О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ............ София .......................... 2011 г. . ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева Мариана Костова като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. №849 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 и е образувано е по частна жалба на "У. Кредит Б.” АД, гр. София срещу определение №14832 от 17.12.2009 г. по ч. гр. д. № 8946/2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, I брачен състав, с което е потвърдено разпореждането от 3.02.2009г. по гр.дело № 29788/2008г. на СРС, 40 състав. С последното е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу М. Н. А. на основание чл. 417 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно тъй като дължимата държавна такса е внесена. За неправилно се определя становището на съдилищата, че в със заявлението са предявени кумулативно съединени искове, за всеки от който се дължи отделна ДТ. В изложението на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното определение частният жалбоподател се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима защото е подадена в срока по чл.175, ал.1 ГПК и на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Отказът за издаване на заповед за незабавно изпълнение на СРС е мотивиран с разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК – банката е предявила при условията на кумулативност два иска за главница и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, поради което заявите4ля е следвало да внесе за всяко от претендираното взема ДТ по 2%, но не по – малко от 25 лв., т.е. ДТ в общ размер 62.94лв. Внесената ДТ е 54.04лв. и тъй като разпоредбата на чл.101 ГПК не е приложима за заповедното производство първият съд е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение. Въззивният съд е споделил изводите на СРС за размера на дължимата ДТ по подаденото заявление от 62, 94 лв., както и че спецификата на заповедното производство изключва прилагането на общите правила – чл.101 и чл.129 ГПК, поради което е потвърдил отказа на СРС. Предвид изложените съображения на частния жалбоподател и доводите в определението на СГС, същественият процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд се отнася до начина, по който следва да бъде определена дължимата държавна такса по заявление за издаване на заповед за изпълнение с предмет няколко вземания. По този въпрос има вече установена практика на ВКС, ТК в определение № 245 от 29.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 920/2009 г., II т. о., определение № 379 от 11.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 215/2010 г., I т. о., на определение № 505 от 5.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 429/2010 г., II т. о. и тъй като обжалваното определение му противоречи, са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Съгласно чл. 12, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по заявление за издаване на заповед за изпълнение се събира такса в размер 2 % върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Под "интерес" по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбира сумата, за която се иска издаване на заповед за изпълнение. В хипотезата на няколко претендирани със заявлението по чл. 417 ГПК вземания интересът се формира от сбора на сумите, за които се иска издаване на заповед за изпълнение, т. е. от сбора на размерите на всяка от заявените претенции, включени в предмета на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК намира приложение в исковото производство за изчисляване на дължимата държавна такса при предявени кумулативно съединени искове, но не и в заповедното производство. С оглед разликата между заповедното и исковото производство е направено и разграничението в начина на определяне на държавната такса съгласно чл. 12 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случая интересът, за който се иска заповед за изпълнение е в размер 2451.76 лв. – 1896.89 лв. главница и 554.87 лв., поради което дължимата държавна такса е в размер 49.04лв. лв., която е внесена по сметка на Софийски районен съд. Със заявлението е внесена ДТ в размер на 54, 04 лв. по чл.12, ал.1 от Тарифата, поради което съдът не е имал основание да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение на това основание. По изложените съображения определението на Софийски градски съд, както и разпореждането на Софийски районен съд като неправилни следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на заявлението по същество. Като съобрази създадената съдебна практика по поставения процесуален въпрос, настоящият състав на ВКС, ТК няма основание да се произнася по втората предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение №14832 от 17.12.2009 г. по ч. гр. д. № 8946/2009 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, I брачен състав, и потвърденото с него разпореждането от 3.02.2009г. по гр.дело № 29788/2008г. на СРС, 40 състав. Връща делото на Софийски районен съд за разглеждане на заявлението по същество. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: