2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 880
София,02.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2755 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. И. В., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. М., против решение № 2914 от 19 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 16551/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 473718 от 20 август 2018 г., постановено по гр.д. № 23711/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], за отхвърляне на предявените от В. против Поделение за товарни превози – София към „БДЖ – товарни превози“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], искове за признаване на извършено със заповед № 6/27.02.107 г. на директора на поделението дисциплинарно уволнение, за възстановяването на В. на работа на длъжността „помощник-машинист, локомотивен“, която е заемал преди уволнението, и за присъждане на сумата от 2025,66 лева обезщетение за оставането му без работа за периода 28.02.-29.05.2017 г. поради незаконното уволнение, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на съдебния акт. Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон съдът е разгледал по същество нарушенията, описани в т. 1, т. 2 и т. 3 от процесната заповед за уволнение, срещу която не е направено оплакване във въззивната жалба, а доводи са изложени с отговора на работодателя на въззивната жалба на ищеца. Подчертано е, че възражение за незаконосъобразността на заповедта е направено още с исковата молба, но конкретно във връзка с неспазване на срока по чл. 194 КТ за деянията, извършени на 15.12.2016 г., посочени в т. 1, т. 2 и т. 3 от заповедта, това е сторено с писмено становище след запознаване с писмените доказателства, приложени с отговора на исковата молба, доколкото единствено от тях е могло да се види за всяко от осемте нарушения датите, на които са достигнали до знанието на наказващия орган и съответно да се направи преценка за спазване на съответните срокове за налагане на наказанието – възражението е сторено в срока и по реда на чл. 312, ал. 2 ГПК. За правилно е счетено разрешението на първата инстанция, която е разгледала възражението, оставяйки по този начин без разглеждане по същество нарушенията по т. 1, т. 2 и т. 3 от заповедта заради налагането на наказанието след срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Въззивният съд, без да уточнява приема или не възражението за неспазване на срока, достига до неправилния извод, че нарушението по т. 1 се явява друго тежко нарушение на трудовата дисциплина, което обосновава и крайния резултат на решението. Според касатора, неправилно и в нарушение на чл. 269, ал. 2 ГПК са разгледани нарушенията по т. 7 и т. 8 от заповедта, срещу които не е направено оплакване във въззивната жалба – срещу тази част от първоинстанционното решение е изложено оплакване от ответника, но не с насрещна въззивна жалба, а с отговора по чл. 263 ГПК, и въззивният съд го е възприел изцяло. Сочат се доводи за неправилността на изводите по тези две нарушения, както и за правилност на изводите по нарушенията по т. 4, т. 5 и т. 6 от заповедта. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, за който се твърди, че са осъществени предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът Поделение за товарни превози – София към „БДЖ – товарни превози“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представляван от адв. Д. С., в отговор на касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, взема предвид установеното по делото, че ищецът е работил на длъжност „помощник-машинист, локомотивен“ и е дисциплинарно уволнен за общо осем нарушения на трудовата дисциплина в периода 10.12.-23.12.2016 г. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на процедурата по чл. 193 КТ. По изложените във въззивната жалба и отговора оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение е счетено за правилно прието от първата инстанция, че за нарушенията от 15.12.2016 г. не са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, поради което съдът не се е произнесъл по тях. Сочи се още, че дори и да се приеме, че съдът не следва да се произнася служебно за неспазването на срока по чл. 194 КТ за реализиране на дисциплинарната отговорност на работника, това не би променило резултата по делото. По т. 1 от заповедта е счетено, че с отказа на ищеца да изключи осветлението в кабината на локомотива при извършване на маневри (оправдан от него с нуждата от обличане на работни дрехи), е нарушено правилото на чл. 27 от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти (ИРМЛПМ), и така той не се е съобразил с указанията на машиниста, който се е нуждаел от тъмна обстановка, за да възприема правилно светлинните сигнали при нощно движение. Нарушението по т. 2 – отправяне на заплахи към свидетел по делото, не е доказано. Нарушението по т. 3 – неявяване на работа вследствие на отстраняването на ищеца, не е извършено по негова видна, а изцяло по решение на машиниста, поради което не може да се вмени в отговорност на ищеца. По тези нарушения е прието, че нямат отношение към налагането на дисциплинарното наказание. По останалите нарушения, предмет на заповедта, е прието, че или не могат да се квалифицират като дисциплинарни нарушения, или не могат да обосноват най-тежкото наложено наказание. По т. 4 за нарушението от 10.12.2016 г., изразило се в пътуване на ищеца във влак, за който следвало да заплати добавка към цената за запазено място, но не го е направил, а при поискване на добавката от кондуктора на влака се държал „нагло“, с което нарушил вмененото му с чл. 37, ал. 1, т. 30 от Правилника за вътрешния трудов ред задължение да не пречи и да не затруднява работата на „останалия персонал“, и задължението му по т. 31 да работи при условията на „колегиалност“, което било нарушение и на Етичния кодекс на служителите в „БДЖ – товарни превози“, и уронване престижа на работодателя пред служители на други дружества и пред обществото, е счетено, че кондукторите в пътнически влакове са служители на друго дружество, поради което лошо отношение към тях не може да се санкционира като нарушение на изискванията за колегиално отношение, а и не се установява ищецът да е пречил на съответното лице да изпълнява задълженията си, тъй като е имал само вербална реакция; освен това самото пътуване без билет в пътнически влак на друго дружество не може да се приеме за нарушение, свързано с полагане на труд или по повод на изпълнение на трудовите му задължения, водещо до дисциплинарна отговорност; макар поведението на ищеца спрямо кондуктора да е било предизвикателно и сочи упорство в противоправното му поведение, съчетано с неуважение към служителите, упражняващи контрол за редовността на пътниците, не е установено поведението му да е възприето като присъщо на всички служители на работодателя, а като негово лично противоправно поведение, отразило се на неговата репутация. По нарушението в т. 5 и т. 6 – на 23.12.2016 г. не изпълнил разпореждане на висшестоящия си служител – машинистът, като при управлението на товарен влак не пожелал да изключи отоплението в кабината, а реотаните се намирали зад стола на машиниста, и след това влязъл в пререкание с него, е счетено, че употребеният от ищеца спрямо машиниста израз „ти на супермен ли ще ми се правиш, че да ми определяш температурата в кабината, още малко няма да ми дадеш и вода да се напия“, не може да се квалифицира като нарушение на Етичния кодекс на служителите на „БДЖ – товарни превози“ ЕООД, тъй като не съдържа груби или нецензурни форми на общуване, рязко нарушаващи добрия тон в отношенията между колеги; включването на калорифера в кабината на локомотива въпреки изричната забрана на машиниста е счетено за негодно да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, независимо от нарушението на трудовата дисциплина според чл. 27 ИРМЛПМ, предвиждащ задължителност на нарежданията на машиниста спрямо помощник-машиниста, защото нарушението касае условията на труд и температурния режим в кабината, и неизпълнението на нареждането не би могло да доведе до други сериозни последици за движението. По нарушенията в т. 7 и т. 8 – по време на движение на влака е напуснал предната кабина на локомотива и не се е завърнал в нея, като е оставил машинистът да управлява влака сам, и стоейки в задната кабина, не е изпълнявал задълженията си да осигурява безопасността на движението на влака, е съобразено, че по време на дежурството на 23.12.2016 г. ищецът е напуснал поста си в предната кабина на локомотива и се е возел изцяло в задната кабина, включително и при обратния курс на влака. Кредитирани са свидетелските показания, че машинистът, след възникването на пререканията между него и ищеца, е наредил на ищеца да напусне предната кабина на локомотива, без да му нарежда да не се връща повече в кабината. Прието е, че са нарушени разпоредби на ИРМЛПМ, според които помощник-машинистът следва следи релсовия път, целостта на преминаващите други влакове при разминаване с тях и приборите на влака по време на движение; самото нареждане за напускане на камината също е счетено за незаконосъобразно, защото с него на ищеца е наредено да наруши задължения, за чието съществуване е знаел, и изпълнението на това разпореждане съставлява неправомерно поведение, и е създаден риск за безопасността на транспорта. За обратния курс обаче е прието, че липсва нареждане за напускане на предната кабина на локомотива, при което е осъществено дисциплинарно нарушение, достатъчно сериозно, за да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – създаден е риск от настъпване на транспортно произшествие с потенциални сериозни последици.
К. съд приема, че поставения от касатора въпрос ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение, е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР № 1/2013 г., ОСГТК, решение № 81 по гр.д. № 5534/2014 г., IV г.о., решение № 42 по гр.д. № 4492/2014 г., III г.о., решение № 127 по гр.д. № 1224/2013 г., IV г.о. – всички на ВКС.
За касационното обжалване по силата на чл. 359 КТ касаторът не дължи държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2914 от 19 април 2019 г., постановено по в.гр.д. № 16551/2018 г. по описа на Софийския градски съд.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |