Р Е Ш Е Н И Е № 382 гр. София, 26 октомври 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП Росица Славова изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 603/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 2202/ 2023 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на определението, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. В искането се твърди, че при постановяване на последното са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон - чл. 57, ал.1, т. 2 от ЗИНЗС, като неправилно е одобрено споразумението в частта, с която е определен режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – „общ“ вместо „строг“. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането и пледира за неговото уважаване. Защитникът на осъдения Д. Я. Б. изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Същият сочи, че СГС е определил „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, тъй като е преценил, че осъденият е с ниска степен на обществена опасност, с оглед младата му възраст, трудовата му ангажираност, критичното му отношение към извършено и желанието му да се поправи. Осъденият Д. Я. Б. моли съда да не уважава искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и съображенията, изложени в искането за възобновяване, както и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е внесено в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал.1 от НПК, от оправомощен орган и по отношение на съдебен акт, от категорията на посочените в чл. 419 от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. От събраните по делото материали се установява, че с определение от 26.04.2023 г. е одобрено споразумение за решаване на н.о.х.д. № 2202/2023 г. по описа на Софийски градски съд, по силата на което подсъдимият Д. Я. Б. е признат за виновен и на основание чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 4, алт.1 и пр.5, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. Одобрено е споразумението и в частта, с която е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и относно приложението на чл. 59 от НК, чл. 354а, ал. 6 от НК и чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК. С протоколно определение от същата дата, по същото дело, СГС на основание чл. 383, ал.3, вр. с чл. 306, ал.1, т. 3 от НПК и чл. 68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено по силата на споразумение, одобрено на 19.08.2022 г. по н.о.х.д. № 2847/2022 г. по описа на СГС, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от четири години, като е определил на основание чл. 57, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2 от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим на изтърпяване на санкцията. | При така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че СГС не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, както се твърди в искането за възобновяване. Действително, осъденият Д. Б. е осъществил деянието по н.о.х.д. № 2202/2023 г. в изпитателния срок, определен по силата на одобреното споразумение по н.о.х.д. № 2847/2022 г. В този смисъл по отношение на наказанието по н.о.х.д. № 2202/2023 г. е била налице хипотезата на чл. 57, ал.1, т. 2, , б. „в“ от ЗИНЗС, с оглед на което е следвало да бъде определен първоначален „строг“ режим за неговото изтърпяване. Нормата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС обаче дава възможност да бъде определен „общ“ режим и в случаите на чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Несъмнено, преценката за това е предоставена на съда, който одобрява споразумението – чл. 381, ал.5, т. 3 от НПК. Видно от отразеното в съдебния протокол от проведеното на 26.04.2023 г. съдебно заседание по н.о.х.д. № 2202/23 г. /л. 24 от делото/, в което е одобрено споразумението и е постановено определението по чл. 68, ал.1 от НК, СГС е преценил, че и за приведеното в изпълнение наказание следва да се определи „общ“ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, тъй като подс. Б. не е с висока степен на обществена опасност, с оглед младата му възраст, че е семеен и работи. Изложените мотиви при произнасянето по реда на чл. 68, ал.1 от НК, дават възможност да се разбере каква е била действителната воля на решаващия съд, а именно, че същата преценка е направил и при определяне на режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по одобреното от него споразумение, като е реализирал предоставеното му от чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС правомощие. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат възобновяване на производството по делото, поради което направеното в този смисъл искане следва да бъде оставено без уважение. Предвид посочените съображения и на основание чл. 426, вр. с чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 2202/2023 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на определението, с което е одобрено споразумението за неговото решаване. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.