Ключови фрази
Убийство на баща, майка, рожден син или дъщеря * съкратено съдебно следствие * индивидуализация на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 193

гр. София, 30 юни 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и петнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Лада Паунова

при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №587 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура- гр.Варна срещу решение №40 на Апелативен съд- гр.Варна, постановено на 06.03.2015 г. по ВНОХД №27/2015 г.
С въззивното решение е потвърдена изцяло присъда №1 от 07.01.2015 г., постановена по НОХД №1401/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Варна.
С присъдата подсъдимият А. А. И. е признат за виновен в това, че на 26.07.2014 г. в [населено място] умишлено е умъртвил майка си- Д. А. М., като убийството е извършено с особена жестокост, като на основание чл.116, ал.1, т.3 и т.6, във вр. с чл.115 и чл.58а, ал.3, във вр. с ал.2 НК му е наложено наказание двадесет години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор.
С присъдата е зачетено времето, през което И. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в настоящото производство и подсъдимият е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 1 698, 28 лева в полза на Държавата.
В касационният протест се правят оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
Поддържа се, че и първостепенният и въззивният съд правилно са приели, че в конкретния случай са налице висока степен на обществена опасност и на деянието и на дееца, предвид начина на извършване на престъплението, демонстрираната бруталност при осъществяване на убийството и опита да се заличат следите, посредством изгаряне на трупа, но незаконосъобразно са определили наказанието на двадесет години „лишаване от свобода“, а не както разпоредбата на чл.58а, ал.2 и ал.3 НК позволява в по- голям размер (предвид възможността да бъде наложено наказание до 30 години „лишаване от свобода“).
Моли се при преценка на справедливостта на наказанието да бъдат отчетени обстоятелствата, че подсъдимият е зрял индивид, с формиран мироглед, който не му е попречил да извърши престъплението, както и това, че той е направил признания едва след като престъплението е било на практика разкрито. Предлага се да бъде отчетено и това, че убийството е извършено без видим съществен мотив, въз основа на трайно изградени асоциални наклонности.
На тези основания се предлага атакуваното въззивно съдебно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да наложи ново завишено наказание.
В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа протеста и моли да бъде уважен. Възпроизвежда отново отразените в него доводи, като моли при преценка на справедливостта на наказанието да бъдат отчетени и лошите характеристични данни на подсъдимия, честата употреба на алкохол и опита да заличи следите си след извършване на престъплението.
Защитата на подсъдимия И. моли протеста да не бъде уважаван. Пледира, че отмереното наказание е справедливо, съответно на извършеното престъпление, на съществуващите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и затова същото не следва да бъде увеличавано.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационния протест е неоснователен.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Настоящото производство се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият се е съгласил да не се събират доказателства и е признал изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид разглеждането на делото по диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК, наказанието на И. е определено по реда на чл.58а НПК.
При преценката на вида на наложеното наказание правилно предходните съдебни състави са преценили, че съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.2 НК наказанието „доживотен затвор без замяна“ не може да бъде наложено и са избрали едно от по- леките, предвидени в санкционната част на разпоредбата на чл.116, ал.1 НК наказания.
Съдебните състави са приели, че от доказателствата по делото може да бъде направен извод, че конкретното престъпление- с оглед начина му на извършване, наличието на повече от едно квалифициращи обстоятелства, лошите характеристични данни на подсъдимия, обществения резонанс от извършването му е „изключително тежко“ по смисъла на чл. 38а, ал.2 НК и са преценили, че подходящо наказание за подсъдимия е „доживотен затвор“. Тези изводи са обосновали и с ниската степен на възможна ресоциализация на И. и необходимостта да се постигнат целите на генералната превенция. Това е било основанието съдилищата да приемат, че именно второто по- тежко по вид от възможните наказания е подходящо за конкретното престъпление.
След като са преценили, че така отмереното наказание е следвало да бъде заменено на основание чл.58а, ал.2 и ал.3 НК с „лишаване от свобода“ те са направили нов анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия наказания и са го наложили за срок от 20 години.
При преценката на срока, съдилищата са ценили като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство са ценили лошите характеристични данни на И..
