Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152
София, 14.07.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 4274 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. С. П., чрез адвокат С. П., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №1242/14.07.2021г. по в.г.д.№1119/21г. в частта, с която: е отменено решение №261826/31.12.2020г. по г.д.№6051/2020г. на Районен съд Варна в частите, с които е определено местоживеенето на детето С. П. П. и е определен режим на лични отношения на бащата с детето С. и вместо него е постановено друго, с което е определено местоживеенето на детето С. П. П. при майката И. В. П. на адрес в Република България в [населено място] – КК „Св. Св. К. и Е.“, ул.“68-ма“, комплекс „Есенсия“ – сграда 1, бл.Д, ап. .... и на адрес в Руската Федерация в [населено място] – [улица]д.37, ап. .... и е определен режим на лични отношения между детето С. П. П. и бащата П. С. П., както следва: 1/ ако детето и майката живеят на територията на Република България – бащата да взема детето и да го връща на адреса на майката всяка сряда от месеца от 17:00 до 20:00 часа и всяка събота от месеца от 10:00 до 20:00 часа; два пъти по десет дни през месеците юли и август по договорка между страните с преспиване; на всяка четна календарна година от 10:00 часа на 24.12 до 20:00 часа на 02.01; на всяка нечетна календарна година от 10:00 на първия ден от великденските празници до 20:00 часа на последния ден; на всички нечетни рождени дни на детето от 10:00 до 20:00 часа и на всички рождени дни на бащата от 10:00 до 20:00 часа; 2/ ако детето и майката живеят на територията на Руската Федерация – бащата ще осъществява режим на лични контакти с детето два месеца през лятото, считано от 1 юни до 31 юли, както и всяка нечетна година по Коледните и новогодишните празници – от 23 декември до 3 януари, като страните следва да постигнат договорка кой и къде ще предава детето, а при непостигане на такава – майката следва да доведе детето на 1 юни и на 23 декември, а бащата да го върне на 31 юли и на 3 януари; има право да провежда аудио и видеоконферентна връзка с детето С. два пъти всяка седмица – в дните сряда и събота за време половин астрономичен час, като връзката да се провежда от 19 часа локално време за Русия на съответния ден.
Касационното обжалване е допуснато служебно с определение №291/18.04.2022г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с оглед задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето, като направи преценка на всички обстоятелства, които са от значение за определяне на режима на лични контакти на детето с неупражняващия родителските права родител и необходимостта от точното и ясното му определяне.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца. При определяне местоживеенето на детето съдът следва да съобрази трайното местопребиваване на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, като в случай че това е в друга държава, да се съобразят условията на живот в тази държава, дали същата е част от Европейския съюз, а ако не е, дали Република България има сключени нарочни договори за правна помощ, т.е. договорени са механизми за осигуряване изпълнението на съдебните решения, за защита правото на живот на детето и за осигуряване на възможност за изпълнение на определения режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права.
Съгласно разясненията дадени в ППВС №1/1974г. и формираната въз основа на него многобройна и трайно установена съдебна практика по приложение на чл.59 от СК, при определяне режима на личен контакт на детето с родителя, не упражняващ родителските права, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се определя режима на личен контакт; полаганите до момента от него грижи; желанието и способността му да се грижи за детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност, да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждане на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с отчуждението. При определяне режима на личен контакт следва да се създаде нормална обстановка за поддържане на контакти между детето и всеки от родителите, като се предостави възможност за осъществяване на пълноценни отношения между детето и този родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Режимът на лични отношения следва да е такъв, който да не предизвиква спорове и конфликти между родителите.
По касационните оплаквания:
В жалбата си касаторът П. С. П. излага доводи за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде определено местопребиваване на детето С. на територията на Република България, както и разширен режим на личен контакт. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата И. В. П., чрез адвокат С. С., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като е преценил интереса на детето. По същество претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските за производството.
В съдебно заседание жалбоподателят П. С. П., чрез адвокат М. и с писмено становище, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като му бъдат присъдени направените в производството разноски.
В съдебно заседание И. В. П., редовно призована, не се явява и не се предствлява. С писмено становище заявява, че оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена по съображенията изложени в писмения отговор, като ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:
Въззивният съд, след частична отмяна на решението на Районен съд Варна е постановил друго, с което е определил: – местоживеенето на детето С. П. П. при майката И. В. П. на адрес в Република България в [населено място] – КК „Св. Св. К. и Е.“, ул.“68-ма“, комплекс „Есенсия“ – сграда 1, бл.Д, ап. .... и на адрес в Руската Федерация в [населено място] – [улица]д.37, ап. .... и режим на лични отношения между детето С. П. П. и бащата П. С. П., както следва: 1/ ако детето и майката живеят на територията на Република България – бащата да взема детето и да го връща на адреса на майката всяка сряда от месеца от 17:00 до 20:00 часа и всяка събота от месеца от 10:00 до 20:00 часа; два пъти по десет дни през месеците юли и август по договорка между страните с преспиване; на всяка четна календарна година от 10:00 часа на 24.12 до 20:00 часа на 02.01; на всяка нечетна календарна година от 10:00 на първия ден от великденските празници до 20:00 часа на последния ден; на всички нечетни рождени дни на детето от 10:00 до 20:00 часа и на всички рождени дни на бащата от 10:00 до 20:00 часа; 2/ ако детето и майката живеят на територията на Руската Федерация – бащата ще осъществява режим на лични контакти с детето два месеца през лятото, считано от 1 юни до 31 юли, както и всяка нечетна година по Коледните и новогодишните празници – от 23 декември до 3 януари, като страните следва да постигнат договорка кой и къде ще предава детето, а при непостигане на такава – майката следва да доведе детето на 1 юни и на 23 декември, а бащата да го върне на 31 юли и на 3 януари; има право да провежда аудио и видеоконферентна връзка с детето С. два пъти всяка седмица – в дните сряда и събота за време половин астрономичен час, като връзката да се провежда от 19 часа локално време за Русия на съответния ден.
Решението на въззивния съд в останалата му част е влязло в законна сила.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото е надлежно установено, че страните са родители на малолетното дете С. (родено на 16.03.2019 г.). Първоначално те са живеели в жилище на родителите на съпругата в [населено място]. На 27.06.2019г. съпрузите и детето пристигнали в [населено място] и живели съвместно до края на месец февруари, началото на месец март 2020г. Семейното жилище е било напуснато от майката поради влошените ѝ отношения с бащата на детето.
По отношение на местоживеенето на детето, съдът е приел, че същото следва да бъде определено при майката. Последната е поискала това да е на адрес в [населено място]/Руска федерация, поради което е приел, че първостепенния съд незаконосъобразно е определил това да бъде на адрес в Република България. Посочил е, че по делото не е налице спор, че съпругата е руски гражданин, че съпрузите са се запознали и сключили брак на територията на Руската федерация, както и че съпругата има осигурено жилище в [населено място] при родителите си. Не е спорен и факта, че майката на детето С. има сключен трудов договор и се осигурява в Русия, има личен лекар и квартира в С. П., където е живеела и работила преди семейството да се премести в България. В решението съдът е посочил, че искането за определяне местоживеене на детето извън територията на Република България, възниква конфликт между интереса на детето и този на родителя, който не упражнява родителските права, които следва да бъдат защитени чрез определяне на подходящ режим на лични отношения. Посочил е, че опасенията на бащата за нарушаване на определения режим или финансовите затруднения за изпълнението му, не може да бъде аргумент за отказ на съда са бъде променено местоживеенето на детето в друга държава. С оглед на изложеното, въззивният съд е приел, че местоживеенето на детето С. П. следва да бъде определено при майката, като родител, на който е предоставено упражняването на родителските права. За адрес в Република България съдът е посочил този, на който майката и детето живеят към датата на постановяване на решението, както и адрес Руската федерация.
По отношение на режима на лични отношения съдът е приел, че СК не разписва правила какъв да бъде неговият интензитет и дава свобода на съда да прецени конкретните правно значими обстоятелства с оглед интересите на детето, посочени по-горе. Посочил е, че с определения режим на личен контакт следва да се даде възможност детето да расте и да се развива с подкрепата и на двамата родители. Посочил е, че нуждата на детето от контакт с двамата си родители е безспорна, както и нуждата от поддържане на личен контракт с баща му, чрез които то ще развива чувство на обич, привързаност и доверие и ще способства за нормалното му развитие. Приел е още, че режимът следва да бъде определен въз основа на правилото за най-добрия интерес на детето, при съобразяване на опитните правила, възрастта и свързаните с нея психо-емоционални способности и потребности на детето. Въз основа на изложеното, съдът е направил извод, че режимът на лични контакти следва да бъде определен диференцирано, в зависимост от това дали майката и детето живеят на територията на Република България или в Русия.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По касационната жалба:
Въззивниото решение е постановено в противоречие с дадения отговор, в нарушение на материалния закон и при необоснованост на мотивите. При постановяването му съдът не е преценил всички обстоятелства и спецификите на конкретния случай, като е определил режим на личен контакт, който не създава определеност по отношение местоживеенето на детето и създава възможност за неизпълнението му, както и невъзможност да се реагира при необходимост и в интерес на детето. Недопустимо съдът се е произнесъл алтернативно по отношение местоживеенето на детето. Съдебният акт трябва да дава ясно разрешение на спора. Той се постановява с оглед установените обстоятелства към датата на формиране на сила на присъдено нещо, а не с оглед на обстоятелства, които биха настъпили в бъдеще. Промените в обстоятелствата могат да са основание за изменение на режима на лични отношения. При така определеното местоживеене, на практика, въззивният съд се е произнесъл без ограничение в периода за правото на майката да извежда детето от страната, т.е по въпрос с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Решението е постановено при несъобразяване на всички обстоятелства и по отношение на определения режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Поддържането на пълноценен контакт с този родител е в интерес на детето, а по делото няма никакви обстоятелства, които да обусловят ограничаването му. Ограниченият режим на лични отношения е изключение, когато това се налага с оглед поведението на родителя, възрастта и състоянието на детето, а случаят не е такъв.
С оглед на изложеното, въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, следва да бъде отменено, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.
С влязлата в сила част на въззивното решение, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните С., към настоящия момент на 3 години, е предоставено на майката.
От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на постановяване на решението майката на детето С. е с установено местоживеене в Република България, където семейството се е преместило да живее от края на месец юни 2019г., а след фактическата раздяла между съпрузите, тя живее на адрес в [населено място] – КК „Св. Св. К. и Е.“, ул.“68-ма“, комплекс „Есенсия“ – сграда 1, бл.Д, ап. ..... С оглед на това, местоживеенето на детето следва да бъде определено при майката в Република България.
От друга страна, държавата, в която въззивният съд е определил алтернативното местоживеене на детето не е държава членка на Европейския съюз. Отношенията между Република България и Руската Федерация в областта на семейните дела са уредени с Договора между Н. Република България и Съюза на Съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела (ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975г., ДВ, бр.33/1975г., в сила от 18.01.1976г., изм. в ДВ. бр.17/2802.2014г.). Съгласно дадената в същия правна регламентация, относима към процесния случай, правоотношенията между родители и деца се определят по законодателството на договарящата страна, на чиято територия те имат съвместно местожителство / чл.25, ал.1/. С оглед на това и националната правна уредба, родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права може да взема самостоятелно само онези решения за детето, за които законът не изисква съвместното им решаване от двамата родители. Той не може да вземе самостоятелно решение за издаване на задграничен паспорт и пътуване зад граница, които биха били необходими при определяне на местоживеене на детето и на територията на Руската Федерация. С последното ще се заобиколи разпоредбата на чл.127, ал.2 от ГПК, която изисква съвместно решение на родителите за пътуване на детето в чужбина, респ. разрешение на съда, който ръководейки се от интереса на детето, ще прави преценка за наличието му във всеки конкретен случай, както и за периода на пътуването.
Неправилно е решението и по отношение на определения ограничен режим на личен контакт между детето С. и неговия баща П.. Безспорно е, че за да може детето да израства спокойно, щастливо и емоционално удовлетворено, е необходимо то да общува с всеки един от родителите си, независимо от тяхната раздяла. За да се осъществи пълноценно общуване между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, което да способства за нормалното развитие на техните отношенията и да удовлетворява нарастващите с времето потребности на детето, е необходимо режимът на лични отношения да бъде съобразен с възрастта, пола, развитието и потребностите на детето, както и с всички посочени по-горе обстоятелства. В конкретния случай, бащата има родителски качества, полагал е грижи за детето и желае да продължи да ги полага и да поддържа контактите си с него. Обитава жилище /апартамент/, собственост на родителите му, в което има условия за отглеждане на дъщеря му. От друга страна, с оглед ниската възраст на детето С., ограничаването на общуването с баща му може да се отрази на близостта и комуникацията между тях и да създаде усещане за неговата липса, поради което в интерес на детето е режимът на контакт да бъде обичайния, който да даде възможност за съхранение и за поддържане на отношенията помежду им. Още повече, че по делото няма доказателства за наличие на тежък конфликт между родителите, извън влошените им отношения по прекратяване на брака, които не са се отразили на осъществяване на личните контакти между С. и нейния баща П.. И двамата родители са посочили пред въззивната инстанция, че не са налице пречки за осъществяване на срещите помежду им. Не е установено поведение на родителя, което да е вредно за детето, респ. други обстоятелства, които да обосноват необходимост от ограничаване на контактите помежду им.
При така изложеното, съставът на ВКС определя следния режим на лични отношения на детето С. с бащата: всяка събота и неделя от нечетните седмици от месеца от 09:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с приспиване на детето в дома на бащата; всяка четна година за времето от 24.12 – 02.01 – за времето от 10:00 часа на 24 декември до 20:00 часа на последния ден, с приспиване в дома на бащата; всяка нечетна година за времето Велики четвъртък до В. – за времето от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден, с приспиване в дома на бащата; всяка нечетна година да взема детето от 19.00 часа на последния учебен ден и да го връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгне на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и В. съвпадат през нечетните години, бащата да взема детето, включително и за В.; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; относно личните празници на детето: на нечетна година детето ще прекарва имения и рождения си ден с бащата за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.; относно рождения ден на бащата: всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.; през четните години бащата да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) – за времето от 09:00 до 20:00 часа.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом.
На основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени в атакуваните му части и вместо него да се постанови друго, с което местоживеенето на детето се определи на адреса, на който то е установено с майката в Република България, а на бащата да бъде определен посочения режим на лични контакти.
Предвид резултата по спора, И. В. П. следва да заплати на насрещната страна сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски – платени такси и адвокатски хонорар общо в размер на 842,50 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №1242/14.07.2021г. постановено от Варненски окръжен съд по в.г.д.№1119/21г. в частите, с които е определено местоживеенето на детето С. П. П. и в частта относно режима на лични отношения на бащата П. С. П. с детето С. П. П., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето С. П. П., ЕГН [ЕГН] при майката И. В. П., ЛНЧ [ЕГН] в Република Б..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето С. П. П. с бащата П. С. П., както следва: всяка събота и неделя от нечетните седмици от месеца от 09:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с приспиване на детето в дома на бащата; всяка четна година за времето от 24.12 – 02.01 – за времето от 10:00 часа на 24 декември до 20:00 часа на последния ден, с приспиване в дома на бащата; всяка нечетна година за времето Велики четвъртък до В. – за времето от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден, с приспиване в дома на бащата; всяка нечетна година да взема детето от 19.00 часа на последния учебен ден и да го връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгне на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и В. съвпадат през нечетните години, бащата да взема детето, включително и за В.; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; относно личните празници на детето: на нечетна година детето ще прекарва имения и рождения си ден с бащата за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.; относно рождения ден на бащата: всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.; през четните години бащата да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) – за времето от 09:00 до 20:00 часа.
ОСЪЖДА И. В. П., ЛНЧ [ЕГН] да заплати на П. С. П. сумата от 842,50 лв., представляваща сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски – платени такси и адвокатски хонорар общо в размер на
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: