Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр.София, 14 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2424/2013 ГОДИНА Касационното производство е образувано по жалба от жалба от защитника на подсъдимата Ф. А. А. срещу решение № 206 от 16.Х.2013 год. по внохд № 221/2013 год. на Великотърновския апелативен съд,с което е изменена присъда № 18 от 16.VІІ.2013 год. по нохд № 228/2013 год. на Ловешкия окръжен съд. Оплакванията с подкрепящите ги доводи са относими към касационните основания по чл. 348,ал.1,т. 2 и 3 НПК.Искането е за изменяване на въззивното решение и намаляване сроковете на кумулативно наложените лишаване от свобода и от правото да се управлява моторно превозно средство. В съдебно заседание подалият жалбата защитник я поддържа. От повереника на частните обвинители И. Г.И. и И. И.Г. е възразено писмено срещу основателността на жалбата с искане за оставяне на въззивното решение в сила. Представителят на ВКПр също не намира за основателни твърденията за неправилност на обжалвания съдебен акт и предлага оставянето му в сила. ВКС установи: С първоинстанционната присъда Ф. Ат.А. е призната за виновна в това,че на 17.ІХ.1.2012 год. в [населено място],Ловешка област,е управлявала лек автомобил ОПЕЛ АСТРА с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение правилата на чл. 20,ал.1 и ал.21изр. второ ЗДП,при което по непредпазливост е причинила смъртта на пътуващата в същия автомобил 51-годишна Б. Г. Ц.,за което и на основание чл. 343,ал.1,б.”в” НК е осъдена на 2 години лишаване от свобода,отложени от изтърпяване за срок от 3 години, и за 2 години е лишена от правото да управлява моторно превозно средство. Изменяването на присъдата с обжалваното решение е в оправдаването на А. по обвинението да е нарушила и правилото на чл. 20,ал.2,изр.второ ЗДП. Жалбата е частично основателна. Макар да е вярно твърдяното в жалбата,че въззивният съд не е направил никакъв коментар върху показанията на разпитания от него свидетел В.М., доведен от защитника на подсъдимата,нарушението не е съществено и не дава основание да се отмени решението.Това е така,защото по въпроса,какъв е бил-двуточков или триточков- колана,с който е било обезопасено тялото на седящата в средата на задната седалка Б.Ц.,съдът е разполагал с информация от тройната АТЕ и разясненията по нея,дадени в съдебно заседание от експерта Д.П..Последният е огледал автомобила на мястото на произшествието и категорично е заявил пред първоинстанционния съд,че е огледал и колана-след като трупа на Ц. вече е бил освободен от него-както и че „коланът на този модел автомобили...средният...е от...самолетен тип...обхваща тялото на пътника през таза и стомаха,ниско долу,без да прикрепва трупа към облегалката.” /л.69,гърба,от първ.д./.В.М. пък е свидетелствал пред въззивния съд,че процесният автомобил не само фабрично е следвало да бъде оборудван с триточков колан за седящия в средата на задната седалка пътник,но и че точно такъв бил колана,с който била обезопасена Ц..Това свидетелят установил при проверка на паркирания в двора на полицейското управление в Ябланица автомобил, в деня на проведеното пред въззивния съд заседание и близо една година след произшествието.Но ако свидетелят М. е огледал не друг,а именно автомобила,управляван от подсъдимата,и ако от показанията на експерта д-р М.Газемба /на л.39,гърба,от първ.д./ е можело да се заключи,че при поставен триточков предпазен колан пострадалата нямаше да получи тези увреждания,които е получила и които са причинили смъртта й-както жалбоподателката твърди-логично е било поставянето от защитата пред въззивния съд на съответните доказателствени искания:повторен оглед на лекия автомобил и допълнителна,повторна или комплексна експертиза за отстраняване както на противоречията между казаното от експерта П. и свидетеля М.,така и за установяване на евентуалните последици за здравето и живота на пострадалата при правилно боравене с обсъжданото предпазно средство.Защитата е следвало да иска още повторните разпити и на пътуващите до пострадалата Е.А. и Н.Н. за да се изясни,дали Ц. е била наясно с характеристиките на предпазния колан и как да го постави;търсила ли е за това помощ от някого и,конкретно,от подсъдимата.От страна на подсъдимата,обаче,се е приело,че делото е фактически изяснено,което,наред с неоспорените заключения по изслушаните тройна автотехническа и медицинска експертизи,необсъждането от въззивния съд на един факт,останал напълно изолиран от останалите,не може да се определи като съществено процесуално нарушение,нито пък от същия този изолиран и непроверен по посочените способи факт,да се иска от касационната инстанция да приеме нещо различно,а именно претендираното съпричиняване от пострадалата. Основателно е оплакването за явна несправедливост на наложената на подсъдимата кумулативна санкция,относимо само към определения й срок на лишаване от свобода към.Несъмненият превес на смекчаващите отговорността на А. обстоятелства е налагал по-категоричното му очертаване в рамките на законовата санкция.Определено за срок от 2 години,лишаването от свобода неоправдано се доближава до средата на предвиденото в специалната материалноправна норма и това налага намаляването му до размера на 1 година и 4 месеца.Такава корекция,обаче,не се налага по отношение на срока,за който подсъдимата е лишена от правото да управлява моторно превозно средство.Предходните съдебни инстанции правилно са отчели,че подсъдимата е причинила ПТП,чиято тежест далеч надвишава санкционираната,тъй като освен смъртта на Ц.,от него са настъпили множествени средни телесни повреди на още две лица.За станалото произшествие вина има единствено подсъдимата,очевидно надценила шофьорските си умения и възможността да пропътува без прекъсване близо 150 км-овото разстояние от гр.Бяла до мястото на злополуката още повече,че до кратката й почивка в Бяла-първа и единствена-е била изминала още около 160 км,тръгвайки от Силистра, при общ пробег от над 420 км до крайната цел на пътуването й.Практически е установено,че след изминаването на приблизително 100 км или след,също така приблизително, 1 ч шофиране водачът трябва да си почине,да възстанови остротата и адекватността на възприятията си,постепенно снижавани от монотонността на еднотипните движения и реакции съобразно състоянието на пътя и пътното движение.В конкретният случай не друго,а натрупаната умора е причинила най-напред плавното отклоняване посоката на движение вляво,към осовата линия /вж показанията на Б.А./,последвано от погрешното възприемане на насрещно движещо се превозно средство като заплаха и,накрая,ненужно рязкото отклоняване на движението в обратна посока,при което е настъпил ударът на автомобила с масивно крайпътно насаждение. ,а натрупаната умора е причинила разсейване и загуба на контрол върху управляваното моторно превозно средство.Законосъобразни са и съжденията на двете съдебни инстанции относно неприложимостта на чл. 55 НК:макар смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства да преобладават /без някое от тях да има изключителен характер/,не може да се приеме,че е налице и последното изискване-най-ниското наказание,предвидено в съответната материалноправна норма,да е несъразмерно с тежестта на деянието. Съобразен с изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС P E Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 206 от 16.Х.2013 год. по внохд № 221/2013 год. на Великотърновския апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на Ф. А. А. наказание на 1/една/ година и 4/четири/ месеца лишаване от свобода. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О П Р Е Д Е Л Е Н И Е към реш. № 100/2014 София, 29 май 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурора Антони ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията Саша РАДАНОВА наказателно дело № 2424/2013 година, при което установи: Действително в постановеното по това дело решение № 100/14.04.2014 година е допусната грешка при изписване номера на делото на Великотърновския апелативен съд, който номер, на л.1 и л.6 от решението /л.л.23 и 29 от касационното дело/, следва да се чете номер „211” вместо номер „221”. Съобразно горното, Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА поправка в решение № 100 от 14 април 2014 година, като номерът на въззивното дело на Великотърновския апелативен съд да се чете „211” вместо „221”. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. ЧЛЕНОВЕ: 2.