Касационната инстанция принципно възприе изводите на първостепенния и въззивния съдебни състави и прие, че отмереното на подсъдимия наказание при приложение на разпоредбата на чл.58а НК е справедливо и съответно на извършеното престъпление и данните за личността му.
Правилно съдилищата са преценили, че няма възможност да бъде наложено най- тежкото предвидено в чл.116, ал.2 НК наказание „доживотен затвор без замяна“ и са приели, че адекватното наказание е предвиденото следващо по тежест.
Законосъобразно е преценено, че в конкретното производство са налице предпоставките на чл.38а, ал.2 НК и извършеното престъпление е изключително тежко. Вярно са посочени като отегчаващи отговорността обстоятелства начина на извършване на престъплението, наличието на повече от един квалифициращ признак, опита да бъде укрито извършването му и липсата на съществен мотив за осъществяването на това тежко посегателство срещу близък на И. роднина.
Съвкупността от тези факти сочи на извод, че действително конкретното престъпление се отличава с по- висока степен на обществена опасност от други престъпления със сходна правна квалификация, което е и основание то да бъде преценено като „изключително тежко“ по смисъла на чл.38а, ал.2 НК.
Законосъобразно съдебните състави са приложили разпоредбата на чл.58а, ал.2 и ал.3 НК, като са заменили наказанието „доживотен затвор“ и са наложили наказанието „лишаване от свобода“. Правилно при преценка на размера на това наказание те са отчели посочените по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства и са го отмерили на двадесет години.
Касационната инстанция категорично не споделя тезата на държавното обвинение, че така определеното по размер наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Всеки един от аргументите, отразени подробно в касационния протест, е относим към преценката на конкретното престъпление като „изключително тежко“ по смисъла на чл.38а, ал.2 НК, но не може да обоснове извод, че адекватното наказание следва да бъде по- тежко. Няма как да се приеме оплакването, че същото е несъразмерно при положение, че по делото има смекчаващи отговорността обстоятелства и те са правилно отчетени от предходните съдебни състави. Подсъдимият е неосъждан, той има трудови навици, полагал е труд и на практика е издържал майка си. В хода на производството е оказал съдействие за разкриването на престъплението, което е индиция, че макар и извършил изключително тежко престъпление той е лице, което не е с изключително висока степен на обществена опасност.
Ето защо правилно наказанието му не е било определено към максималния размер (както държавното обвинение смята за правилно), като са отчетени и посочените по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства.
Наложеното наказание в размер на двадесет години „лишаване от свобода“ е съответно на извършеното престъпление и данните, досежно личността на подсъдимия и най- вече приложението на чл.58а НК.
Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че при индивидуализацията на наказанието следва да бъдат отчитани смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, след което да бъде определено наказанието по вид и размер, а едва след това да бъде приложена нормата на чл.58а НК. Отчитането на законовата редукция с оглед справедливостта на наказанието не е законосъобразно, защото същата трябва да бъде приложена с оглед развитието на диференцираната процедура, а не с оглед тежестта на престъплението или данните, относими към извършителя на престъплението.
Неразбирането на предвидената от законодателя техника за индвидуализация на наказанието в производствата, развили се по глава ХХVІІ НПК е и причина да се наблюдават все повече наложени наказания „доживотен затвор“, които впоследствие се редуцират, като не всякога престъпленията, за които те се налагат са „изключително тежки“ по смисъла на чл.38а, ал.2 НК.
Ето защо, този касационнен състав е категоричен, че отмереното на подсъдимия И. наказание е справедливо, същото не е занижено и липсват каквито и да е основания за неговото увеличаване. Евентуалното му завишаване би било от една страна несправедливо, а от друга би поставило този подсъдим в неравностойно положение по отношение на други извършители на престъпления с идентична правна квалификация, по отношение, на които липсват или има по- малко смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът прие, че с атакувания въззивен съдебен акт е наложено едно съобразено с конкретното престъпление наказание, което е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение №40 на Апелативен съд- гр.Варна, постановено на 06.03.2015 г. по ВНОХД №27/2015 г.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.