Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 159   София, 15.12. 2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:                                              Председател:  Таня Райковска                                                       Членове:  Дария Проданова                                                                                                                                                       Тотка Калчева   при секретаря       Красимира Атанасова,  като изслуша докладваното  от съдията          Проданова        т.д.N 389 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. е касационна жалба от И. С. А. срещу Решение № 145 от 12.12.2008 год. по т.д. № 157/2008 год. на Бургаския апелативен съд с която е отменено решението от 12.02.2008 год. по т.д. № 432/2007 год. на Бургаския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от А. срещу "Фено К. ;О. иск с правно основание чл.155 т.1 ТЗ. В касационната жалба, И. А. се позовава на неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, което е довело до решаващия му извод, че дружеството развива търговска дейност. Сочи всички основания по чл.281 т.3 ГПК. Ответникът по касация "Фено К. ;О. , чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Касационният контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК – липсата на единна практика относно това, какви могат да бъдат важните причини по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ. Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл.155 т.1 ТЗ. Дружеството "Фено консулт"О. към датата на ИМ е с двама съдружници с равни дялове – И. А. и А. Т. Твърдението по исковата молба на И. А. е, че след като дружеството е придобило през 2007 год. дълготраен материален актив – недвижим имот в гр. Б., ул."Гурко" № 15, съдружничката и Т. напуснала адреса на управление и с офис-оборудването и цялата документация се преместила в новопридобития имот. От този момент А. била изолирана от дружествените дела, като кореспонденцията и с Т. била само писмена по повод общи събрания и допълнителни дружествени вноски. Освен това, Т. станала съдружник и управител на новоучредено търговско дружество, чиито дела цялостно изместили грижите и за работата на "Фено консулт"ООД. Поради липсата на дейност на дружеството и натрупване на задължения, значително надвишаващи активите му И. А. е поискала прилагането на чл.155 т.1 ТЗ. За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че влошените взаимоотношения между съдружниците А. и Т. възпрепятстват дейността на дружеството, поради което е постановил прекратяването му. Становището на въззивния съд, че искът е неоснователен, е обусловено от разбирането, че влошените отношения между съдружниците в О. не съставляват "важна причина" по смисъла на чл.155 ТЗ за прекратяването му. Становището на ВКС-Търговска колегия по поставеният значим въпрос е следното: Преди всичко, следва да се отбележи, че понятието "важни причини" не може да бъде дефинирано изчерпателно. Ако такава дефиниция би била възможна, тя би била въведена от законодателя. Това е така, поради обстоятелството, че всяко търговско дружество е със своя специфика – предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците (предвидени в учредителния акт) и пр. При всяко отделно дружество, наличието на "важни причини" би следвало да се преценява при различни факти и обстоятелства, като целта на настоящето произнасяне е определянето на общите параметри, които биха имали значение при прилагането на чл.155 т.1 ТЗ. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, при обсъждането дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините би следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време през което дружеството да не е осъществявало търговската дейност за която е регистрирано. Във втория случай, бездействието би могло да се дължи на липсата на воля у съдружниците за продължаване дейността му. Неосъществяването на търговска дейност, освен на бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на мнозинството (или блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на дружествените цели - нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и на интересите на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в дейността на дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност, тенденция към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за функциониране на дружеството и опасност за интересите на кредиторите и пр. В конкретния случай, преценката на въззивния съд, че искът по чл.155 т.1 ТЗ е обусловен единствено от влошените взаимоотношения на съдружниците е необоснован. Вярно е, че влошените взаимоотношения са факт, но те не се дължат на лични причини (извън дейността на дружеството), а именно на практическата липса на дейност на дружество и оттук - липсата на приходи от дружествената дейност, чрез които би следвало (съобразно решението на ОС) да бъде обслужван кредитът за закупуване на ДМА - недвижимият имот на ул."Гурко" № 15. С. за вноските по кредита, както и по обслужване на текущата дейност на дружеството са набиране не от приходи от търговската дейност. По разбиране на съдружника-управител Т. , това е следвало да стане чрез допълнителни парични вноски. Това обстоятелство е генерирало допълнително напрежение между съдружниците, но дори да бъдат игнорирани личните им взаимоотношения, то съставлява обективен признак за липсата на рентабилност. Значителната задлъжнялост на дружеството и липсата на печалба не се оспорва по делото. От изложеното следва, че са налице важни причини по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ за прекратяване на дружеството, тъй като пречките при упражняване на търговската му дейност без опасност за кредиторите му не могат да бъдат преодолени с усилията на съдружниците. Разноски по делото от И. А. не са претендирани и такива не се присъждат. След връщане на делото в БОС и на основание чл.14 ЗТР, Бургаският окръжен съд ще следва служебно да изпрати препис от решението на А. по вписванията за отразяване в търговския регистър в случай, че по отношение на "Фено К. ;О. вече е приложена процедурата по § 4 от ПЗР на ЗТР (за което няма данни по делото). В случай, че това не е сторено – препис от решението да се изпрати служебно за прилагане към фирменото дело. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ Решение № 145 от 12.12.2008 год. по т.д. № 157/2008 год. на Бургаския апелативен съд, вместо което и на основание чл.293 ал.1 ГПК постановява: ПРЕКРАТЯВА на основание чл.155 ал.1 ТЗ "Фено консулт"О. със седалище и адрес на управление гр. Б., ул."Гурко" № 11 ет.2. ОТКРИВА на основание чл.156 ал.1 вр.чл.155 ТЗ производство по ликвидация на "Фено консулт"О. , като определя 6-месечен срок за провеждането му. НАЗНАЧАВА на основание чл.156 ал.2 ТЗ за ликвидатор на "Фено консулт"О. Анастасия Т. Т. с ЕГН-7510290490 с месечно възнаграждение, равняващо се на една минимална работна заплата. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.