Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * прекъсване на давност * възражение за погасителна давност * заповед за изпълнение


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

София, 05.02. 2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
при участието на секретаря София С.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4339/ 2013 година

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Т. Д. - ЕТ с фирма „М. - М. Д.” - [населено място], [община] срещу Решение №299 от 11.07.2013 г. по т.д. №1219/ 2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №260 от 01.03.2013 г. по гр.д. №4244/ 2012 г. на Районен съд - Стара Загора, с което по иска по реда на чл. 422 ГПК на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място], [община] са приети за установени вземания: 2400 лв. - възнаграждение по чл. 2 ал. 1 т.2 б.”а” от Приложение №1 към Консултантски договор №26/25.06.2008 г., 998.84 лв. - обезщетение за забавеното плащане за периода 23.09.2008 г. - 22.05.2012 г.; 9120 лв. - възнаграждение по чл. 2 ал.1 т. 2 б. ”б” и т. 3 от Приложението, 2681.72 лв. - обезщетение за забавеното плащане за периода 03.08.2009 г. - 22.05.2012 г., със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2012 г., за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №3247/2012 г. на РС - Стара Загора, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е уважил предявения иск, като предметът на договора включва и допълнителни дейности и услуги, които изпълнителят следва да извърши и които не е извършил, както и че изпълнителят не е доказал работата да е приета от възложителя, затова последният не дължи плащане на възнаграждението. Относно обезщетението за забавено плащане сочи, че не е доказано да е получил нотариални покани, по което негово възражение няма произнасяне от въззивния съд. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли.
Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] оспорва касационната жалба, като неоснователна. Поддържа, че е изпълнил задълженията, поети с консултантския договор, че възложителят е приел работата, затова дължи уговореното възнаграждение и тъй като в договора са уговорени срокове за плащане, за изискуемостта на възнаграждението е без значение връчването на нотариалните покани. За вземането за обезщетение за забавено плащане възразява, че не е погасено по давност предвид извънсъдебното признание от възложителя с подписване на приемо-предавателния протокол и с извършеното частично плащане, както и с предприетите действия за събиране на възнаграждението - отправени нотариални покани и подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК - които действия прекъсват погасителната давност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С Определение № 560 от 06.10.2014 г., постановено по делото, е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК касационно обжалване по въпроса за погасителната давност за обезщетението за забавено плащане на дължимото по консултантския договор възнаграждение и прекъсва ли се давността с изпратена от изпълнителя до възложителя нотариална покана за доброволно изплащане на уговореното възнаграждение.
Отговорът на този въпрос се съдържа в ТР№55/03.04.1967 г. по гр.д.№23/1967 г. на ВС, ОСГК и постановените на основание чл. 290 ГПК: Р.№72/08.07.2009 г. по т.д. №17/ 2009 г. на ВКС, І т.о. и Р.№376/12.03.2013 г. по гр.д.№260/2012 г. на ВКС, І г.о., в които е прието, че изброяването на основанията за прекъсване на давността в чл. 116 ЗЗД, не дава възможност за разширявянето им, тъй като става дума за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично посочени в правната норма; други действия, включително покани - устни, писмени и т.н., вън от ограничително посочените в закона, не могат да прекъснат течението на давността.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иска за установяване вземания на ищеца по консултантски договор: за възнаграждение 2400 лв. по чл.2 ал. 1 т.2 б.”а” от Приложение №1 към договора и 9120 лв. по чл. 2 ал.1 т. 2 б. ”б” и т. 3 от Приложение №1, със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповедта 28.05.2012 г., и за обезщетение за забавено плащане: 998.84 лв. за първата сума за периода, за който е претендирана 23.09.2008 г. - 22.05.2012 г. и 2681.72 лв. за втората сума за периода 03.08.2009 г. - 22.05.2012 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК, въззивният съд е приел, че в изпълнение на сключения Консултантски договор от 25.06.2008 г. ищецът е предал на възложителя изработения бизнес план за закупуване на земеделска техника, приет от възложителя без възражения, че ДФ ”Земеделие” с Договор за отпускане на финансова помощ №24/121/ 01657 от 02.07.2009 г., е предоставил при уговорените от страните условия безвъзмездна финансова помощ на ответника в посочения размер. Като е обосновал, че възложителят е приел работата, тъй като не е направил възражения в Приемо-предавателен протокол от 23.09.2008 г., затова възниква задължение за плащане на възнаграждение, в размера, съгласно Приложение №1 към договора и е отчел извършеното плащане на възнаграждение 2400 лв.(с ДДС) по фактура №42/19.09.2008 г., съдът е уважил иска за установяване на дължимо възнаграждение, което е изискуемо от приемане на работата 23.09.2008 г. - възнаграждението по чл. 2 ал. 1 т. 2 б.”а” от Приложение №1, и от 03.08.2009 г. - възнаграждението по чл.2 ал.1, т.2, б. ”б” и т.3 от Приложение №1 - след изтичане на 30 дневния срок от подписване на Договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ от 02.07.2009 г., като вземането за възнаграждението не е погасено по давност, която е 5-годишна, съгласно чл. 110 ЗЗД, в която част решението е влязло в законна сила. Поради изпращане от ищеца на нотариални покани на 24.03.2011 г. и на 21.02. 2012 г., с които претендира плащане на възнаграждението, съдът е счел, че съгласно чл. 116 ЗЗД същите прекъсват давността, затова е неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за обезщетение за забавено плащане.
Обжалваното решение е незаконосъобразно в частта за уважаване на иска за установяване на вземане на обезщетение за забавено плащане ,като не е уважено възражението на ответника за погасяване по давност,за която е прието, че е прекъсната с изпратена от изпълнителя до възложителя нотариална покана, съдържаща искане за доброволно плащане.
В чл. 2 от Консултантски договор от 25.06.2008 г. страните са уговорили срокове за плащане на възнаграждението: от приемане на работата 23.09.2008 г. - възнаграждението по чл. 2 ал. 1 т. 2 б.”а” от Приложение №1 и от 03.08.2009 г. - възнаграждението по чл.2 ал.1 т.2 б. ”б” и т.3 от Приложение №1 - след изтичане на 30 дневния срок от подписване на Договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ от 02.07.2009 г., затова, както е приел и въззивният съд, вземането за възнаграждение става изискуемо съгласно чл. 84 ал.1 ЗЗД. Нотариалните покани, отправени от изпълнителя до възложителя, с които изпълнителят твърди, че е искал заплащане на дължимото възнаграждение, са ирелевантни за прекъсването на давността, тъй като не съставляват действия по чл. 116 б.”а”,”б” или „в” ЗЗД.
С оглед датата на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК 28.05.2012 г., вземането за обезщетение за забавено плащане на възнаграждението по чл. 2 ал. 1 т. 2 б.”а” от Приложение №1, е погасено с изтичане на 3-годишна давност, съгласно чл. 111 б.”б” ЗЗД, от датата на заявлението за издаване на заповедта - или преди 28.05.2009 г. Поради основателност на възражението за изтекла давност, е неоснователен искът за признаване на вземане за обезщетение за забавено плащане на възнаграждението 2400 лв. по чл.2 ал.1 т.2 б.”а” от Приложение №1 за периода от 23.09.2008 г. (приемане на работата) до 22.05.2009 г. (датата,съгласно заповедта) и за периода 28.05.2009 г. до 22.05.2012 г. се дължи обезщетение за забавено плащане 765.45 лв., съгласно съдебно икономическата експертиза с дата 11.01.2013 г. Обезщетението за забавено плащане на вземането за възнаграждение 9120 лв. по чл. 2 ал.1 т.2 б .”б” и т. 3 на Приложение №1 се дължи за периода 03.08.2009 г. (30 дни след сключване на договора за финансова помощ от 02.07.2009 г.) до 22.05.2012 г.( както е издадена заповедта и съобразно заявлението за издаването й) и не е погасено по давност за период 3 години назад от заявлението, в размер 2681.72 лв., определен въз основа на експертизата в обжалваното решение.
Решението в частта, с която е уважен искът по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимо обезщетение за забавено плащане на възнаграждението по чл. 2 ал. 1 т. 2 б.”а” от Приложение №1, като неправилно, следва да се отмени за разликата над сумата 765.45 лв. до 998.84 лв. и на основание чл. 293 ал. 2 ГПК и да се постанови решение, с което предявения иск за посочената разлика да се отхвърли, като неоснователен. В останалата част за признаване на вземане за обезщетение за неизплатено в срок възнаграждение по чл. 2 ал. 1 т. 2 б.”б и т.3 от Приложение №1 решението следва да се потвърди.
За разноските: Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК при разглеждане на иска по реда на чл. 422 ГПК, съдът следва да се произнесе за разноските, направени в заповедното производство, като отговорността се разпредели съобразно отхвърлената и уважената част на иска. На ищеца за поисканите в заповедното производство разноски, с оглед уважената част на иска (98% от заявения размер), ответникът дължи разноски 840.85 лв. от направените разноски 858.02 лв., за първоинстанционното производство: ищецът е направил разноски 304.01 лв. държ.такса, 150 лв. за в.л. и 754 лв. за представляването му от юрисконсулт, съгласно чл.78 ал. 8 ГПК, в размер, определен по чл.7 ал. т.4 от Наредба №1/09.07.2004 за миним. адв. възн. преди изменението, което е последващо - общо 1208 лв. и съразмерно уважената част на иска му се дължат 1184 лв. За въззивната инстанция на ищеца се дължи за представляването му от юрисконсулт, съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК, възнаграждение в размер 986 лв., определен по чл. 7 ал. т.4 от Наредба №1/2004 г. след изменението( Д.в.бр.28/2014 г.), което възнаграждение съответно следва да се намали на 985 лв. съобразно размера, в който е била основателна въззивната жалба. Или общо за заповедното производство и за двете съдебни инстанции на ищеца се дължат разноски 3009.85 лв., затова въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските - присъдените от първоинстанционния съд и тези от въззивния съд, и да се присъдят на ищеца разноски за заповедното производство и за двете съдебни инстанции 3009.85 лв.
За касационната инстанция на жалбоподателя от разноски: 103.61 лв. - държ.такса и 488 лв. - адвокатско възнаграждение по представения Договор за правна помощ - общо 591.61 лв., съразмерно уважената част на жалбата, следва да се присъдят разноски 50 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 299 от 11.07.2013 г. по възз.т.д. №1219/ 2013 г. на Старозагорски окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение №260 от 01.03.2013 г. по гр.д.№ 4244/2012 г. на РС - Стара Загора за уважаване на иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК на [фирма] - [населено място] срещу М. Т. Д. - ЕТ с фирма „М. - М. Д.” - [населено място], [община] за признаване за установено вземане за обезщетение за забавено плащане на възнаграждение по чл.2 ал. 1 т.2 б. ”а” от Приложение №1 - за разликата над сумата 765.45 лв. до 998.84 лв., и в частта за разноските, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено вземане на [фирма] - [населено място] срещу М. Т. Д. - ЕТ с фирма „М. - М. Д.” - [населено място], [община] за признаване за установено вземане за обезщетение за забавено плащане на възнаграждение по чл. 2 ал. 1 т.2 б. ”а” от Приложение №1, претендирано за периода от 23.09.2008 г. до 22.05.2009 г. - над 765.45 лв. до 998.84 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която е уважен иска по реда на чл. 422 ГПК: за установяване вземане 765.45 лв. - обезщетение за забавено плащане на възнаграждение по чл. 2 ал. 1 т. 2 б. ”а” и за обезщетение за забавено плащане на възнаграждение по чл. 2 ал. 1 т.2 б.”б” и т.3 от Приложение №1.
ОСЪЖДА М. Т. Д. - ЕТ с фирма „М. - М. Д.” - [населено място], [община] да плати на [фирма] - [населено място] разноски по делото 3009.85 лв. - в които се включват разноските 858.02 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№32476/2012 г. на РС - Ст.З., и разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да плати на М. Т. Д. - ЕТ с фирма „М. - М. Д.” - [населено място], [община] 50 лв. - разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: