Р Е Ш Е Н И Е № 118 София, 25.05.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Антони Лаков, разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 396 за 2018 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. Р. М., чрез адвокат Д. М., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 12.03.2015 г. присъда № 13 от 21.01.2015 г., по н.о.х.д. № 2313/ 2014 г., по описа на Плевенски районен съд, І наказателен състав и отмяна на нова присъда № 22 от 24.02.2015 г., по в.н.о.х.д. № 113/ 2015 г., по описа на Плевенския окръжен съд, както и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения М. Р. М. в съдебното производството и отсъствието му от страната за работа във Ф. Р. Г. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият М. и неговият защитник адвокат М. поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, лично е участвал в досъдебното производство и сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебната фаза от процеса. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 13 от 21.01.2015 г. по н.о.х.д. № 2313/ 2014 г., Плевенският районен съд, І наказателен състав признал осъдения М. Р. М. за виновен в това, че на 07 срещу 08.10.2013 год. в [населено място], община Д. М., област П., при условията на опасен рецидив, чрез използване на моторно превозно средство, отнел чужди движими вещи – 16 броя овце от различна порода, на обща стойност 3 770,00 лв, собственост на различни граждани, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. С нова присъда № 22 от 24.02.2015 г. по в.н.о.х.д. № 113/ 2015 г. Плевенският окръжен съд отменил, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, първата присъда, признал осъдения М. Р. М. за виновен в същото престъпление, но за отнемането само на 5 бр. овце, от владението на различни граждани, на обща стойност 1270,00 лв, а за останалата част от деянието го оправдал и намалил наказанието му на три години лишаване от свобода, за чието изтърпяване определил отново строг режим. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото. Новата присъда на въззивната инстанция не била обжалвана пред Върховния касационен съд и влязла в сила на 12.03.2015 г. Искането на осъдения М. Р. М. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения М. Р. М.. Привлечен е в качеството му на обвиняем на 24.10.2013 г., в присъствието на защитник (адвокат С. Н.), когато е взета и мярка за неотклонение подписка. Впоследствие, на 03.04.2014 г., обвинението било конкретизирано чрез изменение по реда на чл. 225 от НПК в по-тежко наказуемо и отново предявено лично на осъдения, в присъствието на неговия защитник. С протокол от същата дата материалите по досъдебното производство били предявени на осъдения М. и на защитника му. По образуваното на 25.07.2014 г. съдебно производство по н.о.х.д. № 2313/2014 г., по описа на Плевенския районен съд, осъденият М. не е бил намерен. Призовките изпратени на регистрираните му адреси в страната били връщани с отбелязване, че не живее в [населено място], [улица], № ..., община Д.М. (постоянен адрес) и в [населено място], община Л., област Л. (настоящ адрес). Получена била и справка от ОД на МВР, Плевен, че е регистрирано напускане на пределите на страната на 19.06.2011 г., без данни за завръщането на осъдения. Не бил открит в затворите и в следствените арести на страната. Обявен бил за издирване с телеграма № 29204/ 21.07.2014 г. на ГД „Криминална полиция“ към МВР, а от оперативно-издирвателните мероприятия било установено, осъденият заминал на работа в чужбина, без известен адрес – по сведение на брат му С. Р. М. от [населено място]. Съдебното производство било разгледано в отсъствие на осъдения М., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК. Въззивното производство също било разгледано задочно. Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал. 1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият М. се е укрил и по този начин сам се е отказал от упражняването на предоставените му по закон права. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно, ако той не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай осъденият М. Р. М. е знаел за повдигнатото обвинение, привлечен е към наказателна отговорност и е участвал лично в разследването по досъдебното производство. Не е взел участие в съдебната фаза от процеса, не е получил разрешение да напуска местоживеенето си, не е уведомил Плевенския районен съд за новия си адрес в чужбина. От представените пред касационната инстанция преводи на чужди документи се установява, че осъденият е заявил пред германските власти адрес едва на 01.12.2016 г. (за жилище в [населено място], Ц. Н. Д., 57). Този факт потвърждава изводът за неизпълнени процесуални задължения по чл. 60, ал. 1 от НПК за неотклонение от местоживеенето, както и обстоятелството, че когато осъденият е бил търсен за връчване на обвинителния акт от българските власти местонахождението му не е било известно, за да бъде намерен и следователно се е укрил. Не са налице законовите основания за възобновяване на приключилото пред Плевенския окръжен съд наказателно производство. Направеното от осъдения М. Р. М. искане за възобновяване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Касационният съд се възползва от предоставената възможност по това дело, за да обърне внимание на съдебния състав от Плевенския окръжен съд, че частичното оправдаване на подсъдим не се извършва с нова присъда по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, освен ако оправдаването не е изцяло за престъплението, за което е повдигнато обвинение. Когато подсъдимият следва да бъде оправдан отчасти, съдът постановява решение по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и прилага закон за същото наказуемо престъпление (или закон за друго, еднакво наказуемо престъпление, или за по-леко наказуемо престъпление), като изменя първоинстанционната присъда с посочване на вярната правна квалификация, а за недоказаните квалифициращи признаци от състава на престъплението оправдава дееца. Допуснато е процесуално нарушение, което не налага необходимост от възобновяване. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Р. М. за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 113/ 2015 г., по описа на Плевенски окръжен съд и по н.о.х.д. № 2313/ 2014 г., по описа на Плевенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.