Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 301

гр. София 20.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ



изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 3322/2021 г.


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Тата 1“ ООД, подадена чрез адв. Г. Т., против въззивно решение № 497/09.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2976/2020 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 3457/27.07.2020 г. по гр. д. № 4482/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявения от „Тата 1“ ООД срещу П. Х. П. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ за прогласяване недействителността на трудов договор № 547/31.05.2018 г. по силата на който ответникът е заемал длъжността „спасител плаж“, с код по НКПД 5419-1002, отдел „наети водно спасяване“, за обслужване на къмпинг „Градина“, [населено място], м - ст „Аклади чеири“, поради противоречие със закона – негодност на служителя да изпълнява длъжността, поради несъответното на нормативните изисквания здравословно състояние при сключване на договора и поради недобросъвестност на служителя, и са присъдени съдебни разноски.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „След като медицинските органи явно не са прегледали работника /лекарят, заверил медицинско свидетелство за работа и трудовата медицина, дала заключение за годност/ и са се отнесли съвсем формално към това свое задължение, следва ли работодателят, който няма медицинско образование и задължение, да съблича работника, да го оглежда и да изследва здравословното му състояние?“ и 2. „Когато силно увреденото здравословно състояние е непреодолим факт, който прави работника негоден да изпълнява възложената работа, следва ли този факт да се пренебрегне само защото работодателят е по-силен икономически?“. Сочи, че по въпросите липсва съдебна практика. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация П. Х. П., подаден чрез адв. Св. Д., в който излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.
По делото е установено от изслушаната пред първата инстанция СМЕ, че към датата на освидетелстването ответникът П. Х. П. е в добро общо състояние, със съхранени по обем и сила движения, а най-близкият по време документ, към момента на освидетелстването е решението на службата по трудова медицина, който обективира годност в здравословно отношение спрямо естеството на длъжността по трудовия договор. Съгласно допуснатата пред въззивната инстанция СМЕ към 19.04.2018 г. е налице карта за предварителен медицински преглед, която обективира преценка за годност на П. Х. П. да работи като спасител. Такова е заключението и на службата по трудова медицина, а от личния му талон на воден спасител е видно, че са покрити изискванията по норматив и протоколът е заверен на 10.04.2018 г. Същевременно, вещото лице е констатирало заболявания на П. Х. П. установени с четири решения на ТЕЛК, първото от които през 2012 г. и последното през 2019 г. и ги изброява – хипертонична болест трети стадий, сърдечна недостатъчност, състояние след счупване на лява бедрена кост с метална синтеза /2012 г./, състояние след митрално клапънно протезиране, хипертонична болест, гонартроза, артроза на лява глезена става /2015 г./, състояние след митрално клапънно протезиране, хипертония аритмия, левостранна коксартроза /2015 г./. В заключение вещото лице е посочило несъвместимост между изискванията по длъжностна характеристика и състоянието на ответника, който е с трайно намалена работоспособност – 87 % през 2018 г.
Въззивният съд е приел, че проведените оперативни лечения /сърдечна операция и счупена бедрена кост/, са оставили видими следи по тялото на ответника, поради което работодателят е могъл да ги възприеме визуално. Изложил е, че недействителността на трудовия договор е специална и общите правила на чл. 26 и сл. ЗЗД намират субсидиарно приложение, но не пряко, защото следва да се отчитат, че едната страна по трудов договор е икономически по-слаба и при добросъвестност на дори недействителен трудов договор урежда отношенията между страните като при действителен договор. Приел е, че в случая и документално, са съществували пречки за заемане на длъжността, тъй като заболяванията и ограничената работоспособност поставят в риск както здравето на ответника, така и хората, чийто живот е поверен на грижата на водния спасител.Доколкото ищецът не е посочил в противоречие на кои норми е сключен трудовия договор,а възражението е мотивирано само с недобросъвестност на ищеца, който в качеството на страна по договора е спестил информация за здравословното си състояние, съдът е приел,че информацията за здравословното състояние е установима и проверима от работодателя, затова пасивността му относно установяване на здравословното състояние на ответника, при видими белези от хирургически интервенции води до извода, че ако е налице недобросъвестност, тя е осъществена и от двете страни.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК . Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК не е налице. Очевидната неправилност /наред с евентуалната нищожност или недопустимост/ е самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Освен изложеното следва да бъде посочено ,че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Напротив, изводите на съда относно липсата на недействителност на трудовия договор,поради опорочаване волята на работодателя,защото е бил въведен в заблуждение относно здравословното състояние на работника изцяло съответстват на събраните по делото доказателства и закона.
Поставените от касатора въпроси не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и не отговарят на общото основание за допускане на касационното обжалване. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че въпреки представените при сключване на трудовия договор от ответника медицински документи, от заключението на допусната пред въззивната инстанция СМЕ е установено, че съшият страда от заболявания, които са несъвместими с длъжността „спасител плаж“. Заключил е, че и двете страни в правоотношението са били недобросъвестни и следователно не могат да се позоват на недействителност на трудовия договор. Релевантно в случая е, че ако работникът или служителят са със заболявания или увреждания, които водят до невъзможност да изпълняват трудовите задължения или изключват упражняването на професията, за която е сключен трудовият договор, той подлежи на прекратяване съответно по чл. 325, ал. 1, т. 9 или чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, но не води до недействителност на договора по чл. 74 КТ. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че касаторът не е обосновал поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно не е посочил какво е значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението.
При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева за настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 497/09.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2976/2020 г. на Окръжен съд - Варна.
ОСЪЖДА Тата 1“ ООД, ЕИК 200729935 с адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да заплати на П. Х. П., ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] разноски за настоящата инстанция в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: