Р Е Ш Е Н И Е                          № 211                      София, 10 май 2010 година                            В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година, в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 49 по описа за 2010 година.   С присъда по нохд № 109/09 г. Военният съд-гр. Сливен осъдил подсъдимите Б. П. Д., Г. П. П. и З. Д. И., както следва: подс. Д. и П. на основание чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 във връзка с чл.26, ал.1 и чл.55 НК първият на 10 месеца лишаване от свобода, вторият - на 8 месеца лишаване от свобода; подс. И. на основание чл.195, ал.1, т.т.4,5 и 6 във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 НК на една година лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК съдът отложил изпълненията на наказанията на тримата подсъдими за срок от по три години. По жалби на всички подсъдими, с решение № 117 от 07.12.2009 г. по внохд № 105/09 г. Военно-апелативният съд изменил посочената присъда, като намалил наказанията на подсъдимите Д. и П. на по шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от подсъдимите Д. и И. Подс. Д. претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му не вземат участие. Подс. И. релевира същите касационни основания и иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателката и защитата й поддържат жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС взе предвид и следното: оспореното въззивно решение е второ по ред. Първо постановената присъда по нохд № 75/08 г. на СВС е била отменена изцяло с решение на ВАС, постановено по внохд № 42/09 г., като делото е било върнато за ново разглеждане на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. По жалбата на подс. Б. Д. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Вярно е, че при повторното разглеждане на делото от СВС, последният не е съобразил, че присъдата по нохд № 75/08 г. е била отменена по жалби на тримата подсъдими, поради което не е имал процесуална възможност да определи на подс. Д. наказание по-голямо по размер от определеното с отменената присъда. Като е сторил това той е утежнил положението на този подсъдим, с което е допуснал нарушение по чл.348, ал.3, т.1 НПК. Видно от мотивите на атакуваното въззивно решение, наказанията на подсъдимите Д. и П. са намалени на по шест месеца при съображения за неадекватна оценка на направените от тях признания по фактите и на водещата роля на подс. Иванова. С намаляване на наказанието на подс. Д. , при посочените съображения на ВАС, допуснатото от първоинстанционния съд нарушение по чл.348, ал.1, т.2 НПК е отстранено. Ограничаването на процесуалните права на подсъдимия в посочения смисъла би било съществено нарушение само ако не е отстранено, каквото всъщност е сторено в настоящия случай. Не е налице нарушение на чл.339, ал.2 НПК. Всички възражения поставени на вниманието на въззивната инстанция са получили отговор. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че контролната инстанция не е длъжна да преповтаря съображенията на първата, щом е възприела изцяло дейността й по доказателствата – събиране, проверка и оценка. Мотивите на обжалваното решение сочат тъкмо на това. ВАС е направил положителен извод за доказателствената дейност на СВС, като е възприел изцяло изводите по оценката на събраните доказателства. Не е налице нарушение на чл.303 НПК. За изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК са събрани множество доказателства от различни по вид доказателствени източници. Всички те поотделно и във взаимната им връзка са били анализирани внимателно, като са изложени съображенията, предопределили възприемането на едни от тях и отхвърлянето на други. При това не се установява съдът да е нарушил правилата на формалната логика. Стойността на предмета на престъплението е установена посредством съдебна експертиза, правилно на основата на пазарната стойност, която е определяща за всички посегателства срещу собствеността, в това число и когато конкретният предмет представляват бракувани вещи/отпадъци. По делото безспорно е установено, че последните имат стойност - виж ТР № 54/89 г. т.1 на ОСНК на ВКС. Неоснователно е възражението по чл.348, ал.1, т.1 НПК, в която връзка жалбоподателят претендира субективна несъставомерност и иска оправдаване. Направената по-горе констатация за отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК не позволява на касационната инстанция да подмени вътрешното убеждение на съда по същество по фактите. Както е известно вината произтича не само от обясненията на подсъдимия, но преди това и поначало от действията му. В мотивите на съдебния акт се съдържат фактически констатации за поведението на подс. Д. , които опровергават заявеното от него незнание за неправомерност на извършеното в съучастие с подс. И. и П. Същото възражение е било предмет на оценка от страна на предходните инстанции и правилно е било отхвърлено като неоснователно. ВКС изцяло възприема съображенията на ВАС, с които се е солидаризирал с доводите на първостепенния съд и обобщил кръгът на обстоятелствата, правилно оценени за установяване на субективната страна на деянието. Не е налице явна несправедливост на наказанието. Определеното по реда на чл.55 НК, в размер близък до предвидения в закона минимум за наказанието лишаване от свобода, е съответно на всички обстоятелства по чл.348, ал.5, т.1 НПК. Правилно е и приложението на чл.66 НК, щом съдът е установил, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той ефективно да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода. По жалбата на подс. З. И. Възражението по чл.348, ал.1, т.2 НПК е неоснователно. Не се установява изводите по фактите да се основават на част от събраните по делото доказателства, избирателно предпочетени от решаващия съд. Посочи се вече, че отделните елементи на доказателствената съвкупност поотделно и във връзка помежду им са били анализирани детайлно. Изложени са съображения по противоречивите доказателства. Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подс. И. и св. И нейна дъщеря, тъй като те са изолирани от останалите доказателства. Възражението за „разграден двор” в сградата на БТК в гр. С., ІV-ти клон, не държи сметка за установеното от фактическа страна. Инкриминираните вещи са се намирали в сграда на собственика им-БТК, на определено място, достъпно посредством преминаването на няколко врати и ключове, по начин манифестиращ публично, че БТК не се е отказала от владението им, че те са им необходими и в бъдеще могат да бъдат ползвани посредством разпореждане с тях в интерес на фирмата – предаване за скраб чрез надлежен търг. Обстоятелството, че такъв не е проведен за времето от бракуване на вещите до отнемането им не налага други изводи. Неоснователно е възражението свързано с разкриването на престъпната дейност. Резултатните действия на органите на полицията, са довели до разкриване на конкретното деяние. Липсата на контрол от страна на собственика не може да предопредели, при посоченото по-горе, незаинтересованост от негова страна. Съдът правилно е отхвърлил искането на подсъдимата за провеждането на следствен експеримент за проверка обясненията на подс. Д. в частта, с която е заявил помощ от страна на подс. И. при изнасянето на една батерия, като е съобразено изискването по чл.167 НПК. Що се отнася до мотивите за извършване на престъплението – те за всички подсъдими се разкриват от придобитите от тях, чрез него, материални средства, практически надвишаващи обвинението по стойност. При установеното от фактическа страна законът правилно е приложен, като е ангажирана отговорността на жалбоподателката по чл.195, ал.1, т.т.4,5 и 6 във връзка с чл.26, ал.1 НК. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Същото правилно е определено в рамките на предвиденото от закона. Данните по делото не сочат наличието на която и да било от предпоставките на чл.55 НК. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. В размер на минимума от предвиденото в закона, наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец. Налице е съществен принос от страна на подс. И. за и при извършване на инкриминираното престъпление, както и лично облагодетелствуване в резултат на това. Изложеното налага извод за липсата на основания за отмяна или изменение на оспорения съдебен акт, поради което на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117 от 07.12.2009 г., постановено по внохд № 105/09 г. на Военно-апелативния съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: