Р Е Ш Е Н И Е № 174 София, 4 юли 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова наказателно дело № 739/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на Апелативна прокуратура-Велико Търново, срещу въззивна присъда №315 от 22.11.2010г. на АС-Велико Търново, постановена по внохд № 166/10г. В протеста се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т. 2 и 3 от НПК, като се прави искане на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 от НПК въззивната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че не са изпълнени, дадените с отменителното решение указания. Също така твърди, че при доказателствения анализ за игнорирани част от доказателствата. Не е обсъден въпросът за пожаро-техническата експертиза, в каквато насока са били дадени указания от ВКС. Позовава се и на нарушение, свързано с вписване на съдия, участвал в предходното гледане на делото, което намира за техническа грешка. Защитата на подсъдимия, пледира за оставяне без уважение на касационния протест, тъй като въззивният акт е правилен и законосъобразен. Не са събрани преки доказателства, които да установяват авторството на деянието. Като неоснователни намира и възраженията на прокурора за това, че не са изпълнени указанията, дадени от ВКС при предходното разглеждане на делото. Подсъдимият Б. К., в лична защита не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда № 48 от 16.04.2009г., постановена по нохд №366/08г., ОС– гр. Плевен е признал подсъдимия Б. А. К. за виновен в извършването на следните престъпления: по чл.116, ал.1, т.8 и 12, вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК, като му е наложил наказание доживотен затвор и по чл.330, ал.1 от НК с наложено наказание седем години лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно доживотен затвор. С Решение № 178 от 26.10.2009г. АС-Велико Търново е потвърдил изцяло горепосочената първоинстанционна присъда. С решение № 15 от 14.05.2010г., постановено по н.д №765/09г., ВКС, трето наказателно отделение е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото е била постановена въззивна присъда № 315 от 22.11.10г., с която изцяло е отменена присъдата на ОС- Плевен, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по инкриминираните му обвинения. Независимо, че няма изрично касационно възражение, представителят на прокуратурата в хода на пренията си маркира допуснато процесуално нарушение във връзка със състава на съда, постановил въззивната присъда, като изрази становище за допусната техническа грешка. Следва да се отбележи, че касационното производство има за предмет инстанционна проверка на присъда или решение, които не са влезли в сила, но само в обжалваната част, по отношение на обжалвалите лица и в рамките на очертаните с жалбата основания. При грубо нарушаване принципите както на материалното, така и на процесуалното наказателно право, отсъствието на касационни основания не води до игнориране на предоставената от закона власт на настоящия съд и не го лишава от правомощията му, включени в обхвана на чл.354 от НПК. По силата на Конституцията на Р.България, ВКС осъществява съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища. Изпълнявайки тези си правомощия, настоящият състав на касационната инстанция, констатира, че при постановяване на въззивната присъда е допуснато съществено процесуално нарушение, което беше констатирано и от прокурора, като същото не може да бъде приравнено на техническа грешка, а е от категорията не само на съществените нарушения , но и на абсолютните такива. В постановената от АС-Велико Търново и атакувана пред настоящата инстанция въззивна присъда е посочен за докладчик по делото съдия В., който не е отразено да е участвал в съдебния състав, разгледал делото. В настоящият случай не може да се приеме, че става въпрос за техническа грешка, тъй като посоченият съдия-докладчик правораздава в АС-Велико Търново. Също така, не може да се установи по категоричен начин дали той реално е участвал в разглеждането на делото или грешно е изписан някои от членовете на съдебния състав. Нещо повече, става въпрос за съдия, които е участвал при предходното разглеждане на делото и по отношение на който са налице основанията за отвод по чл.29, ал.1, т.1, б.”А” от НПК. При тези данни не може да се възприеме тезата на прокуратурата за допусната техническа грешка, тъй като не се установява по несъмнен начин, кои съдии са реално членовете на съдебния състав, постановил въззивната присъда, предмет на касационна проверка и дали е законен този състав. С оглед на горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане, поради допуснато съществено процесуално нарушение.Последното следва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, както и да бъдат изпълнени указанията, дадени от ВКС с предходното отменително решение. Предвид гореизложеното е безпредметно да бъдат обсъждани доводите, залегнали в касационния протест по същество на спора. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 315 от 22.11.10г, постановена по внохд № 166/10г. по описа на АС-гр.Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Велико Търново, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: