Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№287

гр. София, 10.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4227 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6392/9.08.2019 г., подадена от В. И. К. и Д. С. К., чрез адвокат И. Д., срещу решение № 110 от 2.07.2019 г. по гр. д. № 191/2019 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 1531 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 3082/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. И. К. и Д. С. К. срещу Е. Б. Г., К. А. А., М. Т. А.-Г., Д. А. Г., В. Н. Н., Д. Ю. Д., Е. Г. Г., К. А. З., Т. И. К., Г. П. К., Р. О. П., П. И. П., Д. К. Т. и Н. В. Т. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици при режим на съпружеска имуществена общност на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 2 186 кв. м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план - 5350032, граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, на основание правни сделки, както и, при условията на евентуалност, на основание петгодишна придобивна давност, с начален момент 14.09.2009 г.
Въззивният съд е приел, че предявените искове са допустими. Посочил е, че по делото не се спори, че ищците са съпрузи от 18.03.1977 г. Приел е, че същите са придобили чрез поредица от сделки и договор за доброволна делба от 19.06.2000 г. 1/2 ид. ч. от дворно място от 5 986 кв. м, съставляващо имот пл. № 25 по плана на комплекс „Ю.“ - [населено място]. С нот. акт № */**.2000 г. Т. С. Д., А. С. Д., Е. Г. Д., З. Г. С., Т. Г. Д. продали на С. Й. и В. К. 1/2 ид. ч. от нива с площ от 0.840 дка в м. „Терзиите“ в землището на [населено място]-юг, представляваща имот № **. На 20.05.2005 г. била извършена доброволна делба между съсобствениците на тази нива и Й., К. и съпругите им придобили в дял 420 кв. м от имот **, с начин на трайно ползване - индивидуално застрояване, находящ се в м. „Терзиите“, землището на [населено място]-юг. С нот. акт № */**2000 г. А. Д., З. С. и Т. Д. продали на Й. и К. дворно място, обозначено като дял 2 по скицата-проект, представляваща неразделна част от съдебна спогодба от 17.02.1977 г. по гр. д. № 617/1997 г. на РС - Пловдив, цялото с площ от 983.50 кв. м, представляващо източната половина от имот с пл. № *, явяващ се част от терена, предвиден за разширение на [улица]по плана на[жк], което място е възстановено като имот в строителните граници на [населено място],[жк]и представлява част от имот с пл. № *-стар по кадастралния план на[жк]от 1953 г. С нот. акт № */**.2000 г. Й. и К. закупили нива от 1 303 кв. м, находяща се в [населено място],[жк], съставляваща част от имот № *-стар по кадастралния план на[жк]от 1953 г. С нот. акт № */**.2007 г. С. Й. и съпругата му Н. Й., В. К. и съпругата му Д. К. продали на СД „Микрон-Караилански-Йосифов и с-ие“, чрез управителите му Й. и К., следния недвижим имот: УПИ *-*, *, *, *, * - за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности от кв. 99а по регулационния план на[жк], с площ от 6 551 кв. м, при граници: от запад - УПИ *, от север - предвиждано разширение на [улица], от юг – ж. п. линия. СД „Микрон-Караилански-Йосифов и с-ие“ продало на ответниците по исковата молба, с изключение на В. Н. и Е. Г., правото на собственост върху самостоятелни обекти в жилищна сграда, представляваща част от жилищен комплекс, построена в УПИ *-*, *, *, *, *, като така ответниците, без Н. и Г., придобили и идеални части от ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], в който е изградена сградата.
По отношение на регулационния статут на ПИ *** въззивният съд е кредитирал заключенията от назначената съдебно-техническа експертиза, въз основа на които е приел, че имоти пл. № * и пл. № * по плана от 1953 г., реституирани по ЗСПЗЗ, частично попадат в строителните граници на града, поради което възстановяването им е по картата на възстановената собственост и по кадастралния план на[жк]. С кадастралния план от 1990 г. от части от имоти № * и * по плана от 1953 г. били образувани имоти с пл. № * и пл. № *, съответно с площ от 1 967 кв. м и 5 986 кв. м. Другата част от имотите останала извън регулация. Границите са отразени на скиците-приложения към заключенията. При тяхното действие ищците закупили идеални части от имот пл. № *.
Апелативен съд – П. е изложил, че със заповед № ОА-1626/7.11.2000 г. и заповед № ОА-1099/4.08.2000 г. е било одобрено попълване на кадастралния план с нови имоти, както следва: имот № * е бил разделен на две равни части от по 983.50 кв. м, които са образували нови имоти № * и № *. Източната част, с нов № *, съответства на частта на стар имот № *. От стар имот № * са били образувани два поземлени имота: № * и № *, с площи от 1 197 кв.м. и 4 789 кв. м. Новообразуваният имот № * съответства на поставения в общ дял на ищците имот с доброволната делба от 19.06.2000 г. Новообразувания имот № * е съответен на имота, придобит от Й. и К. с нотариален акт за покупко-продажба.
Съдът е посочил, че със заповед № ОА-225/1.02.2005 г. е бил одобрен ПУП-ПРЗ на част от регулационния план на[жк], включващ: промяна на уличната регулация между осеви точки 487-495 в съответствие с приет проект „Реконструкция на [улица]в участъка от К. шосе до бул. „Ц. Б. ІІІ Обединител“; образуване на нов кв. 99а и устройствена зона „Сож“; образуване на нов УПИ *-*, *, *, *, * за жилищно застрояване, общественообслужващи дейности с ново свободно застрояване, с площ от 6 551 кв. м. Приел е, че от скицата-приложение № 3 на вещото лице се вижда, че в новият УПИ са включени южните части от имоти № *, № * и № *, а северните им части, обозначени общо с букви АБВГИЗ, са останали в частта, предвидена за разширение на булеварда.
Въззивният съд е визирал, че със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. върху процесната територия са били заснети нови поземлени имоти - с идентификатор ***, с площ от 1 435 кв. м, и с идентификатор ***, с площ от 7 333 кв. м, чиито граници са показани е жълт контур на приложение № 4. В границите на ПИ с идентификатор *** са обединени границите на имоти № * и № * (попълнени през 2000 г.) и № * по картата на възстановената собственост; в ПИ с идентификатор *** са обединени границите на имот № * (попълнен през 2000 г.) и частта от имот № * по картата на възстановената собственост, включена в УПИ *-*, *, *, *, *.
Със заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на началник С.- П. е било одобрено изменение на кадастралната карта, като са нанесени нови имоти със същите идентификатори *** и ***, но с граници и конфигурация, различни от тези по кадастралната карта от 2009 г. Новият имот с идентификатор ***, с площ от 6 581 кв. м, обозначен с цифри 1, 8, 2, 3, 4, 5, 1 на приложение № 4, е с граници, идентични с границите на УПИ *-*, *, *, *, * за жилищно застрояване, обществено обслужващи дейности от кв. 99а по РП. Новият имот с идентификатор ***, с площ от 2 186 кв. м, обозначен с цифри 1, 6, 9, 7, 2, 8, 1 на приложение № 4, включва частите от ПИ с идентификатори *** и *** по КК от 2009 г., за които не е приложена уличната регулация по отношение на предвиденото разширение на [улица]и които представляват северните части на имоти № *, № *, № *, показани на приложение № 3.
Въз основа на така изложеното, съдът е заключил, че В. К. и Д. К. са придобили правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от имот пл. № * и от източната част на имот пл. № * по кадастралния план от 2000 г., с нов № *, които имоти в южните им части са били включени в УПИ *-*, *, *, *, *, а северните им части са останали извън УПИ и в границите на предвижданото разширение на булеварда.
Съдът е посочил, че на В. и Д. К. и С. и Н. Й. е бил разрешен строеж на жилищен комплекс с обществено обслужващи дейности в УПИ *-*, *, *, *, *, като с оглед цитираната по-горе продажба на СД „Микрон-Караилански.-Йосифов и сие“ през 2007 г. разрешението за строеж било допълнено в полза на дружеството.
От съдебно-техническата експертиза по делото съдът е приел, че архитектурният проект за комплекс „Ю. полъх“, чертеж „Ситуация до прилагане на уличната регулация“ предвижда по отношение на територията, включена в разширението на булеварда, паркинг за автомобили, като този паркинг попада в границите на процесния ПИ с идентификатор *** и е реализиран на място. Същият е бил изграден в изпълнение на строежа на жилищния комплекс и обслужва урегулирания поземлен имот.
Въз основа на горното, Апелативен съд – П. е направил извод, че при продажбата през 2007 г. от физическите лица К. на дружеството са били прехвърлени изцяло притежаваните от тях идеални части от имоти № *, № * и № * (включително и северните), а не само правата върху южните части от тях, включени в УПИ *-*, *, *, *, *. Приел е, че това е така, тъй като регулацията няма пряко отчуждително действие и не преобразува собствеността върху отделните имоти в собственост върху УПИ. В случая регулацията не е била приложена, а и няма данни северните части от имоти № *, * и *, попадащи в предвиденото разширение на булеварда, да са били отчуждени. Ето защо, съдът е заключил, че предявените главни искове за собственост върху 1/2 ид. ч. от процесния имот, включващ попадащите в предвиденото от 2005 г. разширение на булеварда северни части от имоти №№ *, *, *, са неоснователни.
Въззивният съд е приел за неоснователни и предявените при условията на евентуалност искове за право на собственост, основани на кратка придобивна давност, започнала да тече от 14.09.2009 г. В тази връзка съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, като въз основа на тях е заключил, че К. не са доказали двете кумулативно изискуеми предпоставки за придобиване на имот по давност, а именно упражняването на фактическа власт, в случая 5 години, и субективната предпоставка - намерението да се свои. Посочил е, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че от 14.09.2009 г. в продължение на 5 години ищците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот трайно, постоянно и необезпокоявано, установена по силата на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като са демонстрирали към ответниците по ясен и категоричен начин намерението си да владеят имота за себе си.
Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост при постановяването му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават, на първо място, на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулират следните въпроси, които по тяхно становище са обусловили изхода на делото и са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС:
1. За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Твърдят, че във въззивната жалба са развили оплаквания, че отговорът на спорния въпрос дали те след извършената през 2007 г. продажба са запазили в патримониума си правото на собственост по отношение на северните части от имоти с пл. №№ *, * и *, следва да е положителен, като в тази връзка са се позовали на нормата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Тези им оплаквания обаче не са били обсъдени от въззивния съд, който не е обсъдил и възраженията им и събраните писмени доказателства относно това, че К. са установили фактическа власт върху поземлените имоти, попадащи в границите на ПИ с идентификатор *** (по сега действащите КККР) още през 2000 г., като владеят имота и към момента, при което е налице законова презумпция, необорена по делото, че същите са владели имотите и между тези два периода. По така формулирания процесуалноправен въпрос жалбоподателите сочат противоречие на атакуваното от тях решение с: решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на ВКС, II г. о., решение 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, І г. о., Постановление № 7/27.12.1965 г. на Пленум на ВС, ТР № 1/ 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение по гр. д. № 4744/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 553/27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 101/28.10.2016 г. по гр. д. № 853/2016 г. на ВКС, II г. о., решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 112/2.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.
2. Какво е приложното поле на нормата на чл. 200 ЗУТ, респ. каква е възможността за придобиване чрез правна сделка на реални части от поземлени имоти, попадащи в границите на УПИ.
В. К. и Д. К. твърдят, че по така поставения въпрос съставът на Апелативен съд - П. е приел, че при продажбата през 2007 г. от физическите лица К. на дружеството са били прехвърлени изцяло притежаваните от тях идеални части от имоти № *, № * и № * (включително и северните), а не само правата върху южните части от тях, включени в УПИ *-*, *, *, *, *, като това е така, защото регулацията няма пряко отчуждително действие и не преобразува собствеността върху отделните имоти в собственост върху УПИ. Цитират въззивното решение, съгласно което: „Регулацията не е приложена, а и няма данни северните части от имоти № *, № * и № *, попадащи в предвиденото разширение на булеварда, да са били отчуждени, с оглед на което предявените главни искове за собственост върху 1/2 ид. ч. от процесния имот, включващ попадащите в предвиденото от 2005 г. разширение на булеварда, северни части oт имоти № *, № * и № *, са неоснователни“, като сочат, че от изложеното е очевидно, че неприлагайки нормата на чл. 200 ЗУТ, въззивният съд се е произнесъл по поставения въпрос в противоречие с приетото по този въпрос в практиката на ВКС, намерила израз в: решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г., II г. о., решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г., II г. о., решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г., I г. о.
3. При спор относно точния смисъл на договорни клаузи, как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД.
Жалбоподателите излагат, че във въззивната си жалба са посочили, че в случая имотът-предмет на сделката по нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията [населено място] под № */**.2007 г., том *, peг. *, дело *, е съвсем ясно индивидуализиран в съставения нотариален акт, като са посочени местонахождението му, площта, границите му, регулационният му статут и т. н., така че да няма никакво съмнение както за страните по сделката, така и за нотариуса, съдията по вписванията и третите лица, какво се прехвърля, респ. придобива. Въпреки това, въззивният съдебен състав е приел в решението си, че уличната регулация не преобразува правото на собственост върху отделните имоти в право на собственост върху урегулирания поземлен имот, поради което частите на посочените имоти, включени в уличната регулация за разширение на [улица], са продължили да бъдат част от имотите, отнети от регулацията, като с договора за покупко-продажба от 2.04.2007 г. В. К., Д. К., С. Й. и Н. Й. са прехвърлили на СД „Микрон-Караилански.- Йосифов с-ие“ не само южните части на имоти № *, № * и № *, попадащи в границите на УПИ *-*, *, *, *, *, но целите имоти. Жалбоподателите сочат, че за да приеме, че с договора са прехвърлени целите имоти, Апелативен съд - П. очевидно е тълкувал договора за покупко-продажба, отразен в посочения нотариален акт, но без при това да спази критериите, залегнали в нормата на чл. 20 ЗЗД, и изяснявайки не само ясно заявената от страните воля, а подменяйки съдържанието на сделката с предполагаема воля на страните, каквато същите не са заявили.
Жалбоподателите сочат, че по третия въпрос, формулиран в изложението към касационната им жалба, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана, напр., в: решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г., II т. о., решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г., IV г. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., решение № 81/7.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г., I т. о., решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., решение № 105/30.06.2011 г. по т. д. № 944/2010 г., II т. о., съгласно която при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание.
На второ място, В. К. и Д. К. се позовават на очевидна неправилност на въззивното решение. Излагат, че във въззивната си жалба са посочили, че в случая имотът-предмет на сделката по нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписванията [населено място] под № */**.2007 г., том *, pег. *, дело *, е съвсем ясно индивидуализиран в съставения нотариален акт, като са посочени местонахождението му, площта, границите му, регулационният му статут и т. н., така че да няма никакво съмнение както за страните по сделката, така и за нотариуса, съдията по вписванията и третите лица, какво се прехвърля, респ. придобива. Въпреки това, в обжалваното решение въззивният съд не се е ограничил само до изясняването на действителната воля на страните, изразена ясно в нотариалния акт, а грубо и очевидно е подменил същата, като е приел, че при продажбата, извършена през 2007 г. в полза събирателното дружество, ищците са прехвърлили изцяло притежаваната от тях идеална част от имоти № *, № * и № *, а не само правата си върху южните части на тези имоти, включени в урегулирания поземлен имот (каквато воля изрично е заявена в цитирания нотариален акт). Жалбоподателите считат, че видимо алогичен е изводът на съда, че предметът на процесната сделка, ясно описан в нотариалния акт, не е могло да бъде прехвърлен, но в същото време сделката не е нищожна поради липса на предмет или поради невъзможен предмет, а е породила транслативен ефект по отношение на предмет, различен от ясно заявения от страните в нотариалния акт.
От ответниците е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за недопустимост на исковата молба, а оттам – и на обжалваното решение, както и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, счита, че в случая е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия от формулираните в изложението към касационната жалба въпроси: за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 2.07.2019 г. по гр. д. № 191/2019 г. на Апелативен съд – П..
УКАЗВА на В. И. К. и Д. С. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 266.66 лв. и в същия срок да представят доказателства за внасяне на таксата, като в противен случай жалбата им ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: