Р Е Ш Е Н И Е №109 София, 10.07.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | БОНКА ЙОНКОВА |
 | ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
секретар Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1913/2016 г.
Производството е по чл. 304 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 86 от 25.02.2016 г. по т. д. № 104/2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което са уважени предявените от М. Д. С. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове: инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 71 ТЗ за признаване за установено, че М. Д. С. е единствен акционер и собственик на всички 598 359 броя обикновени поименни акции с право на глас, всяка с номинална стойност 100 лева, представляващи 100% от капитала на [фирма] и главни искове с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 71 ТЗ: 1. за прогласяване нищожността на решенията от 26.02.2015 г. на [фирма], като едноличен собственик на капитала на [фирма], за освобождаване членовете на СД на дружеството, за избор на нови членове; за промяна в седалището и адреса на управление на дружеството и за изменение на устава на същото; 2. за прогласяване нищожността на решенията от 27.02.2015 г. на УС на [фирма], като едноличен собственик на [фирма], за одобряване на посочените решения на СД на [фирма]; 3. за прогласяване нищожността на решенията от 26.02.2015 г. на СД на [фирма], с което Н. В. Р. е избран за председател на Съвета на директорите на това дружество и за негов изпълнителен директор, като същият е овластен да представлява дружеството и да извърши необходимите действия за вписване на промените по партидата му в Търговския регистър.
Искането за отмяна е обосновано с твърдението на молителя, че е лице, спрямо което атакуваното решение има сила, независимо че не е бил страна по делото, по което то е постановено. Според него, съдът неправилно е квалифицирал предявения от М. В. С. срещу [фирма] инцидентен установителен иск като такъв по чл. 124 във връзка с чл. 71 ТЗ, тъй като разпоредбата на чл. 124 ТЗ няма нищо общо със собствеността на акциите, както и че в случая не е налице хипотезата на чл. 71 ТЗ, доколкото самият ищец не твърди нарушения на членствените му права от органи на дружеството. Счита, че инцидентният установителен иск е следвало да бъде квалифициран като иск по чл. 124 ГПК за установяване собствеността върху акциите на дружеството и че пасивно легитимиран по него е не само дружеството, но и вписаният в Търговския регистър като едноличен собственик на акциите [фирма], тъй като уважаването на този иск ще има за последица заличаване на досегашния и вписване на нов собственик на акциите. В молбата е застъпено становището, че при спор за собствеността върху акциите между лице, което е едноличен собственик на капитала и е вписано в Търговския регистър като такъв и лице, претендиращо да е придобило собствеността на акциите чрез прехвърлянето им, дружеството и вписаният едноличен собственик на акциите имат качеството на необходими другари поради неделимостта на спорното правоотношение. И тъй като в случая вписаният като едноличен собственик на капитала [фирма] не е бил страна по делото, а е обвързан от правните последици на постановеното от Бургаски окръжен съд решение, същият моли за отмяната му като неправилно изцяло, в т. ч. и по отношение на уважените искове за прогласяване нищожността на решенията на съответните органи [фирма], [фирма] и [фирма], предвид обусловеността им от изхода на спора относно собствеността на акциите от капитала на [фирма].
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – оспорва същата като недопустима поради това, че е подадена от лице, което не е овластено да представлява дружеството, намиращо се в открито производство по несъстоятелност, както и поради липса на доказателства за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. При условията на евентуалност, в депозирания по делото писмен отговор от 29.08.2016 г. моли за оставяне на молбата без уважение като неоснователна.
Ответникът по молбата – М. В. С. от [населено място] – счита същата за недопустима, тъй като не е доказано, че е подадена в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК срок. В писмения си отговор от 15.08.2016 г., както и в съдебно заседание на 26.04.2017 г., излага съображения и за неоснователност на молбата за отмяна.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен 3-месечен срок, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не е неспазен установеният в закона срок. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено на 25.02.2016 г. и е влязло в сила на 11.03.2016 г. Доколкото молителят не е посочил момента на узнаване на решението, за начало на 3-месечния срок следва да се счете датата 15.03.2016 г., когато, видно от представеното извлечение от Търговския регистър по партидата на [фирма], въз основа на това решение, изпратено от Окръжен съд – Бургас, е извършено вписване № 20160315171304 за възобновяване на регистърното производство. Неоснователно в тази връзка е твърдението на ответника [фирма], че за начало на срока следва да се счита датата 11.03.2016, когато същият е подал заявление за вписване на обстоятелства по партидата на дружеството, към което е приложен препис от решението по т. д. № 104/2015 г. Доколкото самото решение не е подлежащ на обявяване акт, в случая не може да се приложи презумпцията на чл. 9, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и да се приеме, че с прилагането му към заявлението за вписване на промени в Търговския регистър същото се счита известно на третите лица, какъвто е и молителят. Независимо обаче, дали за момент на узнаване ще се приеме датата 15.03.2016 г. или датата 11.03.2016 г., преклузивният 3-месечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в случая е спазен. Видно от приетите по делото писмени доказателства – известие за доставяне № ИД PS 1000 032ZRV 8, разписка за приета пратка под същия номер и фискален бон – се установява, че молбата за отмяна е депозирана по пощата на датата 13.06.2016 г. Доколкото последният ден от тримесечния срок, изчисляван от възможно най-ранната дата на узнаване – 11.03.2016 г., изтича в почивен ден (11.06.2016 г. е събота), то съгласно правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК, същият изтича в първия присъствен ден, т. е. на 13.06.2016 г. (понеделник), когато именно молбата за отмяна е подадена по пощата. Ето защо, същата е процесуално допустима.
На второ място, неоснователно е и възражението на ответника [фирма], че молбата е подадена от нелегитимирано лице. С оглед указанията, дадени му с разпореждане от 28.10.2016 г. и от 14.12.2016 г., молителят е представил доказателства, че подписалият молбата адвокат Т. Т. е надлежно упълномощен от синдика на дружеството, за което последният е получил изрично разрешение от съда по несъстоятелността по реда на чл. 660, ал. 2 ТЗ. Оттук и изводът, че нередовността на молбата за отмяна е отстранена и поради това същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е и основателна.
Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу последиците на влязлото в сила съдебно решение, предоставен на определена категория трети лица, които не са взели участие в делото, но са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Кръгът на тези лица е очертан изрично в самата разпоредба на чл. 304 ГПК чрез препращане към разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК (аналогична на чл. 172, ал. 2 от отм. ГПК). Последната урежда института на необходимото другарство - задължително и факултативно, от което следва, че легитимирани да искат отмяна са само онези неучаствали в делото трети лица, които, като участници в неделимо спорно правоотношение, е следвало да участват като главна страна в процеса в качеството на необходими другари.
По отношение на молителя [фирма] това изискване е налице. Предмет на инцидентния установителен иск, по който е постановеното влязло в сила решение и който е обусловил изхода на делото и по първоначално предявените искове по чл. 71 ТЗ, е правото на собственост върху капитала на [фирма]. Видно от изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът по този иск е обосновал правния си интерес от предявяването му с обстоятелството, че въпреки осъществената продажба на акциите, предходният собственик [фирма] отказва да заяви вписване на промяната в собствеността на акциите в Търговския регистър. С оглед на тези твърдения, следва да се счете, че е налице спор относно собствеността върху акциите. Ето защо, претендиращите собственост върху акциите лица се явяват участници в неделимо спорно правоотношение (членственото правоотношение с дружеството), което обосновава съответно качеството им на необходими другари в процеса по установяване на собствеността и налага решението по този въпрос да бъде еднакво за тях. С оглед на това, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 304 ГПК за отмяна на атакуваното решение (включително и по обусловените искове) и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Бургаски окръжен съд с участието на молителя [фирма].
При новото разглеждане на делото, в съответствие с указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, с решението по съществото на спора следва да бъдат присъдени и разноските за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 304 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ влязло в сила решение № 86 от 25.02.2016 г. по т. д. № 104/2015 г. на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |