Р Е Ш Е Н И Е № 421 гр.София, 05 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1363/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на защитниците на осъдените М. А. К. и К. Х. К. за възобновяване на въззивно нохд № 3408/2012 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ХІV въззивен състав и отмяна на решение № 1452/17.12.2012 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че изцяло е постановено при наличието на касационните основания по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК. От частния обвинител и граждански ищец Б. М. К. няма направено възражение срещу искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и излага съображения в подкрепа на становището си, че не са допуснати нарушения от поддържаните, които да са касационни основания за отмяна или изменение на оспореното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Софийският районен съд, наказателна колегия, 7 състав с присъдата от 12.11.2009 год. по нохд № 14426/2007 год. признал подсъдимите К. К. и М. К. за виновни в това, че на 04.10.1999 год. в [населено място] при условията на продължавано престъпление в съучастие като извършители унищожили противозаконно чужди движими вещи на обща стойност 1 991,20 лева, собственост на [фирма] с управител Б. К. и на З. Н.. На основание чл.216, ал.1, пр.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 НК ги осъдил на по 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на които наказания отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от по 3 години и ги оправдал по обвинението за съучастие с А. К.. Признал подсъдимия А. К. К. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл.216, ал.1, пр.1 вр.чл.20, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК. Признал подсъдимите Кр.К. и М.К. за невиновни и ги оправдал по обвиненията съответно по чл.198, ал.3, пр.1 вр.ал.1 НК и по чл.129, ал.2, пр.9 вр.ал.1 НК. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 1 691,30 лева като всеки един от подсъдимите – К.К. и М.К., да заплати на гражданската ищца К. по 845,65 лева със законните последици. Отхвърлил като недоказани гражданските искове за неимуществени вреди, предявени от К. срещу А. К. за престъплението по чл.216 НК и срещу М.К. за престъплението по чл.129 НК. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Софийският градски съд с оспореното решение по въззивно нохд № 3408/2012 год. (второ, постановено след отмяната на решението по въззивно нохд № 2866/2010 год. от състав на Върховния касационен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) изменил присъдата в частта относно наказанията, наложени на подсъдимите К.К. и М.К. и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК им наложил наказание по вид глоба и в размер на по 1 000 лева за всеки един. Въззивното производство е образувано по жалбите на защитниците на подсъдимите с доводи за допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила, довели до явна несправедливост на наказанието и на присъденото обезщетение по предявения граждански иск. Въззивният съд е приел, че доказателствата са в достатъчен обем, събрани по предвидения в НПК процесуален ред, за да бъдат установени относимите към предмета на доказване обстоятелства. Извършил проверка на доводите и възраженията, които са сходни с поддържаните пред първоинстанционния съд и изцяло изложени в искането пред настоящата инстанция. Съдът е извършил и цялостна проверка според изискванията по чл.314 НПК и е взел предвид указанията в отменителното решение при мотивиране на решението. Неоснователно се поддържа, че не е установен предмета на престъплението с годни доказателствени средства по начина, предвиден в чл.107, ал.3 НПК. Въззивният съд мотивирано е отказал да приеме за основателно това възражение. Обосновал се е с наличието на протокола за оглед, който съответства на изискванията за съдържание, на показанията на свидетелите очевидци-К. и Н., за които е приел (макар и заинтересовани като пострадали), че няма основание да ги определи като недостоверни и непоследователни. Правилно се е позовал и не е пренебрегнал приложения опис, съставен според свидетелката Н. още при извършване на огледа и предаден на полицията, а липсата му по делото е запълнена с представения пред следователя при извършения й разпит. Процесуалното поведение на тези свидетели в различните фази на процеса не дава основание за извод, че предположенията за манипулиране на описа или за оценка на очила, различни от тези, за които има обвинение, са основателни. Възраженията в подобен смисъл правилно не са възприети от инстанциите по същество по начин, че да мотивират извод, различен от направения за наличието на доказаност на предмета на престъплението. Не е вярно и твърдението, че авторството не е доказано и че са направени неверни изводи при решаването на този въпрос. Въззивният съд е обсъдил довода в посочения смисъл като е обосновал решението си за неоснователността му не само с установеното от свидетелите, които са последователни в твърденията си за упражненото насилие от двамата подсъдими върху тях и за начина на въздействие върху инкриминираните вещи и последиците, но и с другите конкретно посочени и обсъдени доказателства. Допуснатото и констатирано несъвършенство в процесуалната дейност на първоинстанционния съд при провеждане на разпита на свидетелите и подсъдимите не може да бъде определено като съществено нарушение на процесуалните правила, защото не се е отразило върху възможността при оценката им и след съпоставяне с останалия доказателствен материал инстанциите по същество да изведат верни фактически изводи. Доколкото това е повлияло за категоричност на фактическите констатации и поражда съмнение за някакво противоречие въззивният съд е изложил подробни съображения по въпросите защо и на кои от доказателствените източници се доверява и по отношение на кои от относимите обстоятелства и защо ги определя като несъществени. Не е допуснато нарушение на чл.355, ал.1, т.3 НПК. Въззивният съд в решението си, което отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК, е дал отговор на всички доводи и възражения като е обосновал отказа си да ги оцени като основателни. Мотивирал е по ясен и недвусмислен начин решението си да възприеме фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд по всички въпроси, решаването на които е задължително според чл.301 НПК, както и за определяне на процесуалната дейност при проверката и оценката на доказателствените източници като съобразена с изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Няма несъвършенство в степен на непълнота при осъществяване на анализа, съпоставката и оценката, нито при излагането на фактическите и правните съображения и различен на този извод поради по-лаконичния начин на изразяване не може да бъде направен. Поначало въззивният съд не е длъжен да дава подробен отговор на всеки довод, особено когато не е съществен, нито да възпроизвежда изцяло мотивите на предходната инстанция, когато ги възприема. Затова поддържаното възражение за липса на мотиви е неоснователно. Въззивният съд е допуснал нарушение на закона като е възприел квалификацията на поведението на подсъдимите като престъпление по чл.216, ал.1, пр.1 НК. От установеното по делото за извършеното, за поведението на подсъдимите и пострадалите, за последиците, за подбудите и условията, които са способствали извършването на престъплението, за личността на подсъдимите с оглед данните за липса на осъждания, положителни граждански характеристики, за поведението им в обществото преди и след инкриминираната дата, което съответства на изискванията за спазване на законите в страната и на правилата за обществото настоящият състав намира, че е налице основание за преквалифициране на деянието като престъпление по чл.216, ал.2 НК (ред.ДВ, бр.10/1993 год.). Всички изложени по-горе обстоятелства и независимо от стойността на имуществото, което не може да бъде единствено от значение при решаване на въпроса за квалификацията, води до извода, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК. Поради това решението в потвърдителната му част за квалификацията следва да бъде изменено и деянието на подсъдимите да бъде преквалифицирано като престъпление по чл.216, ал.2 НК (ДВ, бр.10/1993 год.), а по първоначалната квалификация да бъдат признати за невиновни. Наказанието, което е предвидено, е лишаване от свобода до 6 месеца или глоба до 5 лева. При това положение наказателното производство следва да бъде прекратено съгласно чл.24, ал.1, т.3 НПК, защото наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в чл.81, ал.3 НК давност след като е изтекъл срок, надвишаващ с ½ предвидения в чл.80, ал.1, т.5 НК срок. Гражданският иск за имуществени вреди е предявен на основание чл.45 ЗЗД. Установен е размера на имуществото и пряката и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение на подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат. Уважен е в пълния му размер и в полза на пострадалото лице. Няма противоречие в мотивите, което да поражда съмнение относно волята на съда при формиране на решението относно конкретната имуществена отговорност на всеки един от подсъдимите. Затова искането в частта за гражданската отговорност е неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.2 вр.чл.422, ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 3408/2012 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ХІV въззивен състав и ОТМЕНЯ решение № 1452/17.12.2012 год. в частта, в която е потвърдил присъдата от 12.11.2009 год. по нохд № 14426/2007 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 7 състав относно квалификацията на деянието на подсъдимите К. Х. К. и М. А. К. по чл.216, ал.1, пр.1 вр.чл.20, ал.2 НК и изменил в частта относно наказанието. Преквалифицира деянието като престъпление по чл.216, ал.2 (ред.ДВ, бр.10/1993 год.) вр.чл.20, ал.2 НК и на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