2 Р Е Ш Е Н И Е № 441 гр. София, 18 октомври 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 434 по описа за 2010 г Производството е образувано по искане на осъдения М. Й. Е., депозирано на 30.06.2010 г, за възобновяване на ВНОХД № 708/09 по описа на Ш. окръжен съд, по което е постановено решение № 26 от 2.03.10, с което е потвърдена присъда № 505 от 1.12.09 г на Районен съд, Нови пазар, по НОХД № 405/09, с която молителят е признат за виновен в това, че на 12.06.09 г в гр. Нови пазар, обл. Шумен, при условията на опА. рецидив, след предварителен сговор с подсъдимия А. Е. М., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, собственост на Р. „С.”, гр. Нови пазар, на обща стойност 430, 68 лв, от владението на В. В. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените, по НОХД № 405/09 на Районен съд, Нови пазар, и НОХД № 246/09 на същия съд, а именно: пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор от закрит тип, със зачитане на изтърпяното наказание, по НОХД № 246/09, в размер на осем месеца „лишаване от свобода”. Със същата присъда, подсъдимият А. Е. М. е признат за виновен и осъден по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 54 НК, на четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, което да бъде изтърпяно в затвор от закрит тип. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Сочи се, че осъденият не е разполагал с финансова възможност да си ангажира защитник, а делото е разгледано без служебен защитник, че неправилно е признат за виновен, макар и престъплението да е извършено от другия подсъдим А. Е. М., че делото е протекло по общия ред, а не по съкратената процедура, по реда на Глава 27 НПК, с произтичащите от това последици, че наложеното му наказание е завишено, несъобразено с обстоятелството, че е баща на две малолетни деца. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли да бъде смекчено наказателноправното му положение. Представителят на ВКП намира, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Преди даване ход на делото в производството пред първата инстанция на подсъдимите А. Е. М. и М. Й. Е. е разяснено правото им да поискат назначаване на служебен защитник, както и възможността да поискат разглеждане на делото, по реда на Глава 27 НПК, с произтичащите от това последици. Пред първоинстанционния съд осъденият М. Е. не е направил искане за осигуряване на служебен защитник, нито такова по Глава 27 НПК. Друг е въпросът, че, в случая, процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК е неприложима, тъй като обвинението касае съучастие, а делото е разгледано задочно спрямо подсъдимия А. Е. М.. В производството пред въззивната инстанция молителят М. Е. е заявил, че желае да ползва защитник и такъв му е осигурен. Ш. е взел отношение по наведения пред него довод за допуснато процесуално нарушение във връзка с провеждане на съдебното следствие по общия ред, вместо по Глава 27 НПК, като правилно е посочил, че отсъствието на втория подсъдим е пречка за признание на фактите по чл. 371, т. 2 НПК, а оттам, и за провеждане на съкратено съдебно следствие. Законосъобразно е отбелязал и това, че е недопустимо за първи път във въззивната инстанция да се прави искане за провеждане на съкратено съдебно следствие. Ш. правилно е посочил, че осъждането на молителя почива на надлежна доказателствена основа. Обвиняемите М. Е. и А. М. са признали вината си още на досъдебното производство в разпити пред съдия. Такава е процесуалната позиция на молителя и в съдебната фаза / той не е отрекъл своето участие в престъплението, наред с това на другия подсъдим /. Обясненията на съучастниците не са изолирани, а кореспондират както помежду си, така и на останалите доказателствени средства. Ето защо, неоснователно се твърди, че е допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, каквото, в случая, липсва. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Молителят е осъждан многократно, общо 12 пъти, на „лишаване от свобода”. До този момент вече е изтърпявал пет години и десет месеца „лишаване от свобода”, но въпреки това е продължил с престъпното си поведение. При това положение, правилно съдилищата са счели, че наказанието пет години „лишаване от свобода” ще изпълни целите по чл. 36 НК, като отнеме възможността на лицето да извърши ново престъпление и окаже необходимия поправителен и превъзпитателен ефект върху него. Твърденията на осъдения, че е баща на две деца, за което по делото не са представени доказателства, дори да се приемат за верни, в контекста на съдебното му минало, не биха обусловили налагане на по-леко наказание. При това положение, искането за смекчаване на наказателноправното му положение не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че релевираните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК не са допуснати, поради което искането се явява неоснователно и като такова не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Й. Е. за възобновяване на ВНОХД № 708/09 по описа на Ш. окръжен съд, по което е постановено решение № 26 от 2.03.10 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Нови пазар, № 505 от 1.12.09, по НОХД № 405/09. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: