Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 731_10_dec_290gpc.doc Р Е Ш Е Н И Е № 175 С., 08.04. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 731 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на отбраната, срещу въззивно решение от 08.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 836 /2009 г. на П. апелативен съд, г.о., І с-в., с което е оставено в сила решение от 29.06.2009 г. по гр.д. № 549 /2009 г. по описа на П. окръжен съд, в частта, с която са уважени исковете на Ц. Г. С. с Е. [ЕГН] срещу жалбоподателя с правно основание чл.237,ал.1 ЗОВСРБ (отм.) за заплащане на сумата 28,784 лева – неизплатена част от еднократно парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба, ведно със законната лихва от 19.05.2008 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл. 255,ал.2 ЗОВСРБ (отм.) за заплащане на сумата 2,289.70 лева - неизплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от 19.05.2008 г. до окончателното изплащане. Първоинстанционното решение не е обжалвано от Ц. Г. С. и е влязло в сила в частите, с която исковете му срещу М. на отбраната са отхвърлени за разликите до пълните предявени размери 51,096 лева по първия иск и 4,064.55 лева по втория, ведно със законните лихви върху тях, и с която исковете му срещу П. 32990 -[населено място] на М. на отбраната за солидарно осъждане за заплащане на сумите 51,096 лева и 4,064.55 лева на същите основания са отхвърлени изцяло, ведно със законните лихви върху тях. Поради което и вторият ответник не е страна във въззивното и в касационното производство. Решението е допуснато до касационно обжалване в обжалваната част с определение № 1116 /28.10.2010 г. по материално-правния въпрос : дали възнаграждението за стимулиране на продължителността на летателната дейност на летателния състав (парашутисти) след придобиване на право на пенсия, предвидена в Инструкция на Министъра на отбраната от 07.081995 г., се включва в брутното трудово възнаграждение, което служи за база при определяне на обезщетенията по чл.255,ал.2 и чл.237,ал.1 ЗОВСРБ (отм.), който е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено от Върховния касационен съд по същия спор[населено място] № 643 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1246 /2009 г., IV г. о., постановено по реда н чл.291,,т.1 ГПК, с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения – въззивният съд не е изложил собствени мотиви по съществото на спора, не е обсъдил никакви доводи за начина на изчисляване на претендираните обезщетения и е допуснал неправилно приложение на приложимия за това материален закон – на нормите на чл.238,ал.3 вр. § 2 ПЗР и чл.230,ал.1 ЗОВСРБ (отм.), според която в брутното месечно възнаграждение се включва основното месечно възнаграждение и допълнителните такива, които са определени в чл.225,ал.1 – за продължителна служба, в чл.226 – за специфични условия на труд, в чл.228,ал.1 – за заместване, а възнаграждението за продължителна летателна дейност е целева награда, предвидена в чл.227, която не се включва в брутното месечно възнаграждение по чл.230 от закона и при определяне на претендираните обезщетения. Изводът на въззивния съд, че тази целева награда следва да бъде включена в обезщетенията е неправилен. Ответникът в това производство Ц. Г. С. оспорва основателността на жалбата, претендира разноски. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведените въпроси настоящият състав намира, че : Настоящият състав възприема разрешението на изведения въпрос, дадено[населено място] № 643 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1246 /2009 г., IV г.о., и Решение № 329 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 946/2009 г., I. г. о., ГК, според които възнаграждение за продължителна летателна дейност, каквото не е предвидено в закона, а в Инструкция на Министъра на отбраната от 07.08.1995 г, не се включва в базата, върху която се определя еднократното парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба на кадровите военнослужещи, както и в обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Аргументите за това са (същите като изложените в посочените решения на ВКС по чл.290 ГПК), че : Законът за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. от 1995 г. (отм.) е специален и съдържа изрична регламентация за това каква е базата за изчисляване на претендираните обезщетения – основно месечно и други допълнителни възнаграждения (чл.230,ал.1); Допълнителни възнаграждения са определени в закона и те са за продължителна служба (по чл.225), за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето (по чл.226) и за заместване или съвместяване на длъжности (по чл.228); Спорното възнаграждение за продължителна летателна дейност не е уредено в закона. Предвидено е в отделна Инструкция, при това - за определена категория лица, при покриване на определени критерии, като за изплащането му изрично е посочено, че става в края на годината и е еднократно, т.е. то е вземане, което няма постоянен характер. Но основната причина това възнаграждение да не следва да се включва в обезщетенията по чл.237,ал.1 и чл.255,ал.2 е изложена по-горе - това, че то не е определено от самия закон като допълнително или като част от основното месечно възнаграждение. По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК : При дадения отговор на поставения въпрос съдът намира доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон за основателни – въззивният съд, като е препратил към изводите на първоинстанционния съд и без да излага самостоятелни мотиви, е включил възнаграждението за продължителна летателна дейност в основата за изчисляване на претендираните обезщетения и така е определил обезщетения в по-голям размер от дължимите, което е неправилно По делото това на Пловд. РС, който е започнал разглеждането на делото) е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, с което размерите на обезщетенията са изчислени и във вариант без начислената сума за летателна дейност (л.67), заключението е прието от съда неоспорено от страните. Въз основа на него следва да се приеме, че размерът на обезщетението по чл.237,ал.1 ЗОВСРБ (отм.) е 22,312 лева, а размерът на обезщетението по чл.255,ал.2 ЗОВСРБ (отм.) е 1,774.85 лева, и двете суми са изплатени от ответника на ищеца изцяло на 27.08.2008 г. и няма суми за доплащане. С първоинстанционното решение не са присъдени лихви за забава върху изплатените в хода на производството обезщетения от датата на предявяване на исковата молба - 19.05.2008 г. до 27.08.2008 г., когато са платени, не е искано допълване на първоинстанционното решение и тези обезщетения не са част от предмета на спора във въззивното производство и въззивният съд не се е произнесъл по тях, нито са част от предмета на спора на касационното производство, поради което и настоящата инстанция не следва да ги присъжда. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него – да бъде постановено друго, съобразно изложените мотиви, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Жалбоподателят претендира разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение. Под двете инстанции настоящият състав разбира касационната и въззивната. Списък за разноски по чл.80 ГПК не е приложен. Жалбоподателят е заплатил 623.47 лева и 35.50 лева за държавни такси и е бил защитаван от юрисконсулт. С оглед изхода от спора разноските следва да му се присъдят в общ размер на 658.97 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 2,143 лева (за двете инстанции), изчислен въз основа на чл.7,ал.2 ,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода от спора ответникът в това производство няма право на разноски. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 08.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 836 /2009 г. на П. апелативен съд, г.о., І с-в. Вместо това постановява: Отхвърля исковете на Ц. Г. С. с Е. [ЕГН] срещу М. на отбратната на Р. Б. с правно основание чл.237,ал.1 ЗОВСРБ (отм.) за заплащане на сумата 28,784 лева – неизплатена част от еднократно парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба, ведно със законната лихва от 19.05.2008 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.255,ал.2 ЗОВСРБ (отм.) за заплащане на сумата 2,289.70 лева - неизплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от 19.05.2008 г. до окончателното изплащане. Осъжда Ц. Г. С. да заплати на М. на отбратната на Р. Б. сумата 658.97 лева разноски за държавни такси и сумата 2,143 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.