РЕШЕНИЕ № 175 София 28.10.2010 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар София Симеонова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 54/ 2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. Д. - от[населено място] срещу Решение 17.VІ.2009 г. по гр.д. № 804/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 12.І.2009 г. по гр.д. № 1414/ 2007 г. на СГС в частта, с която искът по чл. 407 (отм.) ТЗ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата 10 000 лв. и искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен: над 315 лв. - транспортни разходи, над 500 лв. - разходи за усилена храна, медикаменти и помощни материали, над 208 лв. - разходи за преустройство на жилище, и съответно за присъдени разноски по делото и държавна такса и е постановено друго, с което за посочените разлики до предявените размери исковете са отхвърлени. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, с която исковете са отхвърлени - по въпроса за съпричиняването и приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, и по въпроса за датата, от която се дължи законната лихва върху обезщетенията, като излага, че е установена съдебна практика, че обезщетение за забава се дължи не от датата, на която е стигнала поканата му до застрахователя, съдържаща искане за плащане (22.ІІ.2007 г.), а от датата на ПТП (18.ХІ.2003 г.). Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] - ответник по делото и Надежда П. С. - от[населено място] - трето лице - помагач на страната на втория ответник, срещу когото предявените като евентуални искове са оставени без разглеждане, не изразяват становища по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 289 от 19.V.2010 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса от кога застрахователят дължи лихва върху присъденото обезщетение за вреди и не е допуснал касационно обжалване по въпросите за съпричиняването и за размера на обезщетението за вреди. Въззивното решение е влязло в законна сила в частта, в която исковете съответно са уважени и отхвърлени. Законната лихва въззивният съд е присъдил от 22.ІІ.2007 г. - датата, на която до застрахователя е стигнала поканата на ищеца, съдържаща искане за плащане, по съображения, че лихвата за забава е отговорност за забава на деликвента, която не е покрита като риск по застраховка ”гражданска отговорност” и застрахователят не я дължи от датата на увреждане на ищеца. Решението в частта, с която е определено обезщетението за забавено плащане - от получаването от застрахователя на поканата -искане за плащане на ищеца - е незаконосъобразно. По въпроса за началния момент, от който застрахователят дължи лихва за забава върху обезщетението за неимуществени и за имуществени вреди, има задължителна съдебна практика - Р. № 45/ 15.ІV.2009 г. по т.д.№ 525/ 2008 г. на ВКС, Р. № 126/ 2.Х.2009 г. по т.д. № 290/ 2009 г.на ВКС, Р. № 6/ 28.І.2010 г. по т.д. № 705/ 2009 г. на ВКС и Р. № 100/ 13.ХІ.2009 г. по т.д. № 92/2009 г. на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК, поради което се включват в актовете по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Моментът, от който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди, от който дължи обезщетението за забавено плащане по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, е датата на увреждането, съгласно чл. 84 ал. 3 ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя, която произтича от застрахователния договор, е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, затова застрахователят отговаря за всички причинени вреди и при същите условия, при които отговаря прекият причинител. Присъдената от въззивния съд законна лихва от 22.ІІ.2007 г. - датата на получаване от застрахователя на поканата на пострадалия, съдържаща искане за плащане на обезщетения - е в противорeчие със задължителната съдебна практика. Ответникът по делото е направил възражение за погасяване на иска за изтекли лихви по давност (в първоинстанционното производство прави възражение, че са погасени по давност предявените искове и във въззивната жалба - изрично, че е погасен по давност искът за изтекли лихви). По въпроса за приложението на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, е създадена съдебна практика на ВКС, включваща се в тази по чл. 280 ал. 1 ГПК и със задължителен характер: Р.№ 97/ 6.VІІ.2009 г. по т.д. № 745/ 2008 г. и Р. № 72/ 30.ІV.2009 г. по т.д. № 475/ 2008 г., съгласно която, с оглед периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след повече от 3 години от началната дата, от която е възникнало вземането за лихви, искът за лихви на основание чл. 111 б. ”в” ЗЗД, е погасен по давност за минал до исковата молба период от три години. С оглед възражението за давност и датата на предявяване на иска 5.ІV.2007 г., искът за изтекли лихви е погасен по давност за времето от ПТП на 18.ХІ.2003 г. до 5.ІV.2004 г. - 3 години назад от предявяването на иска и искът за изтекли лихви не е погасен по давност за период 3 години назад от предявяването на иска - от 5.ІV.2004 г., от която дата следва да се присъдят изтеклите лихви. По изложените съображения, на основание чл. 293 ГПК решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, следва да се отмени и делото - да се реши от касационната инстанция, като искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД върху присъдените обезщетения за вреди, се уважи и се присъди законната лихва, считано от 5.ІV.2004 г. до окончателното изплащане на сумите. Няма данни жалбоподателят да е направил разноски в касационната инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по искането му за разноски. За двете съдебни инстанции разноските са присъдени от въззивния съд съразмерно уважената част на исковете. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 692 от 17.VІ.2009 г. по гр.д. № 804/ 2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за забавено плащане за времето от 22.ІІ.2007 г. до окончателното плащане, вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма] -[населено място] да плати на П. П. Д. - от[населено място] върху присъдените с влязло в сила решение обезщетения за имуществени и неимуществени вреди законната лихва, считано от 5.ІV.2004 г. до окончателното изплащане на сумите. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част по иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: