Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 2610/2019 г., стр. 5/5 РЕШЕНИЕ № 94 София, 24.11.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 28.09.2020 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2610 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците „Кооптрейд“ АД, Кооперация „Областен кооперативен съюз“, „СП – Първи май“ ЕООД и Й. Б. срещу решение на Варненски апелативен съд, потвърждаващо в обжалваните по въззивен ред части първоинстанционното решение на ОС – Търговище с които са уважени искове на „Търговска банка Д“ АД, предявени по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания, произтичащи от сключен между страните договор за банков кредит, с изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и искане за обезсилването, респ. отмяната му със съответните последици. Ищецът оспорва жалбата. Касационното обжалване е допуснато в частта относно насочените срещу ответника Кооперация „Областен кооперативен съюз“ искове – на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в тази част с оглед откритото в хода на процеса производство по несъстоятелност спрямо този ответник. Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че по силата на сключен между него и „Кооптрейд“ АД договор за банков кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г. е предоставил на ответника стандартен кредит за оборотни средства в размер на максимум 170000 евро с краен срок за издължаване до 25.01.2016 г., които финансови средства били усвоени в пълен размер. Съгласно чл. 1.5. от договора „СП – Първи май“ ЕООД, Й. Б. и касаторът Кооперация „Областен кооперативен съюз“ се конституират като солидарни длъжници. Предвид неизпълнение на задълженията по договора и анексите към него ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, оспорена от длъжниците, което обусловило завеждане на искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е признал за установено съществуването на цялото вземане на банката към „СП – Първи май“ ЕООД, Й. Б. и касатора Кооперация „Областен кооперативен съюз“ при условията на солидарност. Въззивният съд, по жалба на ответниците, е потвърдил първоинстанционното решение относно признатите и присъдени вземания, като относно допустимостта на решението с оглед производството по т. д. № 153/2015 г. на ОС – Търговище съставът е възприел тезата, че макар да е налице субективен идентитет между делата, не е налице обективен такъв. Въззивният съд не е констатирал процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото, приемайки, че не е налице ограничаване на правата на страните или до неправилни изводи при постановяване на решението, тъй като всички относими искания на въззивниците били изпълнени. От доказателствата по делото въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на исковите претенции – неизплатена главница в размер на 87720 евро, наказателна лихва по чл. 3.1.7. от договора в размер на 29603,94 евро, дължима за периода 25.02.2016 г. до 28.02.2017 г. и 877,20 евро, представляваща дължима такса за обслужване на кредита, в условията на солидарност. В допуснатите до касационно обжалване части въззивното решение е недопустимо. Преди постановяване на първоинстанционното решение от 12.01.2018 г. с решение № 2 от 08.01.2018 г. по т. д. № 68/2017 г. на ОС – Търговище е открито производство по несъстоятелност на ответната Кооперация „Областен кооперативен съюз“. Със същото решение е назначен за временен синдик А. Н. Н. и е определена дата на встъпването й 11.01.2018 г. Тези въпроси не са разгледани от първоинстанционния или въззивния съд, производството по делото не е спряно, а проведеното открито въззивно съдебно заседание на 22.05.2019 г. се е състояло без участието на постоянния към този момент синдик на Кооперация „Областен кооперативен съюз“ А. Н. Н., назначена с решение № 59 от 09.02.2018 г. на т.д. № 68/2017 г. на ОС – Търговище и встъпила в длъжността на 12.02.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 634а ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, като именно от този момент, в случая 08.01.2018 г., въз основа на императивната разпоредба на чл. 637, ал. 1 ТЗ е настъпило спиране на висящото пред ОС – Търговище производство, имащо за предмет имуществени претенции на ищеца, основани на твърдяно неизпълнение на търговска сделка. Независимо от непредставянето на доказателства, установяващи настъпване на предвидения в чл. 637, ал. 1 ТЗ факт, в изпълнение на задълженията си по чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, преди постановяване на своето решение първоинстанционният съд е следвало да извърши служебна проверка в Търговския регистър дали не е настъпило спиране на делото по силата на закона. При констатиране на такъв факт, е следвало да се преустановят временно процесуалните действия, насочени към решаване на делото по същество. Неизпълнявайки това свое задължение, първоинстанционният и впоследствие въззивният съд, потвърдил решението, са предприели разглеждане на спора по същество и незачитайки последиците от спирането на делото, са постановили недопустими съдебни актове (в този смисъл решение № 195 от 26.11.2010 г. по т. д. № 199/2010 г., ІІ т. о. на ВКС и решение № 10 от 09.02.2018 г. по т. д. № 1022/2017 г., ІІ т. о. на ВКС). Когато към момента на откриване с решение по чл. 630 ТЗ спрямо длъжника на производство по несъстоятелност има заварено дело срещу длъжника, същото следва да се спре на основание чл. 637, ал.1 ТЗ, тъй като законодателят обвързва възможността за по-нататъшно развитие на делото с нуждите на производството по несъстоятелност. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК двете долни инстанции е следвало да вземат предвид новонастъпилото обстоятелство, като съобразят, че е налице абсолютна процесуална пречка за продължаване на производството по делото съгласно нормата на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 637, ал. 1 ТЗ, за които видове пречки съдът следи служебно (вж. мотиви към т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 188/13.03.2013 г. по ч.т.д. № 56/2013 г. на I т.о. ВКС и решение № 34/30.03.2020 г. по т.д. № 860/2019 г. на I т.о. на ВКС). Въззивният съд е трябвало да изследва дали са налице предпоставките по чл. 637, ал. 1, изр. 2 или ал. 5 ТЗ за продължаване на завареното производство, или за неговото прекратяване на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ. В случай че съдът прецени производството за допустимо, е следвало да съобрази задължителното участие на синдика по делото. Задължителното участие на синдика се извлича от съвкупното тълкуване на разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, чл. 637, ал. 3 и 4 ТЗ и чл. 691 ТЗ и от необходимостта от постигане на процесуална икономия чрез неоспоримост на съдебно установеното вземане в производството по несъстоятелност. Участието на синдика в производството прегражда възможността за симулативни процеси и злоупотреба с процесуални права от страна на длъжника и кредиторите му, в нередки случаи се явява гаранция срещу признаване на привидни вземания и увреждане на останалите кредитори, чийто процесуален субституент е синдикът. Неконституирането му в производството отнема правната възможност на кредиторите на несъстоятелността да вземат участие в него, да наведат доводи, да поискат и представят допустими доказателства, както и да обжалват постановеното решение, поради което защитата на правата на останалите кредитори би била поставена изцяло в зависимост от служебното начало в гражданския процес. В гореизложения смисъл са и постановените от ВКС решение № 194/04.10.2018 г. по т.д. № 598/2017 г. на II т.о., решение № 178/22.01.2016 г. по т.д. № 1889/2013 г. на I т.о. и решение № 3170/16.07. 2015 г. по т.д. № 3170/2013 г. на I т.о. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че към момента на постановяване на двете съдебни решения са били налице предпоставки за спиране на производството по делото на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, а при наличие на предпоставки за продължаването му в същото е следвало да вземат задължително участие синдикът и подалите възражения кредитори съгласно чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ. Поради това двете съдебни решения следва да бъдат обезсилени в допуснатите до касация части, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за констатация на горепосочената пречка за развитие на производството по делото, за преценка за наличието на предпоставките за продължаване на завареното производство, или за неговото прекратяване на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ. При тази преценка е необходимо да се съобрази, че с определение № 173/14.05.2018 г. по т. д. № 68/2017 г. на Окръжен съд Търговище е одобрен списъкът с приети вземания, обявен в ТР на 21.02.2018 г., в който под т. 5 фигурира и процесното вземане, предмет на производството по чл. 422 ГПК. Със същото определение са оставени без уважение възражения против вземането с вх. № 759/28.02.2018 г., подадено от Централен кооперативен съюз, с вх. № 793/28.02.2018 г., подадено от В. М. И., и с вх. № 825/01.03.2018 г., подадено от Т. Й. Й.. В случай, че съдът прецени производството за допустимо, следва да съобрази задължителното участие на синдика А. Н. Н. в делото, както и на подалите възражения кредитори съгласно чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ. С тези мотиви съдът РЕШИ: Обезсилва в частта относно предявените срещу Кооперация „Областен кооперативен съюз“ (н) искове по чл. 422 ГПК въззивното решение № 139/07.06.2019 г. по т. д. № 128/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд, както и потвърденото с него решение № 3/12.01.2018 г. по т. д. № 47/2017 г. на Окръжен съд - Търговище. Връща делото на Окръжен съд – Търговище за повторно разглеждане в същата част. Председател: Членове: