Ключови фрази


- 5 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502

гр. София 01.07.2020 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 01.04.2020 (първи април две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 211 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 10 880/18.11.2019 година, подадена от „Билла България“ ЕООД [населено място], против решение № 366/16.10.2019 година на Окръжен съд Хасково, ІІ-ви състав, постановено по гр. д. № 614/2019 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е потвърдил първоинстанционното решение № 91/22.04.2019 година на Районен съд Свиленград, постановено по гр. д. № 864/2019 година, с което са уважени предявените от В. Г. И. против „Билла България“ ЕООД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на И. от длъжността „регионален мениджър“ извършено със заповед № 2874/26.09.2018 година на управителя на „Билла България“ ЕООД [населено място] и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
В подадената от „Билла България“ ЕООД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от В. Г. И. против дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т 2 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Хасково по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. Г. И. е подал отговор на същата с вх. № 382/13.01.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 366/16.10.2019 година на Окръжен съд Хасково, ІІ-ви състав, постановено по гр. д. № 614/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„Билла България“ ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 28.10.2019 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 10 880/18.11.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че между страните по делото бил сключен трудов договор от 27.10.2008 година, съгласно, който В. Г. И. бил назначен на длъжността „заместник-управител“ с работно място филиал на „Билла България“ ЕООД [населено място] в [населено място]. С договора не било уговорено изрично място на работа, което предопределяло приложението в това отношение на нормата на чл. 66, ал. 3 от КТ. Съгласно същата за място на работа се смятало седалището на предприятието, с което бил сключен трудовия договор, доколкото друго не било уговорено или не следвало от характера на работата. От съдържанието на договора се установявало, че в него било уговорено съответното структурно звено, в което работникът ще работи и следователно то се смятало за място на работа. С допълнително споразумение № 1328/19.03.2012 година, към същия трудов договор, била променена само длъжността на И. на „управител на магазин“, като мястото на работа, припокриващо се с работното му място, останало същото. От следващото споразумение № 1745/24.02.2017 година, към същия трудов договор, се установявало, че И. бил назначен на длъжност „регионален мениджър“-филиали на „Билла България“ ЕООД [населено място] и централа.
Съставът на Окръжен съд Хасково е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от КТ не се смятало за изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя. От редакцията на разпоредбата ясно се виждало, че мястото на работа, като съществен елемент от съдържанието на всеки трудов договор (чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ) трябвало да бъде определено в самия него. Показателно за съществеността на това нормативно изискване било и наличието на въведената с разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от КТ фикция, гарантираща определеността-в случай че сраните не го били направили. В контекста на това употребеният в допълнително споразумение № 1745/24.02.2017 година израз-филиали на „Билла България“ ЕООД [населено място]-не бил годен да обозначава място на работа поради своята абстрактност. Съображение в този смисъл се извеждало от разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ, съгласно, която когато нуждите на предприятието налагат работодателят можел да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от тридесет календарни дни без прекъсване. От редакцията й и телеологичното й тълкуване следвало, че място на работа, по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ било място на постоянна такава и че било недопустимо формулирането му като-всички или неопределими от самия договор, филиали на територията на страната, защото чрез подобна уговорка се заобикаляли правилата за командироване. Това означавало, че за да се считат за място на работа филиалите трябвало да са определени-в (географски) смисъл на конкретно посочени, а не в (пространствен) смисъл на териториално обособени-което било относимо към нормативната дефиниция на работно място. Те трябвало да са определими от съдържанието на самия договор, а не определяеми, и то едностранно от работодателя-в какъвто, пряко противоречащ на нормата на чл. 118, ал. 1 от КТ смисъл би доводът на „Билла България“ ЕООД [населено място].
Според въззивния съд доводът на „Билла България“ ЕООД [населено място] за промяна на мястото на работа на В. Г. И. предвид характера на работата и функциите, свързани с новата длъжност „регионален мениджър“, също бил несъстоятелен, при това във връзка с неоснователността на горепосочения. Действително съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от КТ мястото на работа би могло са се определя и в зависимост от характера на работата. От длъжностната характеристика на регионалния мениджър се установявало, че характерът на работата му налагал той да я извършва във филиали на дружеството, като било допълнено-в поверения му регион. При гореизложените съображения обаче ставало ясно, че всъщност регион не бил определен в договора-както го изисквал законът. Следователно от характера на работата не можело да се изведе в кои конкретно филиали (региони) ще се полага труда, за да послужи това за определяне на мястото на работа. Относно термина „централа“ следвало да се посочи, че за разлика от „седалището на търговеца“, той не бил легален и не било задължително да съвпада с него. Тъй като в контекстна на общия израз „филиали на „Билла България“ ЕООД [населено място] и централа“ от съдържанието на трудовия договор и допълнителните споразумения не ставало ясно какъв смисъл били вложили страните в понятието за целите на трудовото им правоотношение съдът нямало как да направи преценка дали изявленията им относно определеното с термина място на работа са съвпаднали. В допълнение на тези съображения-всяка организация можела ежедневно, произволно и едностранно да определя различни обекти за своята централа, и то без да имала задължение да то обявява публично (в търговския регистър, например), което било несъвместимо с особеностите на трудово правния договор (чл. 118, ал. 1 от КТ) и правната сигурност на насрещната страна по него.
С оглед на горното съставът на Окръжен съд Хасково достигал до извод, че така формулираната в допълнителното споразумение № 1745/24.02.2017 година към трудовия договор от 27.10.2008 година, между страните клауза относно мястото на работа на В. Г. И. не била годна да определи такова място. Това обстоятелство и гореизложения анализ обосновавали несъстоятелността и на доводите на „Билла България“ ЕООД [населено място], че поради надлежното уведомяване на работника за смяната на филиалите, за които отговаря, явяването му във филиал на „Билла България“ ЕООД [населено място] в [населено място] не изключвало извършването на посоченото в заповедта за уволнение № 2874/26.09.2018 година нарушение на трудовата дисциплина. С оглед пълнота по повод изтъкнатите от В. Г. И. съображения следвало да се отбележи, че не били индиректно, но конкретно обсъдени в посочените мотиви, с изключение на последното от тях, касаещо несъобразяване на предприетия от работодателя начин на изменение на мястото на мястото на работа с точки от собствената му вътрешна заповед № 596/01.03.2018 година. След като било установено несъответствието на претендираното изменение на работното място със закона-безпредметно било извършването на преценка за съответствието му на вътрешни за дружеството правила.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Билла България“ ЕООД [населено място] е поискало обжалваното решение на Окръжен съд Хасково да бъде допуснато до касационно обжалвано по правните въпроси за това допустимо ли е уговаряне в трудов договор, като място на работа всички филиали (обекти) на предприятието на дружеството работодател и за това при определяне на мястото на работа на основание чл. 66, ал. 3 от КТ-в зависимост от характера на работата, следва ли да се извеждат конкретни географски обособени (райони) или е допустимо да се достигне до извода, че място на работа на работника или служителя е цялото предприятие на дружеството работодател. По отношение на първия от въпросите се сочи противоречие на обжалваното въззивно решение с решение № 543/15.01.2013 година, постановено по гр. д. № 1688/2011 година и решение № 308/17.12.2013 година, постановено по гр. д. № 1176/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., което обосновава искане за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по този въпрос. Освен това и за двата въпроса се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Двата поставени от „Билла България“ ЕООД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси са включени в предмета на делото, били са обсъждани от състава на Окръжен съд Пазарджик и са обусловили правните му изводи при постановяването на въззивното решение. Посочените от касатора две решения на ВКС не се припокриват изцяло с първия от поставените правни въпроси, но касационното обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато и по двата, тъй като разрешаването им ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 366/16.10.2019 година на Окръжен съд Хасково, ІІ-ви състав, постановено по гр. д. № 614/2019 година, по подадената против него от „Билла България“ ЕООД [населено място], касационна жалба с вх. № 10 880/18.11.2019 година и такова трябва да се допускане.
На „Билла България“ ЕООД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 50.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 366/16.10.2019 година на Окръжен съд Хасково, ІІ-ви състав, постановено по гр. д. № 614/2019 година.
ДАВА на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД [населено място], [улица] съдебен адрес ..., [улица] чрез адвокат М. Г., едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 50.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.