4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №268 Гр.София, 11.04.2013 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1479 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. С. С., М., Х. С., Г. И. Т., Д. Д. Д., И. П. Т. и [фирма], представлявани от адв.С. Т. срещу определение № 309/24.01.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 2967/12г. от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6392/27.04.2012г. по гр.д.№ 8003/07г. на Варненския районен съд за оставяне без уважение на молба от 26.04.12г. за изменение на определение № 5734/17.04.2012г. по гр.д.№ 8003/07г. в частта за разноските. Частните жалбоподатели /част от които са наследници на Я. Н. Т., срещу която е издаден изпълнителния лист/ поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че подадената частна жалба е допустима и основателна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с определение № 14928/12.10.2007г. по гр.д.№ 8003/07г. Варненският районен съд на основание чл.242, ал.1 вр. чл.237, ал.1 б.”з” ГПК /отм./ е издал в полза на П. А. изпълнителен лист за сумата от 8500000 лв., а на основание чл.63, ал.3 ГПК /отм./ ги е осъдил да заплатят солидарно сумата от 170000 лв. държавна такса. По молба на П. А. с определение № 5734/17.04.12г. на основание чл.119, ал.2 ГПК /отм./ първоинстанционният съд е обезсилил издадения изпълнителен лист. Изложени са съображения, че молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна, тъй като държавна такса се събира от органите на съдебната власт при предявяване на искането за извършване на действие или документ, която се заплаща при подаване на молбата и е условия за нейната редовност, независимо от изхода на делото. Прието е, че освобождаването на молителя от предварително заплащане на държавната такса е основание за възлагането й върху ответниците, но не и за недължимост на същата при последващото обезсилване на изпълнителния лист. Частните жалбоподатели поставят въпроса: Следва ли при прекратяване на производството в хипотезата на чл.119, ал.2 ГПК /отм./, съдът да се произнесе по въпроса за възлагане на разноските и дали отговорността за разноските следва да се понесе от ищеца /молителя/ в производството по чл.237 ГПК /отм./ или от ответника, който по същество не е осъден да заплати първоначално претендираното, тъй като молителят се е отказал от искането си при условията на чл.119, ал.2 ГПК /отм./? Сочи определение № 318/20.06.2011г. по ч.гр.д.№ 217/11г. на ВКС, І г.о., като се позовава и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на спора относно дължимостта на държавна такса при заявен отказ от претенцията. Представеното определение на ВКС дава отговор на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските при отказ от иска, но не и за възлагането за заплащане на държавна такса, когато ищецът е освободен от заплащането й, поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При заявен отказ от иска в хипотезата на чл.119, ал.2 ГПК /отм./ първоинстанционното производство подлежи на прекратяване, а ако отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция – обжалваното решение се обезсилва. Съгласно разпоредбата на чл.63 ГПК /отм./ държавни такси по делото не се внасят от определени в закона правни субекти, включително и от лицата, на които е признато, че не разполагат с достатъчно средства да ги заплатят, като в тези случаи разноските се плащат от сумите, предвидени в бюджета на държавата. Разпоредбата на чл.63, ал.3 ГПК /отм./ предвижда, че ако искът бъде уважен, следващите се такси и платените разноски /предвидени в бюджета/ се възлагат върху осъдената страна. Тълкуването на разпоредбите относно освобождаването от предварително внасяне на държавна такса и възлагането й върху осъдената страна при съобразяване на последиците при заявен отказ от иска, налагат следните изводи: Отговорността за заплащане на дължимата държавна такса, която не е внесена предварително от ищеца, поради освобождаването му в хипотезите по чл.63 ГПК /отм./, се възлага на ответника, но само при уважаване на иска и до размера на уважената претенция. По аргумент за противното от нормата на чл.63, ал.3 ГПК /отм./ ответникът не дължи държавната такса, ако искът срещу него е отхвърлен, независимо, че ищецът е бил освободен от заплащането. В този случай, държавна такса не се дължи и от ищеца. Правните последици от заявения отказ от иска са: прекратяване на производството по делото и обезсилване на постановените преди отказа съдебни решения. Разрешението по отговорността за разноските при отхвърляне на иска следва да намери приложение и при отказ от иска, ако ищецът е бил освободен от предварително внасяне на държавна такса. В производството по чл.242 ГПК /отм./ за издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание по чл.237 ГПК /отм./ едновременно с постановяването да се издаде изпълнителен лист съдът се произнася и по дължимите такси и разноски. Обезсилването на изпълнителния лист поради заявен отказ от претенцията има за последица прекратяване на производството по делото, поради което паричното вземане, заявено в това производство, не съществува и ответникът не дължи изпълнението му. След като съдът е освободил молителя от внасяне на държавна такса по молбата за издаване на изпълнителен лист, то при обезсилване на издадения изпълнителен лист поради отказ от искането, следва да се обезсили издаденият изпълнителен лист и в частта за присъдената в полза на бюджета държавна такса, платима от ответника по молбата. По тези съображения на поставения правен въпрос съставът на ВКС отговаря така: При прекратяване на производството в хипотезата на чл.119, ал.2 ГПК /отм./, съдът се произнася и по въпроса за възлагане на разноските, като отговорността за разноските в частта за дължимата държавна такса не следва да се понесе от ответника, ако молителят е бил освободен от заплащането на държавна такса по чл.63 ГПК /отм./ и се е отказал от искането си при условията на чл.119, ал.2 ГПК /отм./. По същество на частната жалба. С оглед на даденото разрешение по правния въпрос въззивното определение е неправилно и следва да се отмени. Следва да се има предвид и следното: С определение № 5734/17.04.2012г. Варненския районен съд е обезсилил изпълнителният лист, издаден с определение № 14928/12.10.2007г. по гр.д.№ 8008/2007г., т.е. и в частта за държавната такса в полза на бюджета. Върху определение № 14928/12.10.2007г., постановено по реда на чл.242 ГПК /отм./, е направено отбелязване и за служебно издаване на изпълнителен лист на 16.01.2008г. за събиране на държавната такса, като изпълнителният лист е изпратен на АДВ –РД П.. Искането за изменение на определението от 17.04.12г. по молба от 26.04.12г. е заявено с оглед на издадения изпълнителен лист в частта за държавната такса, който би подлежал на изпълнение. В този смисъл, предвид развитото производство по молбата за изменение на определението в съда в частта за разноските, следва да се постанови изричен диспозитив по направеното искане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 309/24.01.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 2967/12г. от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6392/27.04.2012г. по гр.д.№ 8003/07г. на Варненския районен съд за оставяне без уважение на молба от 26.04.12г. за изменение на определение № 5734/17.04.2012г. по гр.д.№ 8003/07г. в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ определение № 5734/17.04.2012г. по гр.д.№ 8003/07г. на Варненския районен съд, като отменя същото в частта, с която М. Х. С., Г. И. Т., Д. Д. Д., Я. Н. Т., И. П. Т., Г. С. С. и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят сумата от 170000 лв. по сметка на В., представляващи държавна такса по делото на основание чл.63, ал.3 ГПК и обезсилва издадения изпълнителен лист за разноските. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.