4 Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. София, 23.03.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6298 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 29.06.2012 г., по гр.д.№ 32909/2009 г. от Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 36-ти състав, потвърдено с решение от 14.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 1449/2013 г. от СГС, ІІІ-б състав, за което не е допуснато касационно обжалване с определение №1016/31.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 4738/2013 г. от ВКС, ІV гр.отд. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] оспорва молбата с писмен отговор. Ответникът по молбата Н. Р. Р. не я оспорва, с писмен отговор. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство е установено, че сделка за продажба, обективирана в н.а. № ***, дело № 105/0* г. е сключена от молителката в качеството й на законен представител на ответното по молбата дружество, като продавач, е нищожна. Съдът е приел, че средната пазарна цена на процесния недвижим имот към датата на сключване на продажбата -22.05.2008 г. е 435 330 лв., а процесната сделка е сключена при покупна цена от 21 000 лв., което е в пъти по-ниска от средната пазарна цена на имота към този момент. Без значение е, че процесният имот е закупен от ищцовото дружество на 27.11.2007 г. за сумата от 13 155 лв., а само 6 месеца по-късно на 22.05.2008 г., продажната цена на имота е 21 000 лв., която цена е с почти 60 % по-висока от придобивната стойност на имота. Съдът е приел, че относимо към спора е обстоятелството, на каква цена е могъл да бъде продаден имотът. Съдът е приел, че посочването в решението на общото събрание на ищцовото дружество от 15.05.2008 г. на минималната покупна цена на имота не следва да се тълкува като израз на неговата воля, че получаването на минималната сума от 20 000 лв. би удовлетворила изцяло интереса на продавача, но е приел също така, че пазарната цена на имота е била в пъти по-висока от продадената, като на това основание е приел, че сключването на продажбата на цена от 21 000 лв. е довела до увреждане на собственика на имота. Съдът е приел, че наред с увреждането, следва да е налице и второто условие - споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. Съдът е приел, че съгласно чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи, както и че в производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице. При преценката на това обстоятелство, съдът е приел, че същото може да се установява от косвени доказателства, като е посочил примерно близки родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира знание за увреждането (чл. 135, ал. 2 ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172 ГПК) вкл. даваща право на отказ от свидетелствуване (чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК), или трайни търговски отношения, предполагащи осведоменост за делата на пълномощника; последващи разпоредителни действия с предмета на сделката, сочещи, че третото лице е знаело и се е възползвало от конкретната икономическа ситуация или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице в полза на пълномощника или други действия, даващи основание да се приеме, че сделката е била сключена при сговаряне за увреждане на представлявания. Прието е, че представителят, действаща от името на дружеството и купувачът се намират в такива родствени отношения, при които законът презюмира знание за увреждането в хипотезата на чл.135, ал.2, пр.1 ЗЗД и при които счита, че е налице заинтересованост съгласно чл.172 ГПК, тъй като по делото е безспорно обстоятелството, че те са съпрузи. Съдът е направил извод, че молителката в настоящото производство е договаряла с близък родственик, на който е продала имота срещу покупна цена значително по-ниска от реалната му пазарна стойност, поради което приема, че представителят и купувачът са сключили договора за продажба от 22.05.2008 г. при споразумяване във вреда на представляваното дружество и собственик на имота, поради което е налице хипотезата на чл.40 ЗЗД, поради което сделката е нищожна. Молителката твърди, че са налице нови обстоятелства, обективирани в представеното ново писмено доказателство – присъда по н.о.х.д. №5353/2011 г., постановена от СРС, 100 състав, НО, влязла в сила на 27.11.2014 г. С тази присъда, молителката в производството е призната за невиновна в това, че в качеството си на длъжностно лице е сключила неизгодна сделка, като се касае за същата сделка, прогласена за нищожна от граждански съд и описана по-горе, с което е причинила значителна вреда на [фирма] – престъпление по чл.220, ал.1 НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан от задължителната сила на присъдата и относно вредата, когато тя е елемент от престъпния състав на деянието, подлежащ на доказване в наказателния процес и на това основание е длъжен да възприеме фактите, отразени в присъдата на наказателния съд. В случая, представеното ново писмено доказателство представлява присъда на наказателен съд, с която са обективирани нови обстоятелства, относими към гражданския спор относно недействителността на сделката за продажба на недвижимия имот, а именно – наличието, в случая липсата на вреда за търговското дружество, което е елемент и от фактическия състав на престъплението по чл.220 НК от обективна страна. На това основание и с оглед разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, влязлото в сила решение на съда следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от състав на въззивния съд, като при новото разглеждане се съобразят обективните предели на присъдата и доколко гражданския съд следва да е обвързан от възприетото от наказателния съд при определянето на обвързаността с присъдата, предвид състава на престъплението от обективна страна. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при постановяване на решение от съда, с оглед изхода на спора. Водим от горното, състава на ВКС, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязло в сила решение от 14.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 1449/2013 г. от СГС, ІІІ-б състав, с което е потвърдено решение, постановено на 29.06.2012 г., по гр.д.№ 32909/2009 г. от Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 36-ти състав. ИЗПРАЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд – Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.