Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 310     София  30.07.  2010 г.                                     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на втори юни, две хиляди и десета  година в състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН СТОЕВ                                       ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                                                                                                ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА   при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1086/2009г.   Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. К., гр. Г., срещу въззивно решение от 16.06.2009г. по гр. дело № 75/2009г. на Габровския окръжен съд. С определение от 29.01.2010г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона, изискващи тълкуване относно прилагането на правилата на чл.133 ГПК/2007г./,чл.146,ал.2 ГПК, правомощията на въззивния съд да не възприеме наличието на преклузия по чл.133 ГПК, приложена от първоинстанционния съд и процесуалната възможност на ищеца да представи нови доказателства. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касация „М” А. ,гр. Габрово, оспорва жалбата. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е отменено решение № 644/19.12.2008г. по гр.д. № 846/2007г. на Габровския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от А. К. срещу „М” А. иск с правно основание чл.108 ЗС и в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 4 891,05 лева. По реда на чл.271 ГПК е отхвърлен предявеният от А. К. срещу „М” А. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на 8,74% ид.ч. от бивше дворище пл. №4304в, кв.187 по плана на Г. с площ 1026 кв.м., както и искът с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 4891,05 лева. Въззивният съд е приел,че ищецът, който твърди,че ответникът ползва и държи процесния имот,вкл.и за исковия период, трябва съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса да проведе пълно доказване на тези факти. Собствеността на процесния имот не е спорна между страните и е установена от приложените писмени доказателства, но не са ангажирани доказателства, че ответникът владее имота. За да достигне до този извод съдът е приел, че е недопустимо вещото лице да установява, в чие владение се намира имотът. Заповед№639/11.10.2007г. по чл.126ж,ал.1 ГПК /отм./ не установява, че имотът се владее от ответника за исковия период. С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема следното : Н. ГПК в съответствие с идеята на реформата за ускоряване на съдопроизводството въвежда редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от страните, в т.ч. ранна преклузия за ответника да противопоставя възражения, да посочва и оспорва доказателства. Едновременно с тези ограничения е засилено служебното начало в процеса предвид задължението на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на фактическата страна на спора и да указва за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства – чл.146, ал.2 ГПК. По делото е безспорно установено, че ищецът е собственик на 8,74% ид.ч. от недвижим имот: дворище пл. №4304в, кв.187 по плана на Г. с площ 1026 кв.м. Ответникът МВ „Я” А. по силата на апорт на 1/5 ид.ч. от дворно място пл. №4304б, кв.187 с площ 852 кв.м., граничещ с имота на ищеца като в първоначалните документи за собственост е била допусната техническа грешка при изписване имота на ответника /4304в, вместо 4304б/, отстранена с нот.акт № 200/31.10.2008г. Със заповед 630/2007г. по ч.гр.д. №1280/2007г. на Габровския районен съд на основание чл.126ж ГПК е постановено Б. Д. като изпълнителен директор на МВ”Я” да предаде на ищеца К. дворно място от 1026 кв.м., представляващо дворище 4304в, кв.187 с построена върху него върху 286 кв.м. масивна железобетонна сграда. Законосъобразен е изводът, че ищецът следва да докаже твърдението, че ответникът е в имота, като елемент от фактическия състав на иска по чл.108 ЗС. Неправилно обаче е приложена разпоредбата на чл.146,ал.2 ГПК. Съгласно поставените във въззивната жалба въпроси и писмения отговор на въззиваемия, че е приложена преклузията по чл.133 ГПК по отношение становището на ответника, че не владее имота, но не е изпълнено задължението по чл.146,ал.2 ГПК да бъде указано на ищеца за кои факти не представя доказателства, въззивният съд правилно е приел, че неуказаните за доказване факти не са преклудирани. Въпреки тази констатация обаче той също не е изпълнил разпоредбата на чл.146,ал.2 ГПК. Задължението на съда по чл.146,ал.2 ГПК се отнася до факти, на които страната се е позовала в съответните процесуални срокове. След като първоинстанционният съд е приел, че поради преклузията на чл.133 ГПК за ответника не съществува възможност да оспорва фактическото твърдение в исковата молба, че владее имота и не е дал указания на ищеца по реда на чл.146,ал.2 ГПК, то въззивният съд макар да е приел липса на преклузия по чл.133 ГПК, също не е изпълнил задължението си по чл.146,ал.2 ГПК и не е дал възможност на ищеца да ангажира доказателства за установяване на тези факти. При това положение е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило на правилността на решението. Освен това съдът е следвало на основание чл.195,ал.1 ГПК с оглед необходимост от специални знания за изясняване статута на имота, точното му местоположение, подходът към него, да назначи техническа експертиза за установяване на обстоятелствата : как е ситуиран претендираният от ищеца имот вкл. построената в него сграда и имотът на ответника, къде точно се намира възстановеният на ищеца имот в рамките на стария двор на МВ”Т” ЕА. , да изготви комбинирана скица преди и след реституцията,както и да посочи по какъв начин се влиза в имота на ищеца. В обобщение следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага касирането му и връщането му за ново разглеждане за събиране на доказателства, съгласно мотивите по-горе. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.06.2009г. по гр. дело № 75/2009г. на Габровския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: