Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
София, 28.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 20.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1882 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], срещу Решение №564 от 04.01.2013 г. по т.д.№158/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното уважително решение, са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземането на ищеца за сумата 21 687.60 лв., представляваща неизплатена част от сумата по фактура №2407/15.07.2011 г. за извършени от ищеца СМР, ведно със законната лихва от 21.07.2011 г., както и обективно съединения с него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземането за сумата 2 270.43 лв., мораторна лихва за периода 16.07.2010 г. до 20.07.2011 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
За да уважи така предявените искове, Великотърновският районен съд е приел, че извършените от ищеца СМР са изпълнени съобразно сключения между страните на 20.02.2008 г. Договор за строително-монтажни работи. Договореният обект- кабелно ел.захранване и трафопост за многофамилна жилищна сграда е изпълнен с несъществени отклонения, които не влияят в значителна степен на стойността му. Поради приетата липса на доказателства за направени от възложителя възражения за некачествено извършени СМР, съдът е приложил презумпцията на чл.264 ал.3 ЗЗД за приемане на извършените СМР, така както са описани в акт обр.19. Първоинстанционният съд е обсъдил и доказателствената стойност на фактурата, осчетоводена при ответника, включена в дневника за покупки, и извършените от него две частични плащания по нея, израз на съгласието му да плати стойността на фактурираните СМР.
С обжалваното въззивно решение Великотърновският окръжен съд, като се е позовал на изслушаната пред районния съд съдебно-електротехническа експертиза, е приел, че кабелното ел.захранване и трафопостът не са изградени съобразно одобрения проект. След като е обсъдил, че окончателното извършване на строителството не е установено с протокол от приемателна комисия, назначена от възложителя, по смисъла на чл.3 от Договора за строително-монтажни работи и че акт обр.19 и издадената въз основа на него фактура №2407/15.07.2010 г., не са подписани от упълномощеното длъжностно лице по смисъла на чл.14 от Договора, въззивният съд фактически е счел, че липсва приемане на извършената работа по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД. Такова приемане не може да се презюмира по реда на чл.264, ал.3 ЗЗД, защото с оглед на направеното в отклонение от проекта подземно трасе на ел.кабелите, недостатъците в строителството не са могли да бъдат открити при обикновения начин на приемане. Прието е още, че в тази връзка е неприложима и нормата на чл.301 ТЗ за потвърждаване от възложителя на извършените от негово име действия.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Позовава се на допуснати нарушения на материалния закон- чл.264, ал.2 и ал.3, ЗЗД, както и на чл.301 ТЗ. Подържа и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради избирателното обсъждане от съда на доказателствата по дело.
Ответникът [фирма] оспорва основателността на касационната жалба, претендира разноски. Навежда доводи, че изпълнителят не е извършил работата съобразно уговореното в договора. Не е спазен одобреният от общината проект и съгласуван с [фирма], като кабелното захранване е осъществено по друго трасе по друг проект, който не е съгласуван с [фирма]. Акт обр.19 е издаден по първоначално договорените цени съобразно нереализирания първоначален проект, а фактурата е издадена въз основа на него.
С определение №987 от 13.12.2013 г. по настоящето т.д.№1882/2013г. на І Т.О. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по следния правен въпрос „Осчетоводяването от възложителя на издадената фактура за извършени СМР, ползването на данъчен кредит, както и извършеното частично плащане на задълженията по нея, представлява ли приемане на извършената работа”, при наличие на допълнителния критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Правопораждащите факти на така предявените искове са следните:
На 06.12.2007 г. между ответника по делото [фирма], в качеството му на потребител, и [фирма] е сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект многофамилна жилищна сграда с магазини и гаражи. С този договор са уредени правата и задълженията на потребителя по изместване и реконструиране по реда на ЗУТ, съществуващите електропреносни съоръжения, както и изграждането на нови присъединителни такива. Съгласно предварителен договор №ДАМГО07- 0152/20.08.2007 г. присъединяването следва да се извърши чрез изграждане от потребителя за негова сметка на нов заместващ трафопост и прехвърляне към него електрозахранването на съществуващите консуматори от ТП „Стара печатница” чрез реконструкция на кабели и кабелни линии за електрозахранване на съществуващите консуматори и подвеждането им към новоизградения трафопост. С цел изпълнение на тези си задължения [фирма], в качеството си на възложител, е сключил на 20.02.2008 г. с настоящия касатор и ищец по делото- [фирма], в качеството му на изпълнител, процесния договор за строително монтажни работи с предмет кабелно захранване и изграждане на трафопост за многофамилна жилищна сграда. Съгласно този договор цената на извършените СМР се определя от приложената количествено стойностна сметка на сумата 28 073.43 лв. без ДДС, като възложителят се задължава да заплати на изпълнителя авансово 5 000 лв. от посочената цена, а за извършените СМР – да ги изплати в 7 дневен срок след завършване на етапа срещу представен акт обр.19 и издадена данъчна фактура.
Не се спори, че в изпълнение на договора за присъединяване проектът за изграждане на кабелно ел.захранване и трафопост е бил одобрен от общината на 25.10.2007 г. и съгласуван с [фирма] на 20.11.2007 г. Съгласно изслушаната по делото съдебно-електротехническа експертиза обектът, обаче, е извършен по нов проект, одобрен впоследствие от [община]. На 15.07.2008 г. е издаден двустранно подписан акт обр.19 за цялостно изграждане на обекта на стойността по договора от 28 073 лв., като на същата дата е издадена и двустранно подписана фактура № 2407/15.07.2010 г. за сумата 27 687.60 лв., изчислена след приспадане от общата сума от 28 073 лв. на авансово изплатената сума от 5 000 лв. и с включено ДДС в размер на 4 614.60 лв. От тази сума възложителят [фирма] е заплатил на 23.11.2010 г. сумата 4 000 лв. и на 11.04.2011г- 2000 лв., а за останалата неизплатена част от цената на извършените СМР в размер на 21 687.60 лв. по заявление на касатора-ищец [фирма] е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника-длъжник [фирма]. Той е направил възражение по чл.414, ал.1 ГПК, което е наложило предявяването от [фирма] на настоящия иск за главницата с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането му за сумата 21 687.60 лв., както и обективно съединения с него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 270.43 лв. мораторна лихва.
Касационната жалба е основателна.
Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях /решение №42 от 19.04.2010 г. по т.д.№593/2009 г. на ІІ Т.О., решение №166 от 26.10.2010 г. по т.д.№991/2009 г. на ІІ Т.О., решение №23 от 07.02.2011 г. по т.д.№588/2010 г., ІІ Т.О./. Нещо повече, дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателства за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. В този смисъл вж. решение №47 от 08.04.2013 г. по т.д.№137/2012 г. на ІІ Т.О. и цитираното в него решение №34 от 22.02.2010 г. по т.д.№588/2009, постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращи задължителна съдебна практика.
Изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, е направен в противоречие с посочената по-горе съдебна практика. Процесната фактура №2407/15.07.2010 г. е съставена съобразно изискванията на чл.7 , ал.2, ЗСч. Тя съдържа наименованието на услугата- извършени СМР на конкретно посочения обект, съдържа елементите от конкретната сделка, както и изрично е приспадната и авансово изплатената от възложителя [фирма] сума от 5 000 лв., определена по договора. Ответникът [фирма] не е оспорил констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, че фактурата е осчетоводена от него, вписана е в дневника за продажби за отчетния период, както и в съставената от него Справка Декларация по ЗДДС, приета е с Протокол за приемане на Декларации и Дневници от 16.08.2010 г. на ТД на Н. [населено място], както и че по нея е ползван данъчен кредит. От съвкупната преценка на данните във фактурата във връзка с експертното заключение следва изводът за наличие на несъмнено признание на задължението от страна на възложителя и доказване на неговото задължение по чл.266, ал.1 ЗЗД.
Отказът на въззивния съд да приеме тяхната доказателствена сила за възникване на задължението на възложителя да заплати стойността на договорените СМР е в противоречие с посочената по-горе задължителна съдебна практика. Съгласно нея, отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за покупко-продажба и справките –декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит от ответника, дори когато фактурата не е подписана от възложителя представлява признание за възникването и размера на задължението му за заплащане цената на извършените СМР, за което е съставена фактурата. В тази връзка е без значение направеното от [фирма] оспорване, че за него фактурата не е подписана от упълномощеното длъжностно лице по смисъла на чл.14 от договора, а от бащата на управителя на дружеството.
Неоснователни са и доводите на възложителя [фирма], че липсва приемане от негова страна на действително извършените СМР по смисъла на чл.264, ал.3 ЗЗД. Той нито е представил доказателства, нито е правил доводи за направени възражения за некачествено изпълнение. Неправилно се позовава на скрити недостатъци, които не са могли да се открият при обикновен преглед. По делото е приложен съставеният на основание чл.166 ЗУТ в резултат на упражнен строителен надзор окончателен доклад № ЛК-000169 0ВТ-№19/12.06.2010 г. от [фирма] със предложение за съставяне протокол обр.16 за установяване годността на обекта. Окончателният доклад се съставя по искане на възложителя/чл.168, ал.6 ЗУТ/, поради което той е бил запознат със становището по него. По искане с вх.№ЛК -000169-ВТ-№19 от 12.06.2010 г., придружено с окончателния доклад, е издадено разрешение за ползване № ДК-07-СЦР-12/02.08.2010 г., представено по делото от самия ответник [фирма]. Не се спори, че са проведени и 72 часови проби преди въвеждане на обекта в експлоатация.
По изложените дотук съображения настоящият състав на І Т.О. намира,че въззивният съд е постановил едно неправилно решение, постановено в нарушение на материалния закон. На основание чл.293 ал.2 ГПК то ще следва да бъде отменено, а делото решено в настоящето производство. Ответникът [фирма] дължи заплащане и на останалата неизплатена част от цената на СМР по фактура №2407/15.07.2010 г. общо за сумата 27 687.60 лв., която след приспадане на доброволно изплатената сума от 6 000 лв., възлиза на исковата сума от 21 687.60 лв. Още повече, че от изслушаната допълнителна съдебно-електротехническа експертиза са установява, че стойността на действително извършените СМР по договорните цени възлиза на сумата 29 370 лв., която е по-висока от тази по фактурата и по акт обр.19 в размер на 28 073 лв., поради което и на това основание крайните изводи на съда, че не е доказана тяхната стойност, са неоснователни.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца [фирма] ще следва да се присъди сумата общо от 1 469.16 лв., включваща направени разноски в това производство за заплащане на държавна такса в размер на 509.16 лв. и за изплатен адвокатски хонорар в размер на 960.00лв.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №564 от 04.01.2013 г. по т.д.№158/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 ГПК съществуването на вземането на [фирма], ЕИК[ЕИК] към [фирма], ЕИК[ЕИК] за сумата 21 687.60 лв., представляваща неизплатен остатък по фактура № 2407/15.07.2011 г. за извършени СМР на обект ТП „Стара печатница” [населено място], ведно със законната лихва, начиная от 21.07.2011 г., както и на вземането за сумата 2 270.43 лихва за забава за периода 16.07.2010 г.-20.07.2011 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] сумата 1 469.16 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |