Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 10.06.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретар Г.ИВАНОВА в присъствието на прокурора К.СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 243/2021 година. Касационното производство е образувано по повод депозирани жалби на подс.Й. М. М. и подс.М. В. В., подадени чрез защитниците им адв.А. и адв.С. срещу въззивно решение № 132 от 26.10.2020г., постановено по ВНОХД № 65/2020г. по описа на Апелативен съд гр. Бургас. Касационните жалби и допълнения към тях са идентични и релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с доводи за незаконен състав, постановил първоинстанционната присъда, за нарушено право на защита на подсъдимите, за липса на мотиви към атакуваното решение, доколкото се твърде, че въззивният съд не е обсъдил и отговорил на възраженията на защитата и не е удовлетворил доказателствени искания. В подкрепа на твърденията относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК, защитниците изтъкват обстоятелството, че по отношение на подс.М. бланкетният състав на чл.343 НК не е запълнен с всички относими извъннаказателни норми, както и че при определянето на наказанието са нарушени изискванията на чл.63 и 55 НК. Досежно подс.В. се акцентира на неправилното му осъждане при липса на субективните елементи от състава на престъплението. В подкрепа на аргументите относно явна несправедливост на наложените наказания, защитниците изтъкват отказа на съда да индивидуализира наказанията на подсъдимите при условията на чл.55 НК. Намират, че възприетите от съдебните инстанции обстоятелства като смекчаващи вината, наред с прекомерно дългия срок на наказателното производство и съпричиняването на съставомерния резултат, следва да се определят като многобройни. С оглед на изложените съображения, се правят искания касационната инстанция да отмени въззивното решение, оправдае подсъдимия В. или върне делото на прокурора или за ново разглеждане от друг състав на съда, и на трето място да измени решението и намали на основание чл.55 НК наказанията, като за подс. М. това стане преди замяната по чл.63 НК. Претенцията относно гражданските искове, се формулира с искането за отхвърлянето им. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитата на подс. М. и подс.В. в лицето на адв.А. и адв.С. заявяват, че поддържат жалбите по изложените в тях съображения за нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като правят искане подсъдимият В. да бъде оправдан, алтернативно решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, както и да се намалят наказанията с приложение на чл.55 НК. Подсъдимите лично в своя защита заявяват, че поддържат изложените от защитниците им аргументи. Частните обвинители и граждански ищци Д. Г. Г., Б. Г. Г. и С. Д. Г. и повереникът им не се явяват пред касационния съд. В приложена молба адв.Н. поддържа становището, че жалбите на подсъдимите са неоснователни, а решението на апелативния съд е законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира касационните жалби за неоснователни. Не споделя аргументите на защитниците на подсъдимите за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и за несправедливост на наложените наказания. Не съзира основателност в оплакванията за нарушено право на защита и за предубеденост на съдебния състав. Подчертава, че допуснатите процесуални нарушения са преодолени след връщането на делото на досъдебното производство. Що се отнася до оплакванията касаещи доказателствения анализ, представителят на прокуратурата е на мнение, че същият е направен съобразно закона и е лишен от съмнения и колебания. В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият В. желае да бъде оправдан, а подс.М. поема изцяло върху себе си вината за случилото се. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 9 от 13.01.2020г., постановена по НОХД № 549/2019г., Окръжен съд- гр. Бургас е признал подс. Й. М. М. за виновна в това, че на 07.05.2016г. на автомагистрала „Т.“ км.311, общ.К., обл.Б., при управление на МПС л.а. „Опел“ модел „Астра“ с ДК [рег.номер на МПС] , без да има необходимата правоспособност и като непълнолетна, но можеща да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нарушила правилата за движение по пътищата- чл.25, ал.1 и 2 и чл.26 ЗДвП, по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с М. В. В., причинила смъртта на Г. Д. Г. и средна телесна повреда на Д. Г. Г., поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“, вр.ал.4, вр.чл.342, ал.1, вр. чл.63, ал.2,т.2, в р. чл.54 НК й е определено наказание от 3 години „лишаване от свобода“. На основание чл.66, вр. чл.69 НК изтърпяването му е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.67, ал.3 вр. чл.42а, ал.2, т.2 НК е определена и пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година. На основание чл.343г НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от 4 години. Със същата присъда окръжният съд е признал подс. М. В. В. за виновен в това, че на 07.05.2016г. на автомагистрала „Т.“ км.311, общ.К., обл.Б., при управление на МПС л.а. „Опел“ модел „Астра“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушила правилата за движение по пътищата- чл.102,т.1 ЗДвП, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Й. М. М., причинил смъртта на Г. Д. Г. и средна телесна повреда на Д. Г. Г., като след деянието направил всичко зависещо от него за да окаже помощ на пострадалия Д. Г., поради което и на основание чл.343а, ал.1,б.“г“, вр. чл.343, ал.3, б.“б“, вр.ал.4, вр.чл.342, ал.1, вр. чл.54 НК му е определено наказание от 3 години „лишаване от свобода“ На основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.67, ал.3 вр. чл.42а,ал.2, т.2 НК е определена и пробационна мярка на подс. В.- „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година. На основание чл.343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години. На основание чл.45 ЗЗД подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно: на Д. Г. сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът му до пълно предявения размер от 20000лв., на Д. и Б. Г. сумите от по 90000лв. и на Д. Н.- 80000лв. представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Г. Г., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковете до пълно предявения размер от 140000лв и 10000лв. Подсъдимите са осъдени за заплатят направените по делото разноски и държавни такси, като съдът се е произнесъл и по въпросите, касаещи веществените доказателства по делото. С решение № 132 от 26.10.2020г. на Апелативен съд- гр. Бургас, присъдата на окръжния съд е изменена в частта относно наказанието на подс.М., като същото е намалено на 2 години „лишаване от свобода“, а „лишаването от право“ да управлява МПС на 3 години. Отменени са наложените на двамата подсъдими пробационни мерки. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Върховният касационен съд намира жалбите на подс.М. и подс.В. за неоснователни. Предвид идентичността на оплакванията в тях настоящата инстанция ще ги разгледа заедно, като следва да отбележи, че възраженията в касационните жалби по смисъл и съдържание, са били направени и през двете предходни инстанции, но явно неудовлетворени от дадените отговори защитниците ги поставят на обсъждане и пред касационния съд. Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК: Пространни аргументи в двете касационни жалби се излагат срещу легитимността на съдебния състав постановил първоинстанционната присъда. Изтъква се, че съставът на окръжния съд е незаконен, тъй като не са били спазени изискванията на случайно разпределение на делото. Уточнява се, че след прекратяването на съдебното производство по първоначално образуваното НОХД №872/2018г. и връщане делото на прокурора, при последващо разпределение на новообразуваното НОХД № 549/2019г., първоначалният съдия-докладчик не бил изключен от списъка за случайно разпределение и делото му е било разпределено ръчно, а не след автоматичен случаен подбор. На следващо място се посочва, че съдията- докладчик е бил предубеден и е следвало да се отведе от разглеждането на делото, както многократно е искала защитата, тъй като не е уважил искането за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения, демонстрирал е пристрастност, толерирайки една от страните- гражданските ищци, давайки разяснения и напътствия, както и предубеденост проявена чрез насрочване на делото в рамките на съдебната ваканция. Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че на касационната проверка подлежи въззивното решение, а не първоинстанционната присъда и доколкото направените възражения са били предмет на разглеждане и от въззивния съд, те ще се разгледат в рамките на неговото произнасяне. Не могат да се споделят оплакванията на защитата за нарушени правила при случайното разпределение на делото, които да са довели до разглеждането му от незаконен състав на първоинстанционния съд. Прегледът да движението на делото сочи, че първоначално по внесения срещу подсъдимите обвинителен акт е било образувано НОХД № 872/2018г. по описа на ОС гр. Бургас. При спазване правилата за случайно разпределение е определен съдия-докладчик. След прекратяването на съдебното производство и връщане делото на прокурора, станало след въззивна проверка на определението на първата инстанция по реда на чл. 249, ал.3 НПК, новообразуваното НОХД № 549/2019г. е разпределено за разглеждане на същия съдия- докладчик. Въззивната инстанция е намерила законосъобразна подкрепа на доводите си относно липсата на нарушения, касаещи принципа на случайното разпределение, в утвърдените правила в чл.80, ал.8 от Правилника за администрация на съдилищата. В същите изрично е посочено, че след прекратяване на съдебното производство в случаите на чл.249 НПК, повторно внесеното в съда дело се образува под нов номер и се разпределя на първоначалния съдия-докладчик. Лишени са от основание и съмненията на защитата в непредубедеността и безпристрастността на първоинстанционния съд, обективирани с действията в рамките на правомощията по чл.248 и сл. НПК. Апелативният съд е изложил достатъчно изчерпателни мотиви за това, че отказът да се уважат исканията за прекратяване на съдебното производство и да се върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения е изцяло в рамките на правомощията на окръжния съд. Осъщественият впоследствие въззивен контрол по реда на глава 22 НПК и частична отмяна на първоинстанционния акт, не мотивират извод за липса на безпристрастност, която впоследствие да опорочи съдебното производство с отсъствие на обективност от страна на съда. Несподеляеми са доводите на защитата за проявена пристрастност в отказа на първия съд да се отведе от разглеждането на делото, в насрочване на съдебно заседание през съдебната ваканция, както и в толериране на гражданските ищци в процеса. Насрочването на първоинстанционните съдебни заседание през летните месеци на 2019г. е ставало в съответствие със Заповедта на Административния ръководител на окръжния съд. Дори и да не е било така, определяне на дата за разглеждане на делото през съдебната ваканция, не би могло да се третира като единствено и самостоятелно основание за мотивиране на твърдения за липса на безпристрастност. Дадените от окръжния съд указания на гражданските ищци за уточнение на исковете не носят характеристики на демонстрирана предубеденост, а са направени в рамките на процесуалните правомощия на съда. Не на последно място следва да се отбележи, че в отказа на първия съд да се отведе от разглеждане на делото не се съзира нарушение на закона или демонстрация на необективност и пристрастност. Обобщавайки възраженията на защитата относно законосъобразността на формирания първоинстанционен съдебен състав се достига до заключението, че апелативният съд е разгледал подробно всяко едно от тях и без да игнорира значимостта им законосъобразно е констатирал липса на основания да се приеме, че са нарушени процесуалните правила. Следваща група възражения относими към допуснати съществени процесуални нарушения, защитата прави по повод твърдения за нарушено право на защита на подсъдимите при разглеждане на делото от окръжния съд. Доколкото пред въззивната инстанция са били направени идентични оплаквания и с оглед правомощията на касационния съд да осъществява контрол по отношение на въззивното решение, следва да се отбележи следното: Правото на защита и на двамата подсъдими е било реализирано в законосъобразни граници С цел гарантиране упражняването му в пълен обем от страна на подс.М., съдебното производство е било веднъж прекратено и делото върнато на досъдебното производство, за да се извършат нужните процесуални действия с участието на посочен от нея адвокат. Апелативният съд не е пренебрегнал обстоятелството, че подсъдимата М. е била представлявана пред съда от защитник, а възраженията срещу проведени съдебни заседания в отсъствие на един от двамата упълномощени представители, са намерили законосъобразен отговор в разпоредбата на чл.271, ал.3 НПК / стр.11 от въззивното решение/. При условие, че подс.М. е имала двама упълномощени защитници, провеждането на съдено заседание в присъствието само на един от тях не може да се оцени като накърняващо правото на защита. Не може да се асоциира и с нарушено право на защита определянето на резервни защитници на подсъдимите. Това е въпрос на организация на съдебния процес и с него не се достигат ограничения за подсъдимите имащи за задача да ги препятстват при упражняване на процесуалните им права. Изводите са в унисон и с аргументите изложени в Решение 14 от 2018г. на Конституционния съд на Р.България, че „резервният защитник отговаря на същите изисквания за осъществяване на процесуално представителство, които са валидни за всички адвокати. Затова не може да се твърди, че само по себе си участието на резервен защитник като правило води до отслабване, понижаване на нивото и качеството на правната помощ, от която се нуждае обвиняемият“. Възраженията, че подсъдимата не е реализирала в пълен обем правата си, тъй като след извършване на поправка на явна фактическа грешка в обвинителния акт, корегираният акт не й е бил връчен, са намерили изчерпателен отговор в решението на въззивния съд. Поправката касае единствено уточнението на модела на л.а.“Ситрон“ -С2, участвал в пътното произшествие. Въззивният съд правилно е приел, че няма колебание, че моделът на въпросният автомобил е „С 2“, за което се съдържат доказателства в цялото досъдебно производство. В обвинителния акт е посочен именно този модел, като на стр.3 от същия е изписан като „С4“. Поправката е осъществена, след което е уеднаквена тази характеристика на автомобила. Въпросът, на който следва да се даде отговор в посочената хипотеза, е доколко нарушението е съществено, респективно отразява ли се на възможността подсъдимата да реализира правото си на защита. Безспорно корекцията касае по-точно техническа грешка, която е възприета от съда като очевидна фактическа грешка- направена е поправка единствено в една цифра индивидуализираща модела на автомобила „Ситроен“. Въпросното обстоятелство е било констатирано от съдията-докладчик в разпоредителното заседание, проведено на 31.07.2019г. и е сложено начало на процедура по чл.248а НПК. Коригираният впоследствие обвинителен акт, единствено в посочения от съда смисъл, не е връчен на подсъдимата, тъй като видно от приложените материали по делото, същата не открита на адреса си . Предвид характера на посочените промени, не могат да се споделят възраженията на защитата, че обвинението е променено или дори изменено, че е поставило в невъзможност подсъдимата да разбере рамките на същото. Поправката на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт не е равносилно на неговото изменение, което обуславя и създаването на специален процесуален ред за отстраняването й. Не са променени или коригирани фактически положения с оглед на допусната грешка, а е поправена техническа неточност. Следва да се посочи, че тя не е съществено относима към индивидуализацията на превозното средство в конкретния случай, тъй като това е направено чрез държавния контролен номер, марката на колата, а моделът не навсякъде в обстоятелствената част е бил посочен неточно. Именно за това касационната инстанция счита, че правото на защита на подсъдимата, гарантирано и от предвидената в закона възможност да научи, в какво е обвинена не е нарушено. Анализираните оплаквания, са дали повод на защитата да поиска от касационната инстанция отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург, поставящо акцент върху въпросите за безпристрастността на съда и прокурора и тяхната професионална компетентност. Отделно от изложеното в съдебното заседание по настоящото дело, следва да се отбележи, че на първо място, възраженията касаят допуснати съществени процесуални нарушения, за които е компетентен да се произнесе настоящият съд, а на следващо място, въпросите относими към професионалната компетентност на съдебните органи са решени със Закона за съдебната власт. Процедурата по отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС се реализира, когато интерпретирането или валидността на дадено право на Европейския съюз е поставено под въпрос, а не се касае до националното право, нито до фактическите обстоятелства, повдигнати в основното производство. А интерпретирането е свързано с проблематика от нов и от общ интерес за уеднаквяване прилагането на правото на ЕС или когато съществуващата съдебна практика не дава необходимите насоки за справяне с ново правно положение. По тези причини настоящият съдебен състав отклони искането на защитата. Поставените въпроси в молбата за преюдициално запитване /по своята същност можеща да се определи като допълнение към касационната жалба/ са разгледани от касационния съд в настоящото съдебно решение на плоскостта на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Третата група доводи в касационните жалби касаят липсата на мотиви към въззивното решение, като се твърди, че апелативният съд не е отговорил на всички възражения на защитата , не са удовлетворени доказателствените искания за преразпит на свидетели и назначаване на комплексна медико автотехническа експертиза , доказателственият анализ е неправилен , като се посочва и превратно интерпретиране на показанията на св.В. и Г.. Общото оплакване за липса на мотиви не позволява на касационната инстанция с нужната пълнота да извърши проверка на същото. Изложените аргументи в жалбите на подсъдимите по своята същност са възражения за необоснованост на съдебния акт, което не е касационно основание, по което настоящата инстанция да се произнесе. Оплакванията могат да се разгледат единствено като възражения относно аналитичната дейност на съда, която следва да се осъществи, при спазване на законовите изисквания за обективност, всеобхватност и безпристрастност. В светлината на тези правомощия на касационния съд, може да се направи изводът, че втората инстанция е осъществила пространна проверка на първоинстанционния съдебен акт, направила е собствен анализ на всички събраните доказателства, както изисква законът и е изложила мотиви във връзка с доказателствения им анализ и досежно наведените възражения на защитата. Принципни противоречия между гласните доказателства няма, а достоверността на показанията на св. Д.Г. е проверена от въззивния съд при законосъобразна съпоставката с обективни находки, обективирани в протокола за оглед и заключението на автотехническата експертиза. Показанията на св.В., имащи отношение към изявленията на подсъдимите непосредствено след инцидента досежно причината, поради която подсъдимата е управлявала автомобила преди да придобие правоспособност, не са интерпретирани превратно от въззивния съд, а са оценени съобразно действителното им съдържание, поради което и възражението на защитниците за липса на обективност се явява несъстоятелно. Що се отнася до недоволството от отхвърлено доказателствено искане касаещо назначаването на комплексна медико-автотехническа експертиза, то следва да се отбележи, че съдът не е длъжен да удовлетворява всяко искане на страните, а това, което има пряко отношение към предмета на доказване. Аргументирано, както в съдебно заседание, така и в мотивите си / стр. 244 от решението/, апелативният съд е изложил съображения относно липсата на необходимост от подобна експертиза. Защитил е тезата, че при спазени правила за обективно и безпристрастно проведено съдебно следствие, решенията относно доказателствените искания са резултат от обективираната суверенна вола на съда и взети от него решения по вътрешно убеждение. Всички останали възражения на защитата, относими към оспорване на приетите експертизи и анализ на гласните доказателства, включват доводи досежно обосноваността на съдебното решение и са извън параметрите на касационната проверка. Не биха могли да се споделят оплакванията касаещи липса на аргументирани отговори от страна на въззивния съд за причинната връзка между настъпилото произшествие и получените увреждания на св.Д.Г. и настъпилата смърт на Г. Г.. Неоснователни са възраженията, че не е изяснен въпросът дали уврежданията на св.Д.Г. и тези на Г.Г., причинили смъртта му, не са получени в резултат на изпадане от катастрофиралия автомобил „Ситроен“ С2. Въпросите за механизма на причиняване на уврежданията са анализирани с нужното внимание и прецизност като изводите са базирани на експертното становище, че същите са причинени в автомобила, а не в резултат на изпадане от него. Възраженията, които защитата прави за непоставяне на предпазни колани от св.Д.Г. и Г.Г. правилно са обсъдени на плоскостта на съпричиняване на съставомерния резултат. Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК: Не се споделят от касационната инстанцията възраженията на защитата, на подс.М., че е налице нарушение на материалния закон, след като бланкетната разпоредба на чл.343 НК не е запълнена с адекватните норми от извъннаказателното законодателство и по-точно не е посочено нарушението на чл.150а ЗДвП. Действително на подсъдимата са инкриминирани нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.25, ал. и 2 и по чл.26 ЗДвП, като е привлечена към наказателна отговорност за извършено деяние по чл.343, ал.3, б.