Ключови фрази


5

Р Е Ш Е Н И Е


№ 6

София 06.02.2020г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1912 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 680 от 16.10.2019г. по касационната жалба на „Махс Хидротепм”ООД град Варна, чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 2248 от 31.12.2018г. по в.гр.д. № 2636/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 4058 от 11.10.2018г. по гр.д. № 1903/2017г. на ВРС и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и е признато за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 99 от 12.09.2016г.,която е отменена и е възстановен С. Й. М. на заеманата длъжност „общ работник” и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира всички направени по делото разноски.

Обжалването на въззивния акт е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос, касаещ спазването на процедура по чл.193 ал.3 КТ: Забранява ли закона свидетелски показания за доказване нарушение на работник при изпълнение на трудовите му задължения? Само в писмен вид ли може да бъде докладът на служител за изпълнение на поставена служебна задача? Изисква ли законът да не се кредитират показания на свидетел за факти, възприети от служебен доклад?, по които е констатирано противоречие с решение по гр.д.№ 563/2019г.на ІV г.о.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от ответника, чрез процесуалния представител адвокат М., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното:

Настоящият състав споделя установената съдебна практика по приложението на чл.193, ал.3, вр. ал.2 КТ, съгласно която изискването работодателят предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарно наказание, не се прилага когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя. Това е така във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа или когато работодателят е поставен от работника в невъзможност да му поиска обясненията /осуетил е възможността за комуникация с работодателя/. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Взаимоотношението работодател - работник е двустранно и предпоставя добросъвестно поведение и от двете страни. Когато е установено, че работникът съзнателно възпрепятства работодателя в усилията му да изиска от него обяснения и не желае да му предостави информация във връзка с констатираното нарушение, приложение намира нормата на чл.193 ал.3 КТ. Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат извършването на някаква обстойна проверка, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени.

По делото са установени следните факти:

Ищецът С. М. е заемал длъжността „Общ работник”, по силата на сключен на 1.08.2016г. трудов договор, с място на работа: [населено място]. Със заповед № 99 от 12.09.2016г. е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ, поради „безпричинно неявяване на работа за повече от два дни, считано от 9.09.2016г. до момента” /на 9, 10 и 12.09./ Сключването и прекратяването на трудовия договор на 14.09.2016г. са надлежно декларирани в НАП, съответно на 1.08.2016г. и с уведомление по чл.62, ал.5 КТ на 17.09.2016г.

С гласни доказателства /показанията на свидетеля Б., счетоводител на ответното дружество/, работодателят е установил, че поради съществуването на сериозни проблеми през месец август с набирането на персонал, е бил принуден да наема всяко лице, за което се прецени, че би могло да се справи с работата. Специално за ищеца, преценката е направена от строителния техник – технически ръководител на обекта, госпожа Д.. Бил е нает за работа на голям обект на Кауфланд, в [населено място]. След сключване на договора, ищецът е работил само няколко дни и е поискал аванс. Такъв му е даден. След това е поискал втори, който също му е даден. След като е поискал трети, който му е бил отказан, той си „е хвърлил каската” и е казал, че „повече няма да работи”. Не се е явил на работа три последователни дни и ръководството е взело решение за прекратяване на трудовото му правоотношение. Свидетелят установява, че е възложил на ръководителят на обекта, госпожа Д. „да се свърже с ищеца” и „да поиска обяснения защо не идва на работа”. Съответно тя се е свързала с ищеца М.. Разбрала е, че няма причина за неоснователното му отсъствие и го е уведомила, че „трудовото му правоотношение ще бъде прекратено” и ръководството изисква от него обяснения във връзка с това. Неговият отговор е бил с „нецензурни думи”, след което е затворил телефона. Отново са последвали опити на работодателя за контакт с ищеца, но те са били безрезултатни, защото на телефона му е отговарял друг човек, който е отговарял, че „телефонът не е на С.”.

Имайки пред вид така изложените мотиви и даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.193 ал. 3, вр. ал.2 КТ, тъй като с гласни доказателства безспорно е установено, че работодателят е поискал обяснения за неявяването в продължение на три последователни дни на работника на работа и не е получил такива от работника. Последният е осуетил възможността за комуникация с работодателя, като по този начин го е поставил в невъзможност да му поиска обяснения. При тези факти, изводът на въззивния съд за неспазване на процедурата по чл.193 КТ е неправилен. Извършеното уволнение е законосъобразно, защото с гласни доказателства е установено и извършването на дисциплинарното нарушение по чл.190 ал.1 т.2 КТ - безпричинно неявяване на работа за повече от два дни, считано от 9.09.2016г. /на 9, 10 и 12.09.2016г./ Предявените обусловени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски в размер на 1 725лв., от които 75лв.държавна такса пред касационната инстанция и 1 650лв., платено адвокатско възнаграждение /750лв.за първата инстанция, съгласно договори, на стр.150, 600лв. за въззивната, съгласно договор от 26.11.2018г., на стр.23 и 300лв. за касационната инстанция, съгласно договор от 15.02.2019г., на стр.12, в които е отбелязано, че посочената сума е заплатена в брой./ Според настоящият състав направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като уговореното адвокатско възнаграждение е съответно на вида, характера, фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2248 от 31.12.2018г. по в.гр.д. № 2636/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 4058 от 11.10.2018г. по гр.д. № 1903/2017г. на ВРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от С. Й. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], Търговски комплекс „С. М.”, офис 189 срещу„Махс Хидротепм” ООД град Варна, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 99 от 12.09.2016г., на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ като неоснователни.

ОСЪЖДА С. Й. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], Търговски комплекс „С.М”, да заплати на „Махс Хидротепм” ООД град Варна, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. сумата от 1 725лв. /хиляда седемстотин двадесет и пет лева/, направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.