О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 640 гр.С., 15.11.2010 г. Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 618/ 2010 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на Х. Б. Д. и С. Б. Д. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на В. окръжен съд № 396 от 28.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 750/ 2010 г. С атакуваното определение е оставено в сила определение на Г. районен съд по гр.д.№ 508/ 2009 г. и по този начин е прекратено производството по исковете, предявени от частните жалбоподатели против [фирма] за заплащане на сумата 10 500 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че в обжалваното определение неправилно било възпроизведено приетото от районния съд за нередовност на исковата им молба. Поддържат, че са изпълнили всички указания на съда по отстраняване на нередовности на тази молба, но някои документи били трудни за издирване, тъй като били съставени преди 60 години. Излагат и доводи, че неправилно били отхвърлени доводите им за решен между същите страни спор за дължимо обезщетение при същите основания, но за предходен период от време. Според тях исковата молба, с която бил заявен този спор, била подкрепена с по-малко документи, но все пак исковете им били уважени. Молят обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания за разглеждане на спора по същество. Ответникът по частната жалба оспорва същата с доводи, че жалбоподателите не са формулирали въпрос по чл.280 от ГПК, който да е основание за допускане на обжалването. Моли касационното обжалване да не се допуска, евентуално – обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за основателно. Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Неоснователни са доводите на ответника, че жалбоподателите не са посочили конкретен правен въпрос като основание за допускане на обжалването. В изложението си последните са повдигнали процесуалноправният въпрос може ли при наличие на влязло в сила решение между същите страни за заплащане на обезщетение за ползване на един имот, исковата молба за заплащане на обезщетение за последващ период да се счита за нередовна. По този въпрос законът не съдържа изрично разрешение, няма и установена практика по разрешаването му. Следователно обжалването следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, а на въпросът следва да се отговори в смисъл, че наличието на влязло в сила решение по спор между същите страни не отменя изискванията за предявяване на следващ иск с редовна искова молба. Когато след влизане на решението в сила ищците се позоват на продължило ползване на имота за нов период от време, те всъщност заявяват ново основание на претенциите си към ищеца. Те не са освободени от задължението да предявят иска си съгласно изискванията на чл.127 от ГПК – с редовна искова молба. Макар че в обжалваното въззивно определение повдигнатият въпрос е разрешен по идентичен начин, като краен резултат то е неправилно. В конкретния случай частните жалбоподатели са предявили срещу [фирма] искове за заплащане на обезщетение за ползване без основание на недвижими имоти, на които ищците са съсобственици. Те са изложили фактически твърдения за това, как са придобили собствеността. Посочили са, че като наследници на акционери на национализираните „Керамични фабрики „М. – К.” и въз основа на ЗВСОНИ са собственици на 20,77 % ид.ч. от сградите, земите, нивите и кариерите на фабриката, съществуващи към момента на национализацията. Изложили са твърдения, че това имущество се ползва от ответника и понастоящем и тъй като ползването е без основание са претендирали да им заплати обезщетение. С определение от 13.07.2009 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищците да индивидуализират дворното място по действащия ПУП, да индивидуализират помещенията, нивите и кариерите, върху които твърдят, че имат права и които се ползват от ответника, да индивидуализират претенциите си по отношение на всеки от претендираните имоти и за всеки от ищците. Първата част от тези указания са неправилни, тъй като спорът не е вещен, а е облигационен. Няма никакво значение как страните са описали в исковата молба имота, за който претендират, а е достатъчно той да може да се отграничи от други имоти в същата местност. Характеристиките на имота по действащия ПУП са страничен въпрос, който няма значение за възникване на облигационното субективно право на обезщетение – за това право е от значение дали ищците са собственици на даден имот, а не как този имот е урегулиран от администрацията. Останалите указания на съда са изпълнени. С молба от 03.11.2009 г. процесуалният представител на ищците е приложил по делото списък на сградите на национализираната фабрика, като по този начин е изложил твърденията си, че претендира обезщетение за ползването именно на тези сгради. Въпрос на доказване е доколко сградите съществуват и се ползват от ответника. Не е необходимо да се конкретизира претенцията за всяка отделна сграда, тъй като процесуалният закон не съдържа такова изискване. Това, че не са посочени конкретни ниви и кариери, има за последица невъзможността за ползването на такива да бъде присъдено обезщетение, но не води до нередовност на исковата молба. Ищците са двама, предявили са осъдителен иск за парично притезание и при липса на изрично уточнение за обема на правата им се предполага, че претенциите им са по равно. Ето защо нередовностите на исковата молба, доколкото е имало такива и за които на ищците са дадени указания, са отстранени, съответно не е имало основание за връщане на исковата молба. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване и атакуваното определение следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на компетентния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определението на В. окръжен съд № 396 от 28.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 750/ 2010 г. ОТМЕНЯ определението на В. окръжен съд № 396 от 28.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 750/ 2010 г. и оставеното с него в сила определение на Г. районен съд № 1783/ 18.06.2010 г по гр.д.№ 508/ 2009 г. ВРЪЩА делото на Г. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: