Р Е Ш Е Н И Е № 203 София 24.06.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6889/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ц. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. М., срещу въззивно решение №16433 от 18.08.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. №4372/2014 г., с което е потвърдено решение от 06.12.2010 г. на Софийския районен съд по гр.д. №35142/2010 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място], с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ като неоснователни. Въззивният съд е приел, че между страните по делото е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „касиер – охранител на паркинг”. Трудовият договор е прекратен със заповед №18 от 01.06.2010 г. на управителя на дружество – работодател на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ за извършени нарушения на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни за периода от 02.07.2009 г. до 06.07.2009 г. Заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 01.06.2010 г. С докладна записка от 10.07.2009 год. на В. В. управителят на дружеството е уведомен, че ищецът не се е явявал на работа за периода от 29.06.2009 г. до 10.07.2009 г. С писмо от 13.10.2009 г. синът на ищеца уведомил работодателя, че П. Ц. Г. е задържан по водено следствие във Франция и се намира в „Дом за временно задържани”. На 17.05.2010 г. ищецът бил поканен да се яви незабавно в офиса на дружеството и да даде писмени обяснения за неявяването си на работа. На 18.05.2010 г. ищецът депозирал писмени обяснения, в които посочил, че не се е явил на работа, тъй като е бил задържан във Франция в „Дом за временно задържани” през периода от 02.07.2009 г. до 11.05.2010 г. Неоснователно е възражението за неспазване сроковете по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Безспорно е по делото, че през периода от 02.07.2009 г. до 17.05.2010 г. ищецът не се е явявал на работа при ответника. Работодателят е бил уведомен на 13.10.2009 г. от сина на ищеца за задържането на последния във Франция. Следва обаче да се има предвид, че нямат действието на „откриване” по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ сигнали или неопределени „сведения” за извършването на някакво нарушение. От изготвената от служител на ответника докладна записка също не може да се приеме, че има узнаване от работодателя на извършеното дисциплинарно нарушение. За първи път работодателят е бил известен официално за задържането на ищеца със заповедта за освобождаване от 14.05.2010 год. и протокола, съставен по искане на генералния директор на митници и непреки такси, които са приложени към депозираните от ищеца обяснения на 18.05.2010 г. При това положение трябва да се приеме, че процесните нарушения са открити едва на 18.05.2010 г. От тази дата е започнал да тече срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, като към момента на налагане на дисциплинарното наказание – 01.06.2010 г. /датата на връчване на заповедта за уволнение/, не са изтекли 2 месеца. Не е изтекъл и пределният едногодишен срок по чл. 194, ал. 1 КТ, считано от датата на извършване на нарушенията. Нарушенията са извършени виновно, като вината е под формата на небрежност. Ищецът се е отнесъл небрежно към настъпването на последиците от поведението си – не е предвиждал, че може да не се завърне в България и да се яви на работа, макар да е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или е предвиждал настъпването им, но е мислел да ги предотврати. Доколкото няма данни, че воденото срещу него наказателно производство във Франция е прекратено или че е постановена оправдателна присъда с влязъл в сила съдебен акт, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че нарушенията на трудовата дисциплина се дължат на обективни причини, т.е., че не ги е извършил виновно. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че е спазен двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание по чл.194 КТ.Това е така, защото докладната записка, с която работодателят е уведомен за дисциплинарното нарушение е постъпила при него на 10.07.2009 год. В случая въобще няма виновно неизпълнение на трудовите задължения, а неявяването на работа е поради обективни причини - задържане във Франция в „Дом за временно задържани” през периода от 02.07.2009 г. до 11.05.2010 г. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. С определение №331 от 05.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №16433 от 18.08.2014 год. на Софийския градски съд по гр.д. №4372/2014 г. Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси от кой момент започва да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194, ал.1 КТ и какво се има предвид под откриване на нарушението по смисъла на същата разпоредба; налице ли е виновно неизпълнение на трудови задължения при задържане във връзка с водено наказателно производство или има обективна невъзможност от страна на работника или служителя да изпълнява трудовите си задължения. Прието е, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според представените с касационната жалба решение №256 от 18.05.2012 г. по гр. дело №1036/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение №363 от 10.01.2012 г. по гр. дело №354/2011 г. на ВКС, I. г.о. в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ е посочено, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. „Откриване на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. Не е необходимо работодателят да бъде известяван официално за нарушението, нито да му бъдат предоставяни документи за причината за извършването му. Според разпоредбата на чл.186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. То като всяко правонарушение е виновно противоправно деяние. Субект на нарушението може да бъде само работник или служител, т.е. лице, което предоставя работната си сила по трудово правоотношение. Обект на дисциплинарно нарушение могат да бъдат само задължения на работника или служителя по трудовото му правоотношение със съответния работодател. Има случаи и на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Тогава има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са породили тази невъзможност трябва да бъдат непреодолими за и от страните. Когато работникът или служителят е задържан под стража като мярка за неотклонение, то очевидно същият не може да изпълнява трудовите си задължения поради ограничаване на правата му с оглед наказателното преследване срещу него. Задържането под стража като мярка за неотклонение е законово средство за процесуална принуда, което се налага с цел да бъде осигурено нормалното протичане и довършване на развиващото се наказателно производство и да се гарантира изпълнението на влязлата в сила присъда. Тя може да бъде взета както за по-кратък период от време, така и за относително по-дълъг период, през който работникът или служителят обективно не може да изпълнява трудовите си задълженията. В случая няма виновно неизпълнение на трудови задължения от работника или служителя, а причината за невъзможността е непреодолима и за двете страни по трудовото правоотношение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че след като ищецът е бил задържан под стража като мярка за неотклонение във връзка с водено срещу него наказателно производство във Франция, то има виновно неизпълнение на трудови задължения от негова страна и съответно основание за налагане на дисциплинарно наказание. В случая съобразно изложеното по-горе се касае за обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Неправилен е и изводът, че ако се приеме, че има извършено дисциплинарно наказание, то е спазен двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание по чл.194 КТ. Това е така, защото докладната записка, с която работодателят е уведомен за дисциплинарното нарушение е постъпила при него на 10.07.2009 год., а заповедта за уволнение е връчена на 01.06.2010 г. Ето защо при тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е законно. Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното за незаконността на уволнението трябва да се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „касиер – охранител на паркинг” и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца за месец, през който е работил през всичките работни дни и предхожда месеца на уволнението, е в размер на 732.32 лв. Оттук следва, че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за срок от шест месеца, през които ищецът е бил без работа възлиза на 4393.92 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл. чл.344, ал.1,т.3 КТ за сумата 2 700 лв. също трябва да бъде уважен. Съобразно изхода на спора на ищеца трябва да се присъдят 509 лв. деловодни разноски, а ответникът трябва да бъде осъден да плати държавна такса 834 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №16433 от 18.08.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. №4372/2014 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното уволнение на П. Ц. Г., [населено място], извършено със заповед №18 от 01.06.2010 г. ВЪЗСТАНОВЯВА П. Ц. Г., [населено място], на предишната работа „касиер – охранител на паркинг” в [фирма], [населено място]. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на П. Ц. Г., [населено място], на основание чл.225, ал.1 КТ 2 700 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 02.06.2010 г. – 02.12.2010 г. заедно със законната лихва от 19.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 509 лв. деловодни разноски. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса 834 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.