Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 08.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 282/2013 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по протест на Софийска окръжна прокуратура, против въззивна присъда на Софийския окръжен съд, постановена по внохд № 460/2012 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият и неговият защитник са изразили становище, че протеста е неосновател и не следва да бъде уважаван. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С въззивна присъда от 10.12.2012 г., Софийският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 20/11.04.2012 г., постановена по нохд № 903/2011 г., на Ботевградския районен съд, в частта с която подс. П. А. П. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 2, пр. 2 НК и са му наложени наказания 6 месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и глоба в размер на 1 200 лв., както и в частта с която е бил осъден да заплати направените по делото разноски, като вместо нея го е признал за невиновен и го е оправдал по посоченото обвинение. По довода в протеста, за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Поддържа се в протеста по същество, че в нарушение на НПК, второинстанционният съд е отменил осъдителната присъда и оправдал подсъдимия, при наличие на доказателства, за вина и съставомерност на деянието. При приетата за установена от предходната съдебна инстанция фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, поради ограничителните основания на чл. 348, ал. 1 НПК изводите, че подс. П. П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, по посоченият текст от НК, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на основа, на предположения, респ. в нарушение на разпоредбите, на чл. 303 НПК. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на свидетелите Х., С. и П., обясненията на подс. П., приложените писмени доказателства относими към предмета на доказване, експертните заключения, правилно оценени от Софийския окръжен съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че подсъдимият не е извършил от обективна и субективна страна инкриминираното деяние. Тези показания и обясненията на подсъдимия, са били преценени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, видно от изложените мотиви и точно е посочено, кои се кредитират и защо от тях се изграждат направените изводи за невиновността му. След като са били спазени всички процесуални гаранции на страните, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства, като противоречивите данни в част от тях са били подложени на задълбочен и внимателен анализ. Следователно, вътрешното убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. При това положение същото, не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон. Въззивният съд в мотивите си, пълно и подробно се е занимал с липсата на обективната и субективна страна на престъплението и е направил законосъобразния извод, че съставът му не е осъществен от подсъдимия. Правилно е било прието, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, с оглед събраните и преценени доказателства. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Посочените в касационният протест възражения във връзка със този довод, по същество се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционния съдебен акт във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. Тези възражения не намират опора в събрания доказателствен материал. Въззивният съд подробно в мотивите си, задълбочено е обсъдил показанията на св. Х., С., П., обясненията на подс. П., посочвайки защо им дава пълна вяра, приложения протокол за оглед на местопроизшествие от 24.04.2008 г., законосъобразно изключен от доказателствения материал излагайки убедителни, логични и законосъобразни за това съображения. Правилно е било прието, че с оглед на всички установени факти по делото, въз основа на кредитираните доказателства не може да се направи безсъмнен и категоричен извод по смисъла на чл. 302, ал. 2 НПК, че е осъществил състава на това престъпление, поради което законосъобразно е бил оправдан. Не могат да бъдат направени други изводи освен тези, че не е извършил инкриминираното деяние. Касационната инстанция, споделя изводите на въззивния съд, относно постановяване на оправдателната присъда. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че не е установено по несъмнен начин, че подс. П. е извършил престъплението по посочения текст от НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационния протест, за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. По довода в протеста, за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита, че и тези възражения по направения довод, са неоснователни. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, само при наличието на които възниква задължение, за отмяна на съдебния акт. Посочените според прокуратурата, конкретни нарушения на процесуалните правила във касационния протест, са били обект на внимание и подробно обсъждане от тази инстанция в мотивите – л. 59 – 62, относно обясненията на подс. П., показанията на разпитаните свидетели, протокола за оглед на местопроизшествие. Правилно е било прието, че данните от гласните доказателствени средства следва да бъдат кредитирани, посоченият протокол – изключен от доказателствения материал по подробните и законосъобразни съображения. Следователно, няма допуснати съществени процесуални нарушения, досежно събирането и оценката на доказателствата и правата на прокуратурата. Видно от изложените мотиви, второинстанционният съд, не е възприел фактическата обстановка на решаващия съд, приел е нова такава, като е направил свой собствен подробен анализ, на съвкупността от всички доказателствените материали, в подкрепа на направените изводи. Изложил е съображения, защо едни възприема за достоверни, а други отхвърля. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на прокуратурата, като страна в съдебното производство. Въззивната инстанция е приела за установена нова фактическа обстановка, каквато е изложена в мотивите й. Постановявайки новата присъда, въззивният съд се е съобразил изцяло с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза, встъпва в правомощията на първата инстанция. В случая, този съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпно деяние от подсъдимия, съдът е анализирал много подробно цялата доказателствена съвкупност, чрез която е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като не е установил по несъмнен начин, че е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно е бил оправдан за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в посочената им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на прокуратурата. Не са били допуснати нарушения на специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно – релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По повод на подадена жалба пред въззивният съд, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал извода си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК при постановяване на присъдата, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, поради което протеста и в тази си част следва да бъде отхвърлен. Ето защо, настоящата инстанция счита протеста за изцяло неоснователен, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 10.12.2012 г., постановена по внохд № 460/2012 г., на Софийски окръжен съд, наказателно отделение. Председател: Членове: