Р Е Ш Е Н И Е № 97 град София, 24.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 691/2010 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационен протест на Софийска апелативна прокуратура, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 583/2010 г., в неговата оправдателна част за извършено престъпление по чл. 314, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Сочи се, че съдебният акт в тази му част, е постановен в нарушение на закона, като искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, не поддържа протеста. Защитникът на подс. А. А. Н. – адвокат А. А., счита протеста за неоснователен. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 359/11.11.2010 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав, е потвърдил присъда от 25.06.2010 г., постановена по нохд № 2511/2010 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 33-ти състав, в частта с която подс. А. А. Н. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 314, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В останалата част, като необжалвана присъдата e влязла в законна сила. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, неподдържано в съдебно заседание от прокуратурата, не се подкрепя от данните по делото и неоснователно. Възраженията по този довод, по същество се свеждат до твърденията, за незаконосъобразни изводи, че подсъдимият не следва да носи отделна наказателна отговорност по чл. 314, вр. чл. 26, ал. 1 НК. При приетите за установени и от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. Николов, не следва да носи самостоятелна отговорност по посоченият текст от НК, е напълно законосъобразен. По своята същност, възраженията на прокуратурата се свеждат до оспорване на извода, на съда, че не може във всички случаи да има наказателно преследване едновременно за съставяне и използване на един и същ опорочен документ. Настоящата инстанция счита същите за изцяло неоснователни. Престъплението по чл. 314 НК е специална хипотеза на посредствено лъжливо документиране, изразяваща се в дейност предхождаща или съпътстваща самото съставяне на определен официален документ. Този престъпен състав се явява субсидиарен спрямо престъпленията инкриминиращи ползването на документа, тъй като последващото ползване поглъща този престъпен състав и е основание за ангажиране на наказателна отговорност само за ползването на документа. В тази връзка, се явява законосъобразен извода на съдилищата, че в случая не може да има наказателно преследване срещу подсъдимия едновременно и за съставянето, и за използването на едни и същи опорочени документи. Той е осъществил състава на престъплението по чл. 248а, ал. 2 НК, което изключва отделното приложение на чл. 314 НК. Както правилно е посочено в мотивите на въззивната инстанция, ортофотокартите се явяват част от задължителния набор от документи, които се представят при кандидатствуване за подпомагане по „Схема за единно плащане на площ” и те нямат самостоятелно съществуване, а са изготвено единствено за да обслужат подсъдимия при кандидатстване за субсидиране пред ДФ „З.” – О. разплащателна агенция, София област. Верни са и направените изводи в мотивите от друга страна, след подробно обсъждане на посочените разпоредби от Наредба № 105 и събраните доказателства по делото, че подс. Н. е станал умишлена причина да се внесат неверни обстоятелства относно начина на трайното ползване на процесните имоти не при съставянето на цифровите ортофотокарти, а при верифицирането на блоковете, а именно – в процедурата по очертаване върху вече съществуващите цифрови ортофотокарти на блоковете, на земеделските стопанства, от самия него в качеството на ползувател. От тук и решаващия извод, че обективно не може да извърши престъплението по чл. 314 НК, така както е описано в обвинителния акт. Касационната инстанция, споделя изводите на въззивният съд, относно потвърждаване на оправдателната присъда. Счита, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. При установяване на решаващите факти, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията на подсъдимия през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил оправдан за това. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 359/ 11.11.2010 г., постановено по внохд № 583/2010 г., на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: