Р Е Ш Е Н И Е № 369 гр. София, 28.09.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1781/2011 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. П. Иванов Иванов от гр. Варна, против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 485/2010 г. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо /след направено уточнение в съдебно заседание от касатора и неговия защитник за посоченото касационно основание в жалбата/, като се иска намаляване на размера му. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 57/20.04.2011 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 132/03.12.2010 г., постановена по нохд № 1909/2010 г., на Варненския окръжен съд, с която подс. П. И. И. е бил признат за виновен в извършено на 11.10.2010 г. в гр. Варна, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК и осъден на шест години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим на изтърпяване в затвор. Зачел е предварителното задържане и се произнесъл по направените разноски. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията се свеждат за завишен размер на наказанието. Санкцията по размер, така както е определена от първоинстанционният съд и потвърдена от състава на въззивният съд, при приложението на чл. 58а, ал. 1 НК, с оглед проведеното съдебно следствие по глава 27 НПК и императивните разпоредби на чл. 373, ал. 2 НПК, е напълно справедлива. Последният законосъобразно се е съгласил със съображенията на първата инстанция, относно индивидуализацията на наказанието по размер при посочените условия. И според настоящата съдебна инстанция, при определянето му са били отчетени в пълна степен, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и именно за това е в посочения размер, от шест години лишаване от свобода. Спазени са били правилата на закона в тази връзка и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Точно са били преценени изключително високата степен на обществена опасност на деянието и личността на дееца – многократно осъждан, поради което наложеното по размер наказание е напълно справедливо, съобразено с всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността. С оглед на извода за справедливостта на определеното по размер наказание, касационната жалба се явява неоснователна поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 57/20.04.2011 г., постановено по внохд № 485/2010 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: