3 РЕШЕНИЕ № 486 С., 05.12.2011 година В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 902/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение № 124 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 191/2009 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 121 от 20.12.2008 г. по гр. д. № 132/2008 г. на Районния съд [населено място], с което са отхвърлени искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на поземлен имот с площ 4 713 кв. м. с идентификатор № 00878.107.469 по кадастралната карта на [населено място], обл. Бургаска, местността „К.”, и за присъждане на обезщетение за ползуване на имота от 18.06.2007 г. до предявяването на иска в размер на 22 000 лева, ведно със законната лихва, предявени от [фирма] [населено място] хан срещу [фирма] [населено място]. Подадена е молба за отмяна на влязлото в сила решение от ищеца, който твърди, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, удостоверяващо новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които при решаване на делото не са могли да бъдат известни на молителя, но имат значение за изхода на спора и в частност за приложението на чл. 10б /ал. 1/ ЗСПЗЗ. Иска се отмяна на влязлото в сила решение, за да се вземе предвид сега представеното доказателство. Ответникът [фирма] [населено място] счита молбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е прието, че ищецът [фирма], който с н. а. № 89 от 18.06.2007 г. закупил имота от А. К. П., не е придобил собствеността. Имотът е собственост на [фирма], тъй като още през 1972 г. е изградена почивна база. С влязло в сила решение № 135 от 31.07.2006 г. по гр. д. № 973/2005 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 1268 от 10.12.2007 г. по гр. д. № 1580/2006 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е признато за установено по иск на [фирма], че А. К. П. не е собственик поради наличие на хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и с оглед разпоредбата на чл. 34в ЗСПЗЗ. Като обсъдил данните по делото, включително и заключение на техническа експертиза, въззивният съд приел, че поземлената комисия е възстановила правото на собственост върху земеделската земя, продадена на ищеца, без да съобрази, че тя не подлежи на възстановяване, тъй като е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ - проведен комплекс от застроителни мероприятия, като в този случай липсва нормативно изискване за законност на извършеното строителство, за разлика от хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Всичко това сочи на обстоятелството, че както А. П., така и неговият правоприемник - ищецът, не биха могли да се легитимират за собственици на спорния имот. При това положение за неоснователен е приет и искът за обезщетение. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което молителят се позовава, е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. С молбата за отмяна е представено писмо № 12-00-50 от 28.04.2011 г. на Общината [населено място]. В него е посочено, че за разположените в имот с идентификатор № 00878.107.469 11 броя бунгала не са открити и няма данни да са одобрявани инвестиционни проекти и издадени разрешения за строеж, включително да е провеждана процедура по разрешаване на ползуването като строеж по реда на ЗУТ, З. /отм./ и други предходни нормативни актове от компетентните органи към общината; за тях на „Е. И.” [населено място] [населено място] не е учредявала право на строеж или други вещни права; за терена, върху който са разположени бунгалата, включително и за имот с идентификатор № 00878.107.469, няма одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, който да ги предвижда като режим на застрояване; не е провеждана процедура по промяна предназначението на земеделската земя с цел строителство; не е бил налице одобрен и действащ градоустройствен план - план за застрояване, към датата на евентуалното изграждане на бунгалата като почивна база, отреждащ терена за курортно строителство; бунгалата, ползвани за почивна база, не представляват стоеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и са разположени върху земеделска земя с непроменено предназначение. С оглед данните по делото и съдържанието на влязлото в сила решение, следва да се приеме, че чрез представеното с молбата за отмяна писмено доказателство не се разкрива непълнота на фактическия и доказателствен материал, която да е резултат на обективна невъзможност за представянето на относими и допустими за разясняване на спора доказателства. Това е така, защото удостоверените с документа обстоятелства са съществували при висящността на делото и молителят, ако е считал, че следва да се позове на тях, е имал процесуална възможност да ги установи, включително и с помощта на назначеното по делото вещо лице. Това се отнася и за довода в молбата във връзка със заетата от постройките и нормативно необходимата прилежаща площ, както и за останалата незаета от мероприятието и евентуално подлежаща на възстановяване площ. От друга страна сочените обстоятелства са неотносими към хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, в която законодателят не е поставил изискване за законност на строителството, а регламентира само завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. За приложението й е достатъчно наличието на извършено до 01.03.1991 г. строителство - безспорно установено по делото, което препятства възможността за възстановяване на собствеността върху земята в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Разпоредбата не въвежда и изискване да е било проведено отреждане на терена за определен вид строителство. Затова без правно значение е фактът, че не е провеждана процедура за промяна предназначението на земеделската земя. След като е налице застрояване по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, имотът не се връща, а бившите собственици се обезщетяват по друг начин. Не се установява наличие на поддържаното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата като неоснователна следва да се остави без уважение. На ответника по молбата следва да се присъдят разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 500 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 124 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 191/2009 г. на Бургаския окръжен съд, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] хан, [улица], [община], на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] хан, [улица], [община], да заплати на [фирма] [населено място] разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 500 /хиляда и петстотин лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: