Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр.София, 24.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Никова гр.дело № 669 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх.№ 3715 от 22.05.2014 г., подадена от Х. Д. К. чрез адвокат Г. Ю. от АК – Б. срещу Решение № 2199 от 13.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 798/2008 г. по описа на PC - Р.. Поддържа, че са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение в приложното поле на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Постъпил е отговор по реда на чл.306, ал.3 ГПК от ответницата по молбата за отмяна Р. Д. Д. чрез адвокат Г. Ю. от АК – Б., която поддържа изложените в молбата съображения и се присъединява към искането за отмяна.
В проведеното открито заседание аналогично становище е застъпила и ответницата по молбата за отмяна М. Д. К. чрез пълномощника си адвокат Г.Ю. от АК – Б..
Постъпил е отговор по реда на чл.306, ал.3 ГПК от насрещните страни М. К. М. и М. Й. К. чрез адвокат С. Н. К. от АК – Б., в който се оспорва основателността на молбата за отмяна. Претендират разноски.
В проведеното открито заседание ответницата по молбата за отмяна Т. Й. М. – К. чрез адвокат А. Н. от САК е оспорила основателността на молбата за отмяна. Претендира разноски.
Останалите ответници по молбата за отмяна – К. С. М., С. Й. С., Т. К. Я., М. С. Т., М. П. К., П. Б. К. и Ц. П. К. - не са отговорили по реда на чл.306, ал.3 ГПК; не изпращат представител и не вземат становище по молбата.
По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 33 от 20.02.2015 г.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна, както по отношение хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, така и по отношение хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
С атакуваното съдебно решение, потвърдено с решение № 387 от 20.11.2012 г. по в.гр.д.№ 548/2012 г. по описа на ОС – Благоевград, е отхвърлен предявеният от молителя и настоящите ответници по молбата за отмяна Р. Д. Д. и М. Д. К., в качеството им на наследници на Д. Н. К., иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ против останалите ответници по молбата за отмяна – като наследници на К. Т. М., за установяване правото на собственост към момента на внасяне в ТКЗС върху НИВА /харман/ от 0,500 дка, находяща се в м.„О.” в землището на [населено място], общ.Р.. За да се постанови този резултат, след анализ на събраните по тяхна инициатива доказателства - документи, разпит на свидетели, съдебно-техническа експертиза и оглед на място - е прието, че ищците по делото не са доказали твърдението си, че наследодателят им Д. Н. К. е придобил собствеността върху процесния имот към 1957 г. по силата на давностно владение, осъществявано в периода 1934 г. - 1957 г. Констатирано е противоречие между придобивния способ, посочен в декларацията на Д. К. за притежавани непокрити земеделски имоти от 1949 г. („наследство”) и този, поддържан в исковата молба - придобивна давност. Анализирани са и ангажираните от ответниците доказателства, като е прието отсъствието на доказателства за права върху процесния имот в полза на К. Т. М., което обаче не може да има за последица удовлетворяване на претенцията по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при липсата на пълно и главно доказване в подкрепа на претенцията на наследниците на Д. Н. К..
В настоящото производство искането за отмяна на влязлото в сила решение се поддържа с довод за съществуването на нови обстоятелства, за които молителят узнал през м.март и април 2014 г., а именно – че към 1961 г. и към 1987 г. в процесната местност „О.” няма отразен и заснет имот на К. Т. М.. Молителят счита, че тези обстоятелства се установяват от приложените към молбата документи - аерофотоснимка КК № 1321 от 1961 г. на землище на [населено място] и комбинирани скици на землище на [населено място], общ.Р. на база аероснимки от 1961 г., КРП 1987 г. и КВС (изготвени от последващо ангажиран от молителя специалист - инж.К.). Тези документи, обаче, нито са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, нито съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото. Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов от гледна точка на доказателствения материал по делото правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя. С разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини. Страната, която се позовава на такова обстоятелство, следва да не е знаела за факта (обстоятелството) и това незнание не следва да се дължи на нейна небрежност, да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, и което обстоятелство да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако се намира по делото като доказателство, би могло да обуслови различен от постановения правен резултат. Изисква се молителят да представи документ, който обективира сочения нов факт.
Представената от молителя аерофотоснимка не съставлява нов документ, който обективира новооткрито обстоятелство по смисъла на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Видно от писмо на АГКК в отговор на рег.№ 12-522 от 21.10.2014 г., КК (контактно копие) № 1321 е произведено от кадър № 1321 на филм № 10 – аерофотозаснемане от 1961 г., като всички контактни копия от този филм са постъпили в Геокартфонд с вх.№ 0702 през 1964 г. До 1992 г. към този вид материали е имало само служебен интерес, но след 1992 г. информацията е предоставяна свободно по молба на физически лица. Следователно – за молителя не е съществувала пречка да включи в доказателствения материал аерофотоснимката, а пропускът за това се дължи на собствената му небрежност при водене на делото, която не може да бъде поправена чрез извънредния способ за контрол по чл.303 ГПК. Освен това по отношение на аерофотоснимката следва да се имат предвид разясненията на т.4 от ППВС № 2/1977 г., съобразно които по смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Сама по себе си аерофотоснимката не установява релевантни за спора обстоятелства – тя не е план на населеното място или местност и не съдържа никакви означения за номера на имоти, местности или лица. Този документ няма самостоятелно значение за спора без извършването на експертиза, а съобразно разясненията на ППВС № 2/1977 г. не се допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица, още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи заключения на вещи лица. Изготвените от инж.К. въз основа на аерофотоснимката комбинирани скици по своята същност са елемент на частна техническа експертиза, която нито е събрана по надлежния процесуален ред и съответно - не е годна да обоснове приложението на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, нито самостоятелно установяват релевантни за спора обстоятелства. Независимо от всичко изложено до тук, по твърденията на самия молител съдържащата се в аерофотоснимката и изготвените на тази база от инж.К. комбинирани скици информация е ирелевантна за крайния изход на спора. Самият молител поддържа не това, че аерофотоснимката и скиците удостоверяват права на наследодателя му Д. Н. К., а че не удостоверяват права на наследодателя на ответниците К. Т. М.. Както, обаче, правилно е пояснено и в потвърдителното решение № 387 от 20.11.2012 г. по в.гр.д.№ 548/2012 г. на ОС – Благоевград, дори несъмнено да се установи, че К. Т. М. не е притежавал имот в м.„О.”, това няма за задължителна последица уважаването на претенцията по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, което се предпоставя единствено от пълно и главно доказване правото на собственост на Д. Н. К. към момента на колективизацията – 1957 г., към което наведените от молителя обстоятелство и представени документи дори не са насочени.
Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, съгласно което се изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл.124, ал.5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Обстоятелството, че (според молителя) е налице противоречие между експертните заключения, дадени съответно от Д.Г. и инж.Ил.А. в производството по гр.д.№ 798/2008 г. на РС – Разлог и от инж.А. А. в производството по гр.д.№ 50/2000 г. на РС – Разлог само по себе си не представлява установена по надлежния съдебен ред неистинност на заключение на вещо лице. Съпоставката между двете заключения, изготвени по спорове с различно правно основание (чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1, т.2 З.) от различни вещи лица с цел обосноваване на твърдение за непълнота на доказателствата по приключилото гр.дело № 798/2008 г. е недопустимо не само в производството по отмяна, но и в производството пред инстанциите по същество. Отделно от това, текстовете на сочените от молителя заключения, не сочат на противоречие между изводите на експертите относно релевантни за настоящия случай обстоятелства. Дори да е налице непълнота в заключението на инж.Ил.А., прието по гр.д.№ 798/2008 г. на РС – Разлог, причинена от липсата на анализ на информацията, съдържаща се в аерофотоснимка КК № 1321 от 1961 г. на землището на [населено място], тази непълнота се дължи на процесуалния пропуск на страната да постави съответната задача на експерта. За отбелязване е обстоятелството, че молителят К. е бил страна (ищец) в производството по гр.д.№ 50/2000 г. на РС – Разлог, водено между същите страни и съответно по време на висящността на гр.д.№ 798/2008 г. на РС – Разлог вече е разполагал с информацията, изнесена от ВЛ инж.А. А. и с възможността по надлежния процесуален ред да установи същите факти и за нуждите на спора по гр.д.№ 798/2008 г. на РС – Разлог.
Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като на основание чл.78, ал.3 ГПК се присъдят разноски на заявилите искане за това ответници по молбата. Исканията на М. К. М. и М. Й. К. и на Т. Й. М. – К. са основателни и доказани за суми от по 500 лв. - разноски за защита в производството за отмяна за един адвокат, видно от представените Договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 24.10.2014 г. (заплатено адвокатско възнаграждения за адвокат С. К. от АК – Б.) и Договор за правна защита и съдействие от 31.03.2015 г. (заплатено адвокатско възнаграждения за адвокат А. Н. от САК).
Воден от изложеното и на основание чл.307, ал.2 ГПК и чл.81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№ 3715 от 22.05.2014 г., подадена от Х. Д. К. чрез адвокат Г. Ю. от АК – Б. срещу Решение № 2199 от 13.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 798/2008 г. по описа на PC – Р..
ОСЪЖДА Х. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на М. К. М. и М. Й. К. сумата 500 (петстотин) лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Й. М. – К. сумата 500 (петстотин) лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|