4 Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 05.07.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 620 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1318 от 11.12.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение № 191 от 01.02.2012 година по гр.д. № 2799/2011 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 9650 лева, предявен от И. С. Й. от [населено място] против С. община. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 205, ал.1 ГПК (отм.) и чл. 218з, ал.3 ГПК (отм.) относно срока за въвеждане на възражение за изтекла погасителна давност при действието на ГПК от 1952 г. (отм.). Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2000 г. ОСГТК ВКС, пред въззивния съд е допустимо страните да използват нови защитни средства, представляващи фактически твърдения свързани с изгодни за тях правни последици; моментът, към който силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право е денят на приключване на устните състезания, поради което ответникът следва да изчерпи всички свои възражения, които може да направи срещу предявения иск до този момент, в т.ч. възражения за изтекла погасителна или придобивна давност. Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2000 г. ОСГТК ВКС, при новото разглеждане на делото след отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от въззивния съд, с оглед препращането към чл. 211 ГПК (отм.) страните могат да ползуват всички защитни средства. Заинтересованата страна може да се позове не само на факти и доказателства, на които се е позовала при първоначалното разглеждане, но са били игнорирани от съда като неотносими към спора, а така също и на нови защитни средства, каквито са изтекла давност, право на задържане, изключване от доказателствата на неистински документ. Макар и за пръв път заявени, те могат да се основават на събрания при първоначалното разглеждане фактически и доказателствен материал, а така също на установени при новото разглеждане обстоятелства поради допуснати от съда процесуални нарушения при предишното разглеждане, както и на новооткрити или новонастъпили обстоятелства. Използуването на нови защитни средства ще е допустимо, но когато се основава на нови факти и доказателства извън случаите, в които непредставянето и неизтъкването им е резултат на допуснати процесуални нарушения от въззивния съд при първоначалното разглеждане, като обсъждането на последните от съда ще се свърже с ограничението на чл. 218з, ал.3 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че през 1982 година, на основание чл. 95 З. е бил отчужден недвижим имот в [населено място], собственост на ищцата по делото, за което е била обезщетена с тристаен апартамент в [населено място],[жк]. През 1992 година ищцата е поискала отмяна на отчуждаването, а отказът на кмета на Общината да бъде отменено отчуждаването е бил отменен с влязло в сила на 12.09.2000 г. решение на Софийски градски съд по адм.д. № 848/1997 г. Предоставения на ищцата в обезщетение апартамент в[жк], [населено място] е бил върнат на С. община през м. декември 2004 г. В периода 1999 – 2000 г. ищцата е извършила подобрения на предоставения и в обезщетение недвижим имот, извършвайки разноски за труд и материали общо за 9650 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването, съгласно чл. 5, ал.1 от ЗВСНОИ по З. и др., собствеността върху имота, в който са извършени подобренията е преминала към С. община; че ищцата не е държала имота като свой, поради което няма качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 72 З., поради което може да претендира само за извършените за подобренията разноски по действащи цени на труд и материали към момента на извършването им, чиято стойност и е присъдена на основание чл. 59 ЗЗД. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност не е разгледано. Прието е, че възражението е въведено при новото разглеждане на делото, след отмяна на въззивното решение от Върховния касационен съд, поради което и с оглед постановката на т.12 от ТР № 1 от 04.01.2001 г.ОСГТК ВКС се явява преклударано, а произнасянето по него недопустимо. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от С. община се поддържа, че съдът е приложил неправилно ограничението на чл. 218з ГПК по отношение на своевременно въведено възражение за погасителна давност. Ответницата по касационната жалба И. С. Й. я оспорва като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против обжалваното въззивно решение са основателни. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е разгледал възражението за изтекла погасителна давност като несвоевременно въведено. Възражение, че претендираните от ищцата вземания са погасени с изтичане на петгодишна давност от момента на изискуемостта им е въведено от ответника с въззивна жалба вх. № 29210 от 08.06.2009 г. срещу първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 27.04.2009 г. по гр.д. № 1286/2006 г., т.е. при първото разглеждане на делото от въззивния съд, без да е било съобразено при постановяване на решение № 185 от 04.03.2010 г. по гр.д. № 2188/2009 г. на Софийски апелативен съд. При новото разглеждане на делото по реда на чл. 218з ГПК (отм.), въззивният съд е следвало да съобрази наред със задължителните указания на отменителното решение на Върховния касационен съд и всички своевременно заявени от ответника възражения по иска. Обстоятелството, че възражението за погасителна давност не е било разгледано поради допуснати процесуални нарушения от въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото е основание това възражение да бъде разгледано от въззивната инстанция при новото му разглеждане, без да важат ограниченията на чл. 218з, ал.3 ГПК. Допуснатото съдопроизводствено нарушение е съществено, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. По делото е установено, че с влязло в сила на 12.09.2000 г. решение на Софийски градски съд по адм.д. № 848/1997 г., е било отменено отчуждаването на недвижим имот, собственост на ищцата, находящ се в [населено място],[жк], [улица]. Предоставения на ищцата в обезщетение апартамент в[жк], [населено място] е бил върнат на С. община през м. декември 2004 г,; извършените от ищцата подобрения на върнатия на общината имот са били осъществени в периода 1999 – 2000 г., а искът за заплащане на обезщетение в размер на стойността им е предявен на 13.04.2006 г. Давността за обезщетение за извършените от ищцата подобрения в дадения и в обезщетение имот е започнала да тече от момента на възстановяване на отчуждения и имот – от 12.09.2000 г. и е изтекла на 12.09.2005 г., поради което предявената претенция се явява погасена по давност. След възстановяване на собствеността върху отчуждения и имот, ищцата не е била добросъвестен владелец по отношение на дадения и в обезщетение имот, освободен през 2004 г., поради което доводът, че изискуемостта на вземането за подобрения е настъпила от прекъсване на владението или от смущаването му чрез предявяване на иск е неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 1113 лева, в т.ч. 223 лева внесени държавни такси и 890 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 191 от 01.02.2012 година по гр.д. № 2799/2011 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 9650 лева, предявен от И. С. Й. от [населено място] против С. община. ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. Й. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] против С. община, [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 9650 (девет хиляди шестстотин и петдесет) лева, съставляващи обезщетение за извършени подобрения в апартамент № 110 в [населено място],[жк], вх. Д, ет.7. ОСЪЖДА И. С. Й. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. община [населено място], [улица] сумата 113 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: