Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
Гр. София, 18 декември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА
ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА
с участието на прокурора ГЕБРЕВ
като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАНОВА к.д.№ 878/2020 година по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХIII НПК.
Образувано е по касационни жалби на защитника – адв. Е. В. и подсъдимия С. С. С. срещу решение № 260035/28.09.2020 година, постановено по в.н.о.х.д. 179/2020 година по описа на Апелативен съд - Варна със заявено в тях оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.
Според защитника, независимо че с въззивното решение АС Варна, прилагайки т. 9 на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 година по т.д. № 1/2008 година на ОСНК, е намалил на основание чл. 58а, ал. 1 НК наложеното от ОС Добрич на подзащитния й наказание от 15 години на 10 години лишаване от свобода, това наказание продължавало да бъде явно несправедливо, тъй като предвид възрастта на подсъдимия С., който в момента е на 69 години, подобна продължителност на лишаването от свобода е равностойна на наложено наказание доживотен затвор. Моли да бъде намалено наказанието, така че подсъдимият в последните години от живота си да бъде на свобода.
Подсъдимият С. от своя страна изразява несъгласие с доводите на въззивния съд, че за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което е признат за виновен, отмереното от ОС Добрич наказание от 15 години лишаване от свобода е справедливо. Счита, че въззивният съд е следвало първо да намали това наказание до законово определения специален минимум за престъплението по чл. 115 НК - 10 години лишаване от свобода и след това да приложи чл. 58а, ал. 1 НК и да го намали с една трета. Моли настоящата инстанция да прояви снизхождение и да намали наказанието по описания начин.
В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържат изложените доводи за явна несправедливост на наказанието.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на касационните жалби и счита, че решението на АС Варна следва да бъде оставено в сила.
Подсъдимият С. С. моли за снизхождение и изразява съжаление за извършеното.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 1/30.01.2020 година, постановена по н.о.х.д. 397/2019 година и след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК, ОС Добрич е признал подс. С. С. С. за виновен в това, че на 17.01.2019 година в [населено място], общ. Добрич, направил опит умишлено да умъртви В. Р. А., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, което да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим, с приспадане на основание чл. 59, ал. 1 НК на предварителното задържане по делото, считано от 18.01.2019 година. Подс. С. бил оправдан по първоначалното обвинение за квалифициран опит за убийство по хулигански подбуди по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК. С присъдата първостепенният съд се произнесъл по разноските и веществените доказателства.
Присъдата е проверена от АС Варна по жалба на защитника адв. В. с релевирани в нея оплаквания за явна несправедливост на наказанието, което не било съобразено с чистото съдебно минало на подсъдимия, с другите значими за индивидуализацията на наказанието обществени фактори каквито били селската среда, обстоятелството, че подсъдимият е самотно живеещ, липсата на подкрепа от семейството и неефективна държавна намеса, силно снижаващи прага на респект към законовия ред, употребата на алкохол и личностовата структура на подсъдимия и неговата характеропатия и с твърдения, че подсъдимият се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение и е поискал делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие. С решение № 260035/28.09.2020 година, постановено по в.н.о.х.д. № 179/2020 година, първоинстанционният съдебен акт е изменен в частта относно размера на наказанието, като контролираната инстанция се е съгласила, че наказание в размер на 15 години лишаване от свобода е справедливо, но е счела, че ОС Добрич не е имал основание да откаже провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, тъй като разпоредбата на чл. 369а НПК не съдържа забрана за прилагането на този вид диференцирана процедура в случаите, когато престъпният резултат – умишлено причинената смърт, не е настъпил и деянието е останало в стадия на опита. С позоваване на т. 9 от ТР № 1/2009 година въззивният съд е редуцирал на основание чл. 58а, ал. 1 НК с 1/3 наказанието на подс. С. - от 15 години лишаване от свобода на 10 години лишаване от свобода и е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.
Настоящата инстанция намира, че в принципен план въззивният съд правилно е интерпретирал обхвата на законовата забрана за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, въведена с новелата на чл. 369а НПК (ДВ, бр. 83/2019 година). Вярно е и това, че когато първоинстанционният съд без основание е отказал да разгледа делото по този диференциран ред, въззивната инстанция може да отстрани това процесуално нарушение като се съобрази какви биха били последиците във връзка с определянето на размера на наказанието и измени в тази част присъдата. Конкретният случай, обаче, не е бил такъв.
Не отговаря на действително положение по делото, че в хода на разпоредителното заседание подсъдимият С. е направил изявление, че признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е поискал делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, но ОС Добрич е приел неприложимост на тази разновидност на съкратеното съдебно следствие поради характера на повдигнатото обвинение и без основание е отказал да разгледа делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК. От протокола за проведеното на 30.01.2020 година разпоредително заседание, който съставлява съгласно чл. 131 НПК писмено доказателствено средство за извършените действия и за реда, по който това е сторено /л. 38-40/, е видно, че при обсъждането на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК – налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, първо прокурорът, а след това и защитникът – адв. В., са изложили съжденията си за съществуването на пречка делото да бъде разгледано по реда на чл. 371, т. 2 НПК с оглед обхвата на забраната по чл. 369а НПК и липсата на такава за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК. После защитникът и подсъдимият С. недвусмислено и изрично са заявили съгласието си да не бъдат разпитвани лично и непосредствено всички свидетели и вещи лица, посочени в списъка, приложен към обвинителния акт. В нито един момент към съда не е отправяно искане от страна на подсъдимия, лично или чрез защитника му, делото да бъде разгледано по реда на чл. 371, т. 2 НПК и резонно - липсва произнасяне на съда по подобно искане, включително и за отказ производството да протече по този ред. Налице е единствено определение по чл. 372, ал. 3 НПК, с което съдът е одобрил изрично изразеното в разпоредителното заседание и вписано в протокола съгласие на подсъдимия и неговия защитник да не се провежда разпит на всички свидетели и всички вещи лица. По-нататък - внимателният преглед на протокола от 30.01.2020 година сочи, че подсъдимият в хода на проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК след като е заявил, че разбира обвинението, е дал обяснения във връзка с него, които не кореспондират с фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са несъвместими с тях. Подс. С. твърдял, че двамата с пострадалия не са се разбрали по въпроса за бъдещия ремонт на тавана на къщата на подсъдимия и са се скарали, а А. пръв го е ударил; заявил е липса на спомен да е наранил пострадалия В. А. с нож; отрекъл е да е настигал след това пострадалия извън двора на къщата си и да е нанасял множество удари с чук в областта на главата му, докато А. лежал в безсъзнание на земята. При това положение депозираните обяснения на подсъдимия не могат да бъдат преценени като съдържащи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, още повече, че с тях подс. С. лансира друга версия – че пострадалият А. е този, който е инициирал сбиването, която е опровергана от показанията на свидетеля-очевидец на деянието Ц. Д.. В конкретния случай не са били налице предпоставките за законосъобразно провеждане от страна на първоинстанционния съд на процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, първо защото той изобщо не е бил сезиран с подобно искане и на следващо място - тъй като не е било налице първото и най-важно условие за това – подсъдимият лично чрез свободно волеизявление да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Затова изменяйки първоинстанционната присъда и намалявайки на основание чл. 58а, ал. 1 НК наложеното наказание с 1/3, АС Варна е допуснал съществено нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон, което е неотстранимо поради липсата на подаден срещу въззивното решение касационен протест.
Процедирайки по посочения незаконосъобразен начин, АС Варна всъщност е определил на подс. С. да изтърпи наказание за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК в минималния предвиден от закона размер, който действително е явно несправедлив, но не поради претендираната от касаторите прекомерност. Наказание в по-нисък размер не би било съответно нито на степента на обществена опасност на конкретното деяние, очертана в броя на нанесените удари, упражнената сила, избора на средства за извършване на посегателството над такова висше благо, каквото е човешкият живот, нито на личната степен на обществена опасност на самия подсъдим, изводима от нарастващия интензитет на нападението над пострадалия А., проявената упоритост в постигане на преследваната цел, проявената жестокост и агресивност не само към жертвата, чиято защита е била изцяло сломена, но и по отношение на трето лице – св. М. М., опитало се да възпре подсъдимия в осъществяването на престъпното посегателство. Допълнително смекчаване на положението на подсъдимия при липсата на предпоставките по чл. 58, б. „а“, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, защото целеният престъпен резултат не е настъпил поради намесата на св. М. и оказаната впоследствие на пострадалия висококвалифицирана медицинска помощ и при липсата самостоятелно на която и да е от предпоставките по чл. 55, ал. 1 НК, не би било съответно на целите на наказанието по чл. 36 НК. Възрастта на подсъдимия не налага извод за престарялост. Тя не може като единствено обстоятелство, което по своя характер не се отличава с някаква изключителност, да се противопостави на целите на наказанието, тъй като би компрометирала не само специалната превенция, налагаща изолирането на подсъдимия от обществото, за да му се въздейства поправително-възпитателно, предупредително и възпиращо, но най-вече – генералната превенция – да се въздейства на останалите членове на обществото възпитателно и предупредително.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
ОСТАВЯ В СИЛА в сила въззивно решение № 260035/28.09.2020 година, постановено по в.н.о.х.д. № 179/2020 година по описа на АС – Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.