1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 290 София, 24.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 72/2022 г. по описа на вкс, Гражданска колегия, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. „Електроразпределение – юг“ ЕАД [населено място] е