“б“ НК, тъй като е управлявала автомобила без да е правоспособен водач. Поради факта, че неправоспособността е елемент от състава на престъплението, не е нужно да се запълва бланкетния състав с препращащата норма на чл.150а ЗДвП. Нарушенията на правилата за движение, реализирани от подсъдимата, които са в причинна връзка с настъпилия резултат са свързани с неправомерното навлизане на управлявания от нея автомобил в съседната лента за движение, без да се увери, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, както и че не е подала мигач преди започване на маневрата. Изложените съображения правят неприемливо възражението на защитата, че по този начин е нарушен материалния закон и е нарушено правото на защита на подсъдимата. Обвинението е достатъчно точно формулирано в законовите параметри даващи пределно ясни материално-правни граници. Все по повод обвинението на подс.М., защитата й изтъква и доводи относно нарушението на материалния закон при индивидуализиране на наказателната й отговорност. Защитава се тезата, че правилното приложение на закона изисква първо редуциране на наказанието по реда на чл.55 НК , а впоследствие заместването му с оглед нормата на чл.63 НК. Тези разсъждения са неприемливи и противоречат на логиката на закона. Анализирайки посоченото възражение въззивният съд също законосъобразно го е отхвърлил. Разпоредбата на чл.63 НК изрично посочва, че за непълнолетните, предвидените в особената част на кодекса наказания се заменят с посочените в шест точки такива. Не се има предвид определените от съда наказания, а тези, които са посочени в санкционната част на наказателната норма. Вярно е възражението, че чл.55 НК е приложим във всички хипотези индивидуализиращи наказанията за описаните в кодекса престъпления, но предпоставките на чл.55 НК в конкретния случай се обсъждат от съда след като е извършил замяната на наказанието на непълнолетния извършител с посоченото в чл.63 НК, а не преди това. Предвид изложеното, може да се направи и заключението, че след законосъобразно направен доказателствен анализ , коректно интерпретиране на доказателствата и липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно. Правно издържани аргументи са изложени от въззивната инстанция по повод възраженията на защитата на подс.В. за липса на елементи от субективна страна на деянието, за което му се търси наказателно отговорност. Знанието от негова страна, че подс.М. не е правоспособен водач е изведено въз основа на коректна интерпретация на доказателствата- показанията на св.В., данните за близките приятелски отношения между двамата подсъдими, както и тези за времето пред което подсъдимата е провела практически занятия по кормуване. Допуснатото от него нарушения на чл.102 ЗДвП се състои в това, че е предоставил собствения си автомобил за управление от подсъдимата, за която е знаел, че не е правоспособен водач на МПС. Следва да се отбележи, че предоставяйки й управлението на автомобила той е бил длъжен да се увери в нейната правоспособност / Постановление №1 от 1983г. на Пленума на ВС- т.4/. Така при условията на независимо съизвършителство двамата подсъдими са станали съпричастни към настъпилия съставомерен резултат. Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК: Алтернативно направените оплаквания и в двете жалби на подсъдимите за явна несправедливост на наложените им наказания също са неоснователни. Въззивната инстанция законосъобразно предвид констатираните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства е редуцирала наказанието на подс.М. . Отчетените смекчаващи вината обстоятелства правилно не са преценени от въззивния съд като многобройни или изключителни по смисъла на чл.55 НК и не са определени наказания под предвидените в санкционната част размери. Индивидуализацията на наказанията е осъществена при спазване изискванията за законосъобразност и справедливост, като същите съответстват на степента на обществена опасност на деянията и на подсъдимите и по-голяма снизходителност не би следвало да се очаква. Не подлежи на корекция в исканата от защитата насока и присъденото обезщетение на гражданските ищци за причинени неимуществени вреди. То отговаря на законовите изисквания и критерии за справедливост, отчитайки преживените от тях болки и страдания последвали загубата на близък роднина, както и тези произтичащи от нанесени персонални телесни увреди. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените в касационните жалби на подс.М. и подс.В. касационни основания и въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 132 от 26.10.2020г., постановено по ВНОХД № 65/2020г. по описа на Апелативен съд гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: