Р Е Ш Е Н И Е   №  558   София, 22 декември  2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на осемнадесети декември двехиляди и девета  година в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                       ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева                                            Теодора Стамболова   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 479/2009 год. Производството по чл. 346 и сл. НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите Д. Н. Й., О. Я. Р. и Г. В. В. против въззивно решение № 93 от 29.04.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 128/2009 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. В трите жалби и в съдебно заседание от подсъдимите и служебно назначените им защитници се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК, като се излагат съображения, че наложените им наказания са явно несправедливо завишени и се иска въззивното решение да бъде изменено и наказанията да бъдат намалени. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 ПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе контатира следното: С присъда № 40 от 6.03.2009 год. постановена по НОХ дело № 125/2009 год. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимите Г. В. В., О. Я. Р. и Д. Н. Й. за виновни в това, че на 23.10.2009 год. в гр. П., в съучастие като съизвършители отнели от владението на Д. Д. Н. , без негово съгласие и с намерение да ги присвоят пари и вещи на обща стойност166.89лв., като употребили за това сила, а подсъдимият В е действал в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199 ал.1т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 пр.1 за В. и по чл. 198 ал.1 пр.1 за останалите, във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 55 ал.1т.1 НК във вр. с чл. 373 ал.2 пр.2 НПК ги е осъдил както следва: В. на четири години и шест месеца лишаване от свобода а Й. и Р. на по две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален режим на изтърпяване на наказанието “строг” за В. и “общ” за останалите. На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е постановил подсъдимия Д да изтърпи отделно и наказанието от десет месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХ дело № 1078/2008 год. на ПРС, а подсъдимия О да изтърпи отделно наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХ дело № 588/2008 год. на ПРС. С въззивно решение № 93 от 29.04.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 128/2009 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. В трите жалби се поддържат идентични оплаквания и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Оплакването на жалбоподателите за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК, което се мотивира с допуснати нарушения на правилата за индивидуализацията му, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд не е оценил в достатъчна степен относителната тежест на процесуалното им поведение и стойността на отнетото имущество, като обстоятелства, които смекчават наказателното положение, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушението. Идентични доводи са поддържани пред въззивната инстанция в подкрепа на единственото им оплакване против правилността на присъдата. Пловдивският апелативен съд, при цялостната служебна проверка на присъдата, ги е обсъдил и в мотивите на решението им е дал убедителен отговор. Изложените съображения, че не са допуснати нарушения на правилата за индивидуализация на наказанията, а определеният обем наказателна принуда е необходим за постигане целите по чл. 36 НК намират опора в разпоредбите на закона. К. е отказал да намали размерите на наказанията не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за изменяването му. Въззивната инстанция без основание е упрекната, че е възприела неправилния подход на решаващия съд, като потвърдила допуснатите нарушения в оценъчната дейност по преценката на фактическите обстоятелства от значение за правилната индивидуализация на наказанията. Изводът на въззивният състав, че не са нарушени принципите за законосъобразност и справедливост на наказанията и липсват основания за коригираните им в искания от подсъдимите смисъл е направен без да бъдат пренебрегнати общите правила за индивидуализация на наказанието, както и специалното изискване по чл. 373 ал.2 НПК за определяне на наказание при условията на чл. 55 НК под предвидения за престъпленията минимум. Направен е след цялостен анализ на данните по делото, като е съобразен и реда, по който е разгледано в първоинстанционния съд. Наказателното им положение е смекчено, като са им наложени наказания под предвидените минимуми въз основа на процесуалното им поведение, довело до облекчаване на дейността по разкриване на обективната истина. Тримата подсъдими са признали изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт свеждащи се до това, че след неуспешния опит на подсъдимия Р, подпомогнат от останалите, да отнеме портфейла на възрастния пострадал в превозното средство, когато слязъл го последвали, съборили го на земята и въпреки оказаната съпротива отнели портфейла му, в който имало 80лв и лични документи и избягали и са изразили съгласие да не се събират доказателства за тях. Това е дало възможност делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие и от там да им бъдат наложени наказания под съответните минимуми и без да се изследва наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. На това процесуално поведение, като едно от обстоятелствата по чл. 54 НК определящи обществената опасност на дееца, което е от значение за индивидуализацията на наказанието, не може да се отдава по-голямо наказателноправно значение и да се иска допълнително намаляване на санкциите. Обемът наказателна принуда е съобразен със степента на обществената опасност на деянието и дееца, на подбудите им и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Невисоката стойност на отнетото имущество, на която жалбоподателите основават искането си за намаляване на санкциите, не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с типичната за този вид престъпления и не прави несъответни наложените им наказания. При грабеж от вида на инкриминирания, когато се отнемат всички вещи, които се намират в портфейла на пострадалия, стойността на предмета на престъплението не е решаващо обстоятелство от значение за определяне обществената опасност на деянието. Личната им обществена опасност също е завишена. Извън процесуалното поведение, степента на обществената опасност на дееца се определя от начина на извършване на деянието и другите данни характеризиращи го в обществото. Проявили са престъпна упоритост при осъществяване на намерението си, като след неуспешния опит да отнемат портфейла в превозното средство не се отказали от намерението си. За тримата са събрани данни, които ги характеризират отрицателно в обществото, криминално проявени са и са осъждани за престъпления против собствеността. Р. и Й. са извършили инкриминираното деяние няколко месеца след влизане в сила на присъди, с които са им наложени условни наказания лишаване от свобода за престъпления по чл. 354а ал.3 т.1 НК, а В. след като е осъждан четири пъти за престъпления против собствеността. Очевидно наложените им наказания не са изиграли необходимото поправително и превъзпитателно въздействие. Преди всичко за постигане целите на специалната превенция следва да изтърпят наказания в приетите от съдилищата размери. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 93 от 29.04.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 128/2009 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 40 от 6.03.2009 год. по НОХ дело № 125/2009 год. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: