Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София,08.02.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело № 620/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на ЗД [фирма] –гр. София срещу решение №842 от 11.11.2010г. по гр. дело №502/201ог. на САС, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 04.05.2010 г по гр.д. №122/08 на СГС в частта за уважаване исковете на А. П. С. и С. В. С. с правно основание чл.407 ал.1 /отм./ от ТЗ срещу касатора в качеството му на застраховател срещу риск”Гражданска отговорност на водач на МПС” за сумите от по 24 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от виновно причинена при ПТП смърт на техния съпруг, съответно-баща. Жалбоподателят навежда доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете. Твърди се, че е недопустимо осъждането на застрахователя да заплати обезщетение по прекия иск на пострадалите лица срещу него, след като вече е осъден прекият извършител за това, както и неотчитане от решаващия спора въззивен състав, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди присъден в полза на пострадалите лица по гражданския иск предявен в наказателното производство срещу прекия причинител на същите обвързва първите и е задължителен за тях, поради което и при липса на нови факти обуславящи по-висок размер няма основание за присъждането на по-висок размер на обезщетението на същите вреди по прекия иск срещу застрахователя на ГО на прекия причинител. От страна на ответниците се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна претендира се присъждане на разноските пред касационната инстанция. С определение №839/30.12.2011г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в тази част на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора правен въпрос: за допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, при положение, че делинквентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД и производството е спряно, поради висящността на тълк.дело №1/2010 на ОСТК на ВКС. След приемането на ТР №2/06.06.2012 г. на ОСТК с определение №184 от 15.06.2012 г. производството е възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното съдебно решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, като застраховател срещу риск ”Гражданска отговорност на водач на МПС”, независимо от уважаването на гражданския иск в наказателното производство, предявен от страна на същите ищци срещу прекия причинител на вредите. Съдът е констатирал, че относно виновното поведение на прекия извършител на деликта Ж. Г., който в качеството му на водач на МПС нарушава правилата за движение, с оглед което е предизвикано ПТП, в което настъпва смъртта на В. С./31 г./ - баща на С. В. С. и съпруг на А. П. С. е налице влязла в сила присъда по НОХД №149/07 на ОС-Бургас. В рамките на това производство са уважени и гражданските искове на същите ищци срещу делинквента за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния баща, съответно съпруг до размери: от 20 000 лева в полза на С. В. С. и 15 000 лева на А. П. С.. Прието е за доказано, че гражданската отговорност на делинквента като водач на вредоносното МПС е обект на задължителна застраховка в ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на ПТП. Отчетени са последиците от смъртта на В. С. върху душевното състояние на двамата ищци, на базата на събраните устни доказателства за тяхното поведение след неговата загубата. Определено е общо обезщетение в размер на от по 30 000 лева за всеки, което с оглед съпричиняването от 1/5 на вредоносния резултат от виновното поведение на самия пострадал е намалено на 24 000 лева за всеки от тях. По правния въпрос обуславящ изхода на спора, по който е допуснато касационното обжалване: за допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД е налице задължителна практика на ВКС:ТР №2/06.06.2012 г. по тълк.дело №1/2010 на ОСТК, според която: при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 / /отм./ТЗ /по действащия чл.226, ал.1 КЗ/ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Първото оплакване в нея се свежда до неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като е недопустим иск за обезщетение на пострадалите лица срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, след като вече е осъден прекият извършител за това. Това оплакване е неоснователно по вече изложеното съображение, с оглед цитираната задължителна практика на ВКС. По второто оплакване за неотчитане от решаващия спора въззивен състав, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди присъден в полза на пострадалите лица по гражданския иск предявен в наказателното производство срещу прекия причинител на същите обвързва първите и е задължителен за тях, поради което и при липса на нови факти обуславящи по-висок размер няма основание за присъждането на по-висок размер на обезщетението на същите вреди по прекия иск срещу застрахователя на ГО на прекия причинител е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК: Р № 129 / 29.11.2012 г. постановено по т.дело №346/2011 г. на ІІ т.о. по този въпрос. Според цитираното решение на ВКС: Обемът на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на застрахования делинквент към трети лица не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважения граждански иск срещу делинквента. Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от застрахования делинквент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното събитие. Съдът, разглеждащ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ/ респ. този по чл.407 ал./отм./ ТЗ/ , не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, който следва да бъде определен съобразно предвидения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, а обезщетението за имуществени вреди – с оглед събраните доказателства. Следователно не е налице наведеното като основание за незаконосъобразност несъобразяване на възивния съд с влязлото в сила решение постановено срещу делинквента по гражданския иск в наказателното производство относно размера на обезщетението за неимуществените вреди, доколкото в обжалваното решение правилно е прието, че при определяне размера на застрахователното обезщетение, съдът не е обвързан от този присъден с решението по иск с правно основание чл.45 ЗЗД . Ето защо решението в обжалваната част се явява правилно и следва да се остави в сила. Касаторът следва на основание чл.81 във връзка с чл.78 ал.3 ГПК да заплати на ответниците по касационната жалба съдебни разноски в размер на 3600 лева-заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното им представителство пред касационната инстанция, за което са представени писмени доказателства. С оглед изложеното, ВКС, ТК, ІІ т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №842 от 11.11.2010г. по гр. дело №502/201ог. на САС в обжалваната част. ОСЪЖДА ЗД [фирма] –гр. София да заплати на А. П. С. и С. В. С. разноските пред касационната инстанция в размер на 3600 лева-заплатено адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.