Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
475_17_dec_290gpc_partage_parts_povtorn=no_prddbv
Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
София, 14.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 475 /2017 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 428 от 12.07.2017 г. по касационна жалба на С. Д. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 98 /21.10.2016 г. по гр.д. № 169 /2016 г. на Видинския окръжен съд, г.о.,
1) на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по материалноправния въпрос : допустимо ли е собственикът на идеални части от даден имот да придобие същите идеални части на основание давностно владение при наличие на друго предхождащо придобивно основание и при положение, че не е изгубил правото си на собственост върху тях, за който е прието, че е разрешен в противоречие с решение № 1220 /02.12.2008 г. по гр.д. № 4730 /2007 г., на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.218а, ал.1, б. и ГПК от 1952 г. (отм.) в което е прието, че : Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това свое право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание;
2) на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос : ако единият съпруг е придобил еднолично недвижим имот по наследство, осъществяваното от другия съпруг по време на брака владение води ли до възникване на право на собственост по давност, за който е прието, че е разрешен в противоречие с решение № 128 от 28.05.2013 г. по гр.д. № 31 /2013 г. на ВКС , І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, с което в отговор на материалноправния въпрос дали между съпрузи тече давност е прието, че за частта от имота, която е била индивидуална собственост по наследяване, съпруг не може да се позове на давност поради това, че приложението на този придобивен способ е изключен с разпоредбата на чл.115,б. „в” ЗЗД.
Насрещната страна П. Р. В. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.
По правните въпроси настоящият състав споделя разрешенията в посочените решения на ВКС, които отразяват установена практика, по съображенията, които са изложени в тях.
По съдържанието на въззивното решение:
С въззивното решение е отменено първоинстанционно решение от 28.10.2014 г. по гр.д. № 70586 /2013 г. по описа на Монтанския районен съд, в частта, с която на съделителите П. Р. В. и Д. И. В. са определени делбени части в размер на по 1 /8 ид.ч. и вместо това е постановено друго, с което въззивният съд е определил правата на тези съделители в размер на 2 /8 ид.ч. в съпружеска имуществена общност. С това решение с непрецизен диспозитив въззивният съд е потвърдил определените от първоинстанционния съд делбени части на жалбоподателя С. Д. С. и на бившата му съпруга С. Д. К. в размер на по 3 /8 ид.ч.
Въззивното решение е постановено при ново разглеждане на делото, след като първото постановено въззивно решение е отменено с решение на ВКС в частта относно съделителите и делбените им части, като съставът на ВКС е дал задължителни указания въззивният съд да приложи две други дела между страните по искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.32,ал.2 ЗС, едното от които е било висящо, а другото – приложено към него, за да се изяснят действителните права на страните, тъй като, като не са били приложени към делото, спорът е останал неизяснен относно това имотът на кого от двамата наследодатели е принадлежал. Указано е, че от приложените дела могат да се ползват само писмените доказателства, но те биха могли да изяснят факти, отнасящи се към правата на наследодателите, респективно на страните по настоящото дело. Указанията не визират конкретни доказателства.
При тези указания въззивният съд е приложил делата и след като е очертал предмета на спора и е възпроизвел указанията на ВКС, е приел за установено следното:
В архивираното гр.д. № 909 /1998 г. се съдържа постановление по нотариално дело № 1375 /1994 г. на ВС – М. за констатиране на право на собственост по обстоятелствена проверка на С. Т. П., в което е отразено, че процесният имот е закупен от съпруга на молителката С. П. – Р. К. П. преди повече от 48 години, поради което може да се направи извод, че процесният имот е останал в наследство от общия наследодател Р. К. П., който е бил едноличен собственик на имота, което е отразено и в молбата – декларация, която С. П. е представила пред РС – Монтана. В приложеното удостоверение от [община] е посочено, че имотът е записан на името на Р. К. П..
С оглед на тези доказателства въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е определил квотите на страните в делбата, като е допуснал грешка единствено в дела на наследниците П. Р. В. и Д. И. В. - по 1 /8 ид.ч., без да е съобразил, че същите са владели като съпрузи наследствената част от имота в продължение на повече от 20 години, поради което техните права са в размер на 2 /8 ид.ч. в режим на СИО, в какъвто смисъл въззивният съд е решил, че следва да коригира правата, определени с обжалваното пред него решение.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на въззивния съд относно всички делбени части.
Жалбоподателят излага довод, че въззивният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства - издадения в полза на П. Р. В. нот. акт № 56 /1995 г. и удостоверение от 15.12.1997 г., с което П. В. е декларирала като нейна собственост площта 113 кв.м. – 1 /8 от процесния имот.
Д. е неоснователен, в изпълнение на указанията на ВКС, дадени с отменителното решение, въззивният съд е събрал допълнителни доказателства и е преценил правата на страните и делбените им части в съответствие с тях. Изложил е мотиви, че приема за правилни изводите на първоинстанционния съд относно делбените части на страните, между които и този, че представеният констативен нотариален акт от 1995 г., с който се установяват правата на П. В., е издаден в едностранно производство, не разрешава правен спор, а от представените по делото доказателства безспорно се установява, че наследствените права на П. В. са в размер на 1 /4 ид.ч. от имота.
Изводът на въззивния съд, че преценката на нотариуса за пълния обем на правата на наследника е неправилен, тъй като не съответства на доказателствата, на които е основан, е в правомощията на делбения съд, който при определянето на наследствените права на страните прилага императивни материалноправни норми.
Жалбоподателят излага довод, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения и необоснованост при формирането на извода, че процесният имот е останал в наследството от общия наследодател Р. К. П. (дядо на ищеца и баща на ответницата), като се е позовал единствено на приложените по гр.д. № 909 /1998 г. по описа на РС Монтана доказателства.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е трябвало да основава извода си на посоченото в молбата - декларация на С. Т. П., въз основа на която е образувано нотариалното дело, тъй като тя астен свидетелстващ документ, който не се ползва с доказателствена сила и не може да обвърже съда; че същото се отнася до мотивираното постановление по нотариалното дело, в който е прието, че имотът е закупен от съпруга (Р. К. П.) на молителката С. П., тъй като постановлението на нотариуса представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила; че издаденото от [община] удостоверение, че имотът е деклариран на името на Р. К. П. също не удостоверява, че имотът е бил негова собственост, тъй като подаването на данъчна декларация пред данъчната служба не е нито способ за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот.
Д. е неоснователен, тъй като посочените изводи на въззивния съд са съобразени със задължителните указания на ВКС за обсъждане на събрани по граждански дела доказателства и на правилно приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК. Съдът е установил правата на праводателката на ищеца С. С. - С. П. (също обща негова и на П. В. наследодателка) въз основа на събраните по делото доказателства, които са съставени в резултат на нейни изявления и /или са представени по нейна воля по нотариалното дело. При липса на други доказателства (за придобивно основание, което да я прави изключителен собственик на процесния имот), съдът не е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон, като е възприел този извод. Не представлява процесуално нарушение установеното от въззивния съд съответствие между изявлението на С. П. до нотариуса и събраните в нотариалното производство доказателства. че процесният имот е бил в изключителна собственост на съпруга и. Или: изводът на съда (на въззивния, както и на първоинстанционния, който е изложил последователни мотиви) е такъв, защото жалбоподателят – ищец, чиято е била доказателствената тежест, не е доказал, че правата на праводателката му С. П. не са били по-големи, отколкото ги е твърдяла и доказала пред нотариуса тя самата (произтичащи от наследяването на покойния и съпруг Р. К. П.).
Следва да се отбележи и че този довод за порок на въззивното решение противоречи на предишния обсъден довод, в който се твърди, че съдът е бил обвързан да се съобрази с издадения в полза на П. В. констативен нотариален акт, по аргумент, че е издаден по нейно искане (един път се твърди, че съдът не може да преценява нещо различно от установеното от нотариуса и от искането на молителя до нотариуса, втори път – че може).
С оглед дадения отговор на правните въпроси настоящият състав намира за основателен довода на жалбоподателя за неправилност на извода на въззивния съд, че съпрузите В. са придобили 2 /8 ид.ч. от имота в съпружеска имуществена общност (с.и.о.), тъй като заедно по време на брака са владели придобитите от П. В. в наследство от Р. К. П. права. Основателно е твърдението, че този извод е постановен в нарушение на материалния закон.
Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това свое право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание. Между съпрузи не тече придобивна давност. За частта от имота, която е била индивидуална собственост по наследяване, съпруг не може да се позове на придобивна давност поради това, че приложението на този придобивен способ е изключен с разпоредбата на чл.115,б. „в” ЗЗД.
Поради това, след като П. В. е придобила по наследство от Р. К. П. 2 /8 идеални части от процесния имот, упражняваното след това владение върху тях не е довело до повторното им придобиване по давност.
Съответно Д. В. е упражнявал фактическа власт върху имота като съпруг на съсобственика П. В. и в обема на нейните права и тази фактическа власт не е довела до придобиването от П. В. на правото на собственост върху идеална част от процесния имот.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК решението на въззивния съд следва да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което делбената част на П. Р. В. да бъде определена в размер на 2 /8 ид.ч., а като последица от това - искът за делба на жалбоподателя срещу Д. И. В. да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски е основателно за сумата 600 лева за допускане на касационно обжалване и за сумата 35.29 държавна такса за това и пощенски разходи, а искането за присъждане на разноските за втория адвокатски хонорар в размер на 1135 лева е неоснователно, тъй като искането му в касационната му жалба за определяне на по-голям дял на него и бившата му съпруга и за определяне на по-малък дял на ответника П. В. не е уважено. П. В. не претендира разноски и такива не следва да и се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 98 /21.10.2016 г. по гр.д. № 169 /2016 г. на Видинския окръжен съд, г.о., по допускане на съдебна делба на поземлен имот в частта, с която на съделителите П. Р. В. и Д. И. В. са определени делбени части в размер на 2 /8 ид.ч. в съпружеска имуществена общност и вместо това постановява:
Определя делбената част на П. Р. В. в размер на 2 /8 ид.ч. и отхвърля иска за делба на С. Д. С. срещу Д. И. В..
Оставя в сила въззивно решение № 98 /21.10.2016 г. по гр.д. № 169 /2016 г. на Видинския окръжен съд, г.о., по допускане на съдебна делба в частта, с която с него са определени делбените части на С. Д. С. и на С. Д. К. в размер на по 3 /8 ид.ч.
Осъжда П. Р. В. да заплати на С. Д. С. сумата 635.29 лева (шестстотин тридесет и пет лева и 29 ст.) разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.