко изпитание за Н. К. И., понастоящем тя не можела да се съвземе, не виждала смисъл от съществуването си, непрестанно оплаквала непрежалимия си син и била безутешна. При преценка на конкретните обстоятелства, съдът приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищцата от смъртта на сина й би била сумата от 100 000 лв.
Въззивната инстанция е намерила за неоснователно възражението на работодателя-ответник за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, по съображения, че липсват доказателства за действията на пострадалия, които да позволяват извод за виновно допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата.
Правилно е прието за установено въз основа на съвкупна преценка на писмените доказателства, заключението по изготвената тройна авто-техническа експертиза, както и показанията на изслушаните по делегация свидетели, че произшествието, при което е настъпила смъртта на Е. С., е осъществено вследствие на навлизане на управлявания от него тежкотоварен автомобил в насрещното платно за движение и сблъсък с насрещно движещия се тежкотоварен автомобил. Правилно също съдът е приел, че пострадалият водач е нарушил правилата за движение по пътищата в Румъния и по-конкретно чл. 48, ал. 1 от ИПН № 195/2002 г., като е навлезнал в лентата за обратно движение.
Въззивният съд е приел, че липсват категорични данни нарушението на правилата за движение по пътищата да е извършено виновно от водача, тъй като напускането на лентата на движение на автомобила и навлизането му в тази за насрещно движение би могло да се дължи на внезапна техническа неизправност, прилошаване или загубване на контрола върху превозното средство по други причини. Твърдения и данни, че навлизането в насрещното движение се дължи на техническа неизправност на автомобила, по делото обаче няма, респ. на прилошаване или загубване на контрола върху превозното средство по други причини /различни от движението с превишена или несъобразена с пътните условия скорост/. Във въззивното решение е прието, че пострадалият не се е движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост. Не е преценено експертното становище на вещото лице инж.Н., изготвило първата експертиза, че ако се е движил в рамките на разрешената скорост от 50км/ч., при тази крива на завоя е щял да си остане в своето платно; „до 50км/ч. няма как да излезе от своето платно“; че за да отиде в канавката – това става с движение на кормилото /т.е. тогава е бил в съзнание/.
При заявено искане за намаляване на обезщетението на основание чл.201, ал.2 КТ, съдът е следвало, но не е изложил мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност. По делото не е установен механизмът на злополуката и поведението на работника при настъпването й, за да може точно да се посочи конкретното поведение на работника, в което се изразява неговата груба небрежност или обикновена небрежност, което разграничение е от значение, тъй като когато проявената небрежност е обикновена, а не груба, не се прилага намаляването на отговорността на работодателя при условията на чл.201, ал.2 КТ. Доказването на тези обстоятелства и на грубата небрежност е в тежест на работодателя, който е релевирал възражение по чл.201, ал.2 КТ По настоящия спор е ангажирал доказателства за доказването на възражението, които обаче не са събрани по делото. Ответникът-работодател в отговора на исковата молба е направил доказателствени искания – да се изискат от Република Румъния разпечатка от дигиталната карта на автомобила, управляван от пострадалия, с посочване, че е иззета при огледа на ПТП и от нея могат да се направят изводи за скоростта на движение на автомобила в участъка на ПТП и непосредствено преди него и условията при които е настъпило същото , както и доклада за аутопсията /приобщаването на последния към доказателствата по делото е поискано с молба от 20.10.2014г./, които доказателства не са събрани по делото – необходимостта от първите за прецизно установяване на скоростта, е подчертана и от двете авто-технически експертизи по делото и поради липсата на които по делото първата от тях е дала заключение прилагайки описани в него методики – че скоростта е била превишена, като в тази насока са и свидетелските показания, и констатациите в Протокол за оглед на местопроизшествието от 02.05.2014г. на Окръжен полицейски инспекторат /ОПИ/ – [населено място], Пътна полиция; писмо №253.757 от 19.08.2014г. на ОПИ – Арад, Пътна полиция, до „Хели“ ООД /в отговор на искане за предоставяне на документи/, както и в Реферат с предложение за прекратяване на производството от 24.04.2015г. на ОПИ-Арад, Пътна служба. С молби от 4.11.2016г. и 29.11.2016г. насрещната страна също е заявила становище за необходимостта от събиране на ангажираните от ответника доказателства- преписи от тахографските записи на българския товарен автомобил - за изясняване на механизма на ПТП, а също и на преписи от тахографските записи на другия автомобил и на описаните в протокола за оглед на местопроизшествие снимки, които да се изискат по реда на регламент /ЕО/ №1206/2001г. от Република Румъния. Първоинстанционният съд е констатирал, че съдебната поръчка не е изпълнена, но е приключил производството по делото без да бъдат събрани поисканите и допуснати доказателства.
Допуснатото нарушение на правомощията на въззивния съд по изясняване на фактите по делото, когато не са заявени конкретни доказателствени искания от страна по делото в хипотеза, че първоинстанционният съд е приел възражението по чл.201, ал.2 КТ за основателно, е довело до неизясняване на механизма на пътнотранспортното произшествие, при което е пострадал наследодателят на ищцата. Преценката дали е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, е конкретна и зависи от фактите по делото. Изясняването на механизма на ПТП е от значение при оценката на поведението на пострадалия и дали следва да се квалифицира като груба небрежност, както и при определяне на конкретния принос на пострадалия за настъпване на злополуката, ако поведението му се квалифицира като груба небрежност.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение и то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С оглед изхода на делото по касационната жалба, следва да бъде отменено и обжалваното с частна касационна жалба от Н. К. И., чрез процесуален представител адв.Х., определение от 13.02.2018г., постановено по в.гр.д. № 592/2017г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение № 488/16.11.2017 г. по възз.гр.д. № 592/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе, както и определение от 13.02.2018г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на Н. И. за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Русе.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: