РЕШЕНИЕ № 129 гр. София 01.08.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 10.05.2017 (десети май две хиляди и седемнадесета) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3070 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3823/30.05.2016 година, подадена от Г. П. Г., срещу решение № 173/29.03.2016 година на Окръжен съд София, І-ви въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1069/2015 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд София е потвърдил първоинстанционното решение № 170/01.10.2015 година на Районен съд Костинброд, четвърти състав, постановено по гр. д. № 603/2014 година, с което Г. П. Г. е осъден, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на Г. П. Д. сумата от 8000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея вследствие реализирано на 03.09.2012 година непозволено увреждане, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 28.07.2014 година до окончателното плащане. В подадената от Г. П. Г. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което размерът на присъденото в полза на Г. П. Д. обезщетение да бъде намален. Ответницата по касационната жалба Г. П. Д. е подала отговор на същата с вх. № 5001/11.07.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд София, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Г. П. Г. е бил уведомен за обжалваното решение на 28.04.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 3823/30.05.2016 година, като е подадена по пощата на 27.05.2016 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 70/19.01.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на по отношение на въпроса за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта. По така поставения въпрос следва да се отчете, че съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Както е посочено в раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС. залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ обаче не е абстрактно такова. По своето естество „справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 година. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че обжалваното решение е частично неправилно по следните съображения: По делото е прието за установено, че на 03.09.2012 година, около 18.30 часа Г. П. Д., заедно с нейни приятели се намирали в [населено място], [улица], пред имот граничещ с имота на Г. П. Г. като са разговаряли помежду си. Касаторът се е приближил към тях, хванал е едно е децата за дрехите и е попитал дали те са му брали гроздето. След като е отрицателен отговор той е замахнал с лявата си ръка като е нанесъл удар на Г. П. Д. в областта на дясното й ухо, вследствие на което тя е изпитала силна болка. Продължаващите болки и силния шум в ухото са станали причина Д. още същата вечер да посети за преглед УМБАЛСМ [фирма] [населено място]. На следващия ден е била извършена консултация със специалист УНГ, който е поставил диагноза „травматично разкъсване на тъпанчето“ като е била извършена оперативна интервенция. Д. е била изписана от лечебното заведение на 06.09.2012 година, като е отбелязано че състоянието й се подобрява. При извършен на 12.09.2012 година е установено травматично разкъсване на дясна тъпанчева мембрана, състояние след тимпанопластика. В документацията от прегледа е записано, че увреждането се дължало на рязко увеличаване на въздушното налягане в слуховия канал и може да се получи при удар с отворена длан. Прието е, че съгласно изслушаното по делото заключение на съдебномедицинската експертиза с вещо лице д-р М. Б. А. увреждането на Г. П. Д. представлява травматична руптура на дясната тъпанчева мембрана, вследствие на което е последвала тимпанопластика, която операция има за цел да затвори образувалата се перфорация и да възстанови слуха. В момента на удара и последвалите няколко дни Д. е имала силни болки в дясното ухо, кръвотечение, намаление на слуха и силен шум. Също така е било възможно да е имала световъртеж, дезориентираност, равновесни смущения и намалена разбираемост на речна. След получената медицинска помощ Д. е била с разстройство на здравето осоля месец. Вещото лице е посочило, че такова увреждане не може да се получи при удар между главите на две деца, поради това че човешката глава има овална форма и при съприкосновение с нея не може да се увеличи налягането във външния слухов проход на съответното ухо до такава степен, че да предизвика разкъсване на тъпанчевата мембрана. Подобни разкъсвания могли да се получат и при „звукова травма“- силен звук над 120 dB в непосредствена близост до пострадалото лице. Към момента на прегледа 17.02.2016 година не са установени трайни последици от травмата, като не са останали слухови смущения от задебеляване на тъканната мембрана. Според заключението на вещото лице за възстановяването на Г. П. Д. е бил необходим период от време между два и три месеца. Въз основа на така установената фактическа обстановка съставът на Окръжен съд София е приел за установено, че вследствие на нанесен и от Г. П. Г. ответницата по касацията Г. П. Д. е претърпяла телесно увреждане изразяващо се в травматична руптура на дясната тъпанчева мембрана, което е наложило оперативна намеса. Изложени са съображения, че в момента на удара и няколко дни след това Д. е търпяла много силни болки, които са били съпроводени с кръвотечение, намаление на слуха и шум. Претърпяната от нея оперативна интервенция е била болезнена, тъй като не е имало възможност за поставяне на упойка на самото тъпанче. Според въззивният съд интензитетът на болките в първите дни след инцидента е бил висок, което е било травмиращо за психиката на Г. П. Д.. Пак според съда увреждането отговаряло на медико-биологичните признаци за средна телесна повреда, макар и да нямало категорично медицинско заключение в тази насока, а воденото срещу Г. досъдебно производство да било прекратено. Това произтичало от факта, че при Г. П. Д. се наблюдавало намаление на слуха, което е продължило повече от тридесет дни, независимо че било възможно децибелите, с които нейният слух е бил намален да не са били високи, а чуваемостта на нараненото ухо да е била компенсирана от здравото такова. Тази квалификация на увреждането обуславяла присъждането на по-висок размер на обезщетението, тъй колкото по-тежка е травмата, толкова справедливото за справедливото за репарирането й обезщетение нараствало. Последиците от увреждането били отзвучали напълно след три до шест месеца, като към сегашния момент не се установявали трайни неблагоприятни последици от него. Последното обаче се дължало единствено на професионалното извършване на оперативната интервенция, на която Д. е била подложена. От съществено значение за определяне на размера на обезщетението било и това, че ответницата по касацията, наред с физическата, е претърпяла и психическа травма. Наред с тези обстоятелства въззивният съд е намерил, че при определяне на размера на обезщетението на Д. следва да бъде отчетена и ниската й, към момента на увреждането, възраст, която я правела неукрепнала и създавала възможност за запечатването на траен спомен за случилото се. Посочените обстоятелства са мотивирали съставът на Окръжен съд София да приеме, че сумата от 8000.00 лева справедливо ще обезщети Г. П. Д. за претърпените от нея неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че направеното от Г. П. Г. възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г. П. Д. е неоснователно. Този извод на съда е мотивиран с това, че интензитетът на действията, с които е реагирал Г. П. Г., по никакъв начин не съответствали на действията на Г. П. Д., поради което, макар и нейните действия да били допринесли в известна степен за настъпването на вредите, поради което не били налице предвидените в законовата разпоредба предпоставки за намаляване на обезщетението. С оглед на това правилно съставът на Окръжен съд София е приел, че Г. П. Г. е причинил увреждане на здравето на Г. П. Д., за което трябва да отговаря по реда на чл. 45 от ЗЗД. Предвид категорично установения механизъм на настъпване на увреждането правилно не са били възприети показанията на разпитания по делото свидетел Р. Д. М., който е твърдял, че Г. П. Д. и други деца са били качили на ограда на имот и са брали грозде от намиращата се в него асма. Г. П. Г. е бил възмутен от това действие и се е развикал. Чувайки го децата са скочили от оградата като Д. и едно от момчетата си ударили главите и ответницата по касацията се е държала за главата когато е ставала от земята. Свидетелят не е видял физически контакт между Г. П. Г. и Г. П. Д.. Показанията на този свидетел освен, че са изолирани от останалия доказателствен материал по делото, както се посочи по-горе противоречат на установения по делото механизъм на увреждането, поради което правилно не са били ценени от съдилищата по съществото на спора. С оглед на това не е може да бъдат приети за установени твърдените от този свидетел действия на Г. П. Д., които да са предизвикали извършването на увреждащите действия от страна на Г. П. Г., а такива действия не са установени и от останалите събрани по делото доказателства. С оглед на това правилно съдилищата по същество са приели, че липсват доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д., което да е основание за намаляване на дължимото се обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. С оглед характера и интензитета на претърпените от Г. П. Д. болки и страдания, както и периода, през който същите са търпени съдът намира, че сумата от 5000.00 лева справедливо ще обезщети ответницата по касацията за претърпените от нея болки и страдания. Наистина първоначално търпените болки, особено при оперативната интервенция, са били особено силни. Впоследствие обаче същите са намалявали като Д. се е възстановила са сравнително кратък период от три до шест месеца като не са останали трайни последици от увреждането. Предвид на това оплакването на Г. П. Г. за завишен размер на присъденото обезщетение са основателни. Поради това обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта му, с която Г. П. Г. е осъден да заплати на Г. П. Д. сумата от 3000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 8000.00 лева и действително дължащото се такова от 5000.00 лева) представляваща обезщетение за претърпени от нея вследствие реализирано на 03.09.2012 година непозволено увреждане, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 28.07.2014 година до окончателното плащане като се постанови друго, с което искът в тази му част бъде отхвърлен. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която Г. П. Г. е осъден да заплати на Г. П. Д. разноски за въззивната инстанция над сумата от 97.00 лева. В останалата част обжалваното решение трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция Г. П. Г. ще трябва да заплати на Г. П. Д. сумата от 385.00 лева разноски за тази инстанция определени с оглед уважената част от жалбата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯВА решение № 173/29.03.2016 година на Окръжен съд София, І-ви въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1069/2015 година, в частта му, с която е уважен предявеният от Г. П. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] срещу Г. П. Г. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 3000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 8000.00 лева и действително дължащото се такова от 5000.00 лева) представляваща обезщетение за претърпени от нея вследствие реализирано на 03.09.2012 година непозволено увреждане, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 28.07.2014 година до окончателното плащане, както и в частта му, с която Г. П. Г. е осъден да заплати на Г. П. Д. разноски за въззивната инстанция над сумата от 97.00 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. П. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] срещу Г. П. Г. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 3000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 8000.00 лева и действително дължащото се такова от 5000.00 лева) представляваща обезщетение за претърпени от нея вследствие реализирано на 03.09.2012 година непозволено увреждане, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 28.07.2014 година до окончателното плащане. ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/29.03.2016 година на Окръжен съд София, І-ви въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1069/2015 година в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА Г. П. Г. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. П. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] сумата от 385.00 лева разноски за касационната инстанция определени с оглед уважената част от жалбата РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.