10 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 674/2009 год. Р Е Ш Е Н И Е № 81 гр.София, 28.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА със секретар София Симеонова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под № 674/2009 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд № 164/20.11.2008 год., постановено по гр.дело № 190/2008 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Районен съд-Разград № 349/06.12.2007 год. по гр.дело № 1516/2005 год. в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца-касатор срещу ДА”Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обективно съединени искове: по чл.108 ЗС, с който се иска да се признае за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот – „З. Р.”, състоящ се от земя – 31955 кв.м., представляваща имот пл.№ 53 по плана на Гарова промишлена зона, [населено място] ведно с изградените в него сгради, съоръжения и подобрения и да се осъдят ответниците да му предадат владението на процесния недвижим имот, както и да му заплатят на основание чл.59 ЗЗД сумата 9 000 лева, представляваща част от дължимото обезщетение в размер общо на 125 000 лева за ползуването на зърнобазата през периода от 21.11.2000 год. до 01.12.2005 год. В останалата част, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.181 ГПК/отм./ от главно встъпилата страна [фирма], [населено място] срещу [фирма], ДА”Д.” и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството иск по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на същите имоти, както и частичен иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 9 000 лева за ползуването им през периода от 08.04.2004 год. до 15.05.2007 год., въззивното решение е влязло в сила. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно собствеността на процесния недвижим имот. Поддържа се становище, че в противоречие с нормите на ТЗ, ЗЗД, ЗДС и действуващите към момента на възникване на спорните правоотношения ЗППДОП/отм./ и ПРУПСДП/отм./ съдът е приел, че по силата на Р. № 10/1999 год. и Заповед № РД-09-814/02.06.1999 год. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа спорният имот юридически и фактически е изваден от имуществото на търговското дружество и по решение на едноличния собственик на капитала е актуван като публична държавна собственост и е предаден за ползуване и управление на ДА”Д.”. Навеждат се доводи, че след включването му в капитала на еднолично търговско дружество процесният недвижим имот от държавен става собственост на дружеството и неправомерно впоследствие държавата се е разпоредила с него. Поддържа се още, че дружеството не е изгубило собствеността върху зърнобазата, тъй като разпореждането на едноличния собственик за намаляване капитала на дружеството не е породило действие предвид безспорно установения по делото факт, че посоченото обстоятелство не е било вписано в търговския регистър, каквото е изискването на чл.231, ал.3/в действувалата към него момент редакция – ДВ, бр.100/1997 год./ на Търговския закон. Ответникът по касационната жалба ДА”Д.”, [населено място] чрез териториалното си поделение Териториална дирекция гр.В.Т. поддържа становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Останалите ответници по касационната жалба не изразяват становище по основателността на направените оплаквания. С определение № 797/20.12.2010 год. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] обективно съединени искове по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД по следните материалноправни въпроси: 1. По приложението на чл.231, ал.3/в редакцията преди изменението й, обн. в ДВ, бр.84/2000 год./ на Търговския закон и по-конкретно – поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване капитала на еднолично АД с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в Търговския регистър. 2. Има ли пряко отчуждително действие и води ли до промяна на собствеността последвалото разпореждане на Министерски съвет, в т.2 на Р. № 10/23.03.1999 год., с което процесният имот е обявен за публична държавна собственост и предаден за ползуване и управление на ДА”Д.”. Поставените въпроси са от съществено значение за изхода на спора, тъй като са свързани с материалноправната легитимация на ищеца по предявения ревандикационен иск. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставените материалноправни въпроси, на основание чл.290, ал.1 ГПК приема следното: По делото е безспорно установено, че процесният недвижим имот – „З. Р.”, състоящ се от земя – 31955 кв.м., представляваща имот пл.№ 53 по плана на Гарова промишлена зона [населено място] заедно с изградените върху терена сгради, съоръжения и подобрения са бивша държавна собственост. Безспорно е, че през 1991 год. на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество с ПМС № 176/1991 год. при образуването на [фирма] имотът е включен в капитала на новообразуваното търговско дружество. Прието е, че с акта на образуването се прекратява правото на държавна собственост върху имуществото на държавното предприятие, което става собственост на търговското дружество. Впоследствие [фирма], преименувано на [фирма], е преобразувано през 1996 год. чрез сливане с още четири дружества в [фирма], поело активите и пасивите на слетите дружества, а през 1997 год. – в [фирма], чийто правоприемник е ищеца. С Разпореждане № 10/23.03.1999 год. М. съвет е разпоредил на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да намали капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответствуващи на стойността на правото на собственост върху недвижими имоти – шест зърнобази, изброени поименно, между които и „З. Р.”. В т.2 на цитираното разпореждане, М. съвет обявява имотите по т.1 за публична държавна собственост , като ги предоставя безвъзмездно за стопанисване и управление на ГУ”Държавен резерв и военновременни запаси”/понастоящем ДА”Д./. С две поредни заповеди от втори и единадесети юни 1999 год. ресорният министър е наредил намаляване капитала на [фирма] чрез обезсилване на акции от 1 099 754 хил.лева на 681 641 хил.лева. Безспорно е, че посочената промяна на капитала на дружеството не е вписана в търговския регистър съгласно чл.231, ал.3 /в редакцията действувала към него момент/ ТЗ, както и факта, че с протокол от 08.07.1999 год. зърнобазата е предадена на Районна дирекция „Държавен резерв”-В.Т.. При тези фактически данни в обжалваното решение въззивният съд е приел, че през 1999 год. е извършено валидно намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акции, съответствуващи на правото на собственост върху процесната зърнобаза, независимо че това обстоятелство не е вписано в Търговския регистър. Изложени са съображения, че вписването има конститутивно действие едва с изменението на ал.3 на чл.231 ТЗ от 2003 год. Направен е решаващият извод, че с извършеното намаляване на капитала ищцовото дружество е загубило правото си на собственост върху процесния имот, който е станал отново публична държавна собственост, поради което искът по чл.108 ЗС е неоснователен. Тъй като ищецът е престанал да бъде собственик, съдът е отхвърлил като неоснователен и частичния иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на претендираното обезщетение по съображения, че ДА”Д.” е ползувал имота на правно основание като предоставен му от държавата. По поставения материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.231, ал.3 ТЗ/в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр.84/2000 год./ относно правните последици на вписването в Търговския регистър на решението за намаляване капитала на еднолично АД, настоящият съдебен състав намира за правилно изразеното становище в цитираните в определението съдебни актове: р.№ 1352/27.10.1999 год. по гр.дело № 674/1999 год. на ВКС-І г.о., р.№ 68/07.02.2005 год. по гр.дело № 680/2004 год. на ВКС-ТК и влязлото в сила р.№ 1096/23.07.2008 год. по в.гр.дело № 427/2008 год. на Врачанския окръжен съд, че до вписването му в Търговския регистър решението за намаляване на капитала не поражда правно действие. Действително, съгласно общото правило, заложено в чл.4а ГПК, до отмяната му, обн. в ДВ, бр.38/2006 год., което е възпроизведено и в чл.7, ал.2 ЗТР, вписването поначало има оповестително действие и в този смисъл не е условие вписаното обстоятелство да породи своето правно действие, освен ако със закон не е предвидено друго. В изрично посочените от закона случаи, обаче, вписването има конститутивно действие /съгласно чл.67 ТЗ вписването е елемент от фактическия състав за възникване на търговското дружество/ или правното значение на condition juris – условие, без което не биха могли да се проявят правните последици на подлежащото на вписване обстоятелство – това са хипотезите, касаещи вписването на някои от решенията на общото събрание на капиталовите търговски дружества относно: изменението и допълнението на Устава, прекратяване на дружеството, или преобразуването му, увеличаване или намаляване на капитала и др., изрично посочени в нормите на ТЗ. Подобно на конститутивното действие, разглежданото правно значение на вписването може да се прояви само в предвидените в закона случаи. В тази връзка правилото, че решението за намаляване на капитала на АД поражда действие след вписването му в Търговския регистър е въведено с нормата на чл.231, ал.3 ТЗ още в редакцията, обн. в ДВ, бр.48/1991 год. и съществува във всички последващи редакции, обн. в ДВ, бр.100/1997 год., бр.84/2000 год., както и след изменението, обн. в ДВ, бр.58/2003 год. когато ал.3 става ал.4 на чл.231 ТЗ. Към момента на издадените Р. № 10/23.03.1999 год. и заповедите на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа от м.юни 1999 год. е действувала редакцията на ал.3 на чл.231 ТЗ от 1997 год., според която решенията относно увеличаването и намаляването на капитала на АД се вписват в Търговския регистър и влизат в сила след вписването им, а по отношение на третите добросъвестни лица – след обнародване на вписването. При това положение по изложените съображения и предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав на ВКС-ТК приема, че решението, взето от принципала чрез компетентния орган /заместващ Общото събрание в ЕАД с държавно имущество/ за намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответствуващи на стойността на правото на собственост върху посочените недвижими имоти-зърнобази, включително зърнобаза-Р., не е породило правно действие, тъй като не е вписано в Търговския регистър. Без значение е причината, поради която не е било извършено вписването. Отговорът на втория материалноправен въпрос има ли пряко отчуждително действие и води ли до промяна на собствеността разпореждането на Министерския съвет в т.2 на Р. № 10/23.03.1999 год., с което включеният в капитала на ЕАД процесен имот е обявен за публична държавна собственост, е отрицателен. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че с преобразуването на държавните фирми, създадени при действието на Указ 56 за стопанската дейност в еднолични търговски дружества по ТЗ по реда на ЗОЕТДДИ от 1991 год./отм./, впоследствие по реда на ЗППДОП от 1992 год./отм./ се извършва промяна на собствеността, като внесеното в капитала на дружеството държавно имущество от уставния фонд на държавната фирма става собственост на новообразуваното дружество. Преминаването на собствеността от държавата към едноличното търговско дружество става от момента на вписване на акта за преобразуването му и от този момент държавата няма право да се разпорежда с това имущество. Приетият през 1996 год. Закон за държавната собственост изрично изключва от собствеността на държавата вещите и имотите, внесени в капитала на търговски дружества – чл.2, ал.4 ЗДС. Държавата остава собственик на дяловете, респ. на акциите на дружеството, но не и на негово имущество като съвкупност от права и задължения. В този смисъл са: р.№ 44/03.08.2010 год. по т.дело № 678/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о.; р.№ 43/03.08.2010 год. по т.дело № 506/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о.; р.№ 52/03.11.2011 год. по т.дело № 325/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. По делото е безспорно установено, че ищцовото АД/преди това Е. и ЕАД/ е образувано с държавно имущество и правата на собственост върху това имущество /включително и върху обектите-предмет на иска/ са му били предоставени безвъзмездно от държавата с акта на образуването му. Към датата на Р. № 10/1999 год. държавата упражнява правата на едноличен собственик на капитала в Е. по реда на ПРУПСДП, приет с ПМС № 7/1994 год./отменен през 2003 год./ и ЗППДОП/отменен през 2002 год./ като решава въпросите от компетентността на общото събрание. Ето защо, в случая разпореждането на Министерския съвет в т.2 на Р. № 10/23.03.1999 год. в качеството му на държавен орган на изпълнителната власт, с което се обявяват за публична държавна собственост имотите посочени в т.1, няма пряко отчуждително действие, нито води до одържавяване на процесното имущество, което е собственост на ЕАД. Според действуващата съдебна практика държавата, като едноличен собственик на капитала в Е. с държавно имущество, упражнява правата си чрез съответните министри /съобразно отрасловата им компетентност/, които не действуват като орган на власт, а като равнопоставен участник в гражданския оборот, защото разрешават въпросите от компетентността на ОС на дружеството като негов орган. В тази връзка заповедите на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа № РД -09-814/02.06.1999 год. и РД-41-421/11.06.1999 год. за намаляване капитала на [фирма] със стойността на зърнобазите чрез обезсилване на акции на дружеството нямат отчуждително действие, тъй като намаляването на капитала /чл.199-чл.203 ТЗ/ не е уредено от закона като правен способ за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти или движими вещи. По изложените съображения, като взе предвид безспорно установената по делото фактическа обстановка и с оглед отговорите на поставените материалноправни въпроси, настоящият съдебен състав на ВКС намира за основателна подадената касационна жалба. Постановеното въззивно решение в обжалваната му част е неправилно поради противоречието му с цитираните норми на ТЗ, ЗДС и действувалите към момента на възникване на спорните правоотношения ЗППДОП/отм./ и ПРУПСДП/отм./. Видно от данните по делото процесният недвижим имот – „З. Р.”, състоящ се от земя – 31955 кв.м., представляваща имот пл.№ 53 по плана на Гарова промишлена зона, [населено място], заедно с построените върху нея административни и стопански сгради и съоръжения, е бивша държавна собственост. През 1991 год. имотът е включен в капитала на [фирма], образувано с ПМС № 176/05.09.1991 год. на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, вписано в Търговския регистър с решение на СГС, постановено на 13.11.1991 год. по ф.дело № 21859/1991 год. Съгласно Приложения № 312 и 312а към ал.1 на чл.2 на Постановлението, капиталът на дружеството е 203 304 хил.лева, който като държавно имущество се прехвърля безвъзмездно от прекратените поделения на СО”Зърнени храни и фуражна промишленост”-С., съгласно баланса им към 31 юли 1991 год., като под № 15 фигурира Зърнено фуражно предприятие-Р. със зърнобазите си в Р., И., С. и Просторно. Процесният имот е внесен в капитала на Е. още при образуването му и от момента на регистрацията правото на собственост е преминало в патримониума на търговското дружество, поради което имотът е изгубил статута си на държавен. Както вече беше посочено, държавата става собственик на дяловете /респ.акциите/, но не и на имуществото на търговското дружество, в което е включен имота. В тази връзка тя не може да се разпорежда с това имущество, поради което извършените последващи действия /т.2 и т.3 от Р. № 10/23.03.1999 год./ не са породили желаните правни последици и не водят до промяна на собствеността на процесната зърнобаза. Съставеният впоследствие акт за публична държавна собственост № 908/13.09.2002 год. съгласно чл.5, ал.3 ЗДС също няма правопораждащо и транслативно действие по отношение на правото на собственост на процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл.15 ПРУПСДП, правомощията, които има едноличния собственик на капитала в ЕАД са идентични с правомощията на общото събрание на акционерите в акционерното дружество предвидени в чл.221 ТЗ. Доколкото правата на държавата, като едноличен собственик на капитала в ЕАД се упражняват от съответния отраслов министър, той има право да изменя и допълва устава на дружеството, да увеличава или намалява капитала, да преобразува и прекратява дружеството, да взема решения за закриване или прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях и др. В тази връзка заповедта на министъра на земеделието,горите и аграрната реформа № РД-91-421/11.06.1999 год. има характер на решение за намаляване капитала на [фирма] чрез обезсилване на акции от 1 099 754 хил.лева на 681 641 лева, разпределен в 681 641 поименни акции по 1000 лева всяка и съответствуващото на посоченото намаление изменение на чл.6, ал.1 от Устава на дружеството. Посочената заповед, обаче, няма отчуждително действие и не води до одържавяване на имущество на ЕАД, нито до промяна в собствеността на процесната зърнобаза като част от това имущество, а и с оглед данните по делото и изискването, предвидено в чл.231, ал.3 ТЗ /в действуващата към него момент редакция/, това решение за намаляване на капитала не е породило правно действие, тъй като не е било вписано в търговския регистър. С оглед на всичко изложено дотук, съставът на ВКС, Търговска колегия счита, че от момента на образуването на Е. с държавно имущество през 1991 год. включения в уставния капитал процесен имот е преминал в собственост на дружеството и като част от неговото имущество не е напускал патримониума му. От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на извършените през годините преобразувания и настъпило правоприемство ищецът се легитимира като собственик на процесната З. Р.. С оглед данните по делото установилият фактическа власт върху зърнобазата ответник ДА”Д.” по силата на изготвения в изпълнение Р. № 10/23.03.1999 год. приемно-предавателен протокол от 08.07.1999 год. държи имотът без правно основание, тъй като същият не е държавна собственост, а собственост на ищцовото дружество. При това положение постановеното в обратен смисъл въззивно решение на Разградския окръжен съд в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което предявеният иск по чл.108 ЗС да се уважи. По отношение обективно съединения частичен иск по чл.59 ЗЗД след отмяната на въззивното решение в тази част, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Това се налага на основание ал.3 на чл.293 ГПК предвид необходимостта от извършване на процесуални действия във връзка с установяване, включително чрез назначаване на експертиза, конкретния размер на дължимото обезщетение при съобразяване с правилата предвидени в т.4 и т.5 на ППВС № 1/28.05.1979 год. При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски във връзка с разгледания ревандикационен иск в размер на 15 939 лева. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 и ал.3 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението на Разградския окръжен съд № 164/20.11.2008 год., постановено по в.гр.дело № 190/2008 год. в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Районен съд-Разград № 349/06.12.2007 год. по гр.дело № 1516/2005 год. в частта му, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу ДА”Д.”, [населено място] и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обективно съединени искове по чл.108 ЗС и частичен иск по чл.59 ЗЗД за сумата 9 000 лева, както и в частта му относно присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че [фирма], [населено място] е собственик на недвижим имот „З. Р.”, състоящ се от земя - 31955 кв.м., представляваща имот пл.№ 53 по плана на Гарова промишлена зона, [населено място] при граници на имота: север-шосе, юг-товарна гара, изток [фирма], запад-фуражен цех, заедно с построените върху земята: Административна сграда със застроена площ от 112 кв.м., конструкция монолитна; Сграда за лаборатория със застроена площ от 60 кв.м., конструкция монолитна; Сграда ремонтна работилница със застроена площ от 60 кв.м., конструкция монолитна; Сграда други предназначения със застроена площ от 38 кв.м., конструкция монолитна; Сграда сушилня със застроена площ от 96 кв.м., конструкция монолитна; Сграда за нафта със застроена площ от 124 кв.м., конструкция монолитна; Кула за механизация със застроена площ от 108 кв.м., конструкция монолитна; Сграда за трафопост със застроена площ от 96 кв.м., конструкция монолитна; Масивна сграда – склад № 1 със застроена площ от 1300 кв.м., конструкция монолитна; Масивна сграда – склад № 2 със застроена площ от 1300 кв.м., конструкция монолитна; Навес метален със застроена площ от 732 кв.м.; Навес метален със застроена площ от 1171 кв.м.; Навес метален; Склад за материали – ламаринен със застроена площ от 100 кв.м.; Гараж; Сграда магазин; Бетонен силоз с вместимост 10 хиляди тона с 24 клетки; Зърносушилня; 2 плоски склада с вместимост по 3000 тона; 4 бр. авторазтоварища; ЖП разтоварище; два броя ЖП коловози; Трафопост, както и всички други сгради, съоръжения и подобрения, намиращи се върху посочената по-горе земя и ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] да предаде на [фирма], [населено място] посочените по-горе индивидуализирани имоти. ОСЪЖДА ДА”Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 15 939/петнадесет хиляди деветстотин тридесет и девет/лева съдебни разноски. ВРЪЩА делото на Разградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на предявения от [фирма], [населено място] срещу ДА”Д.”, [населено място] частичен иск по чл.59 ЗЗД за сумата 9 000 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: