1 Р Е Ш Е Н И Е № 46 София, 22 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 659/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения П. А. Л., чрез пълномощника му адв.А. за възобновяване на нохд № 847/09г. по описа на РС-Сандански. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Осъденият и пълномощникът му, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била изменена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 787 от 31.03.2010г., постановена по нохд №847/09г., Районен съд- Сандански е признал подсъдимия П. А. Л. за виновен в това, че на 01.01.2009г. в [населено място], е причинил средна телесна повреда на В. С., изразяваща се в разстройство на здравето , временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.58а вр. чл.55 от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност три пъти седмично за срок от една година и шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност една година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото от двеста часа за една година. В тежест на подсъдимия са били възложени, направените деловодни разноски. С въззивно решение № 339 от 25.10.2010г., постановено по внохд № 339/10г., ОС-Благоевград е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е постановил, че наказанието се определя не по чл.58а от НК, а на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК. Също така, съдът е увеличил размера на наложеното наказание пробация, както следва:двете задължителни пробационни мерки за срок от една година и шест месеца на две години и шест месеца, а безвъзмездният труд от 200 на 320 часа за срок от две години и шест месеца.В останалата част присъдата е била потвърдена. Искането за възобновяване е неоснователно. Независимо, че в искането се сочат всички касационни основания по чл.348 от НПК, аргументирано е само това по чл.348, ал.1, т.3 от НПК , а именно явна несправедливост на наказанието. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият Л. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, решаващите съдилища са направили и верни правни изводи. Предходните съдилища правилно са приели, че наказанието следва да се определи по правилата, визирани в чл.373, ал.2 от НПК. В рамките на вярно индивидуализираните от първата инстанция смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, въззивният съд е увеличил продължителността на изпълнение на пробационните мерки от наложеното наказание пробация.Тези действия се възприемат за правилни от настоящата инстанция, тъй като въззивният съд е направил преценка на значимите за определяне на наказанието обстоятелства както в тяхната взаимна връзка, така и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца.Не са пренебрегнати и целите по чл.36 от НК. Това е правилният подход на оценка на относимите за определяне на наказанието обстоятелства, а не буквалното възприемане в математически аспект на превес на едни от тях. Въззивната инстанция законосъобразно е индивидуализирала наказанието, което се явява и справедливо отмерено, като липсват основания за намаляване на неговия размер. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения Л.. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. А. Л. за възобновяване на производството по нохд № 847/09г., по описа на Районен съд-Сандански. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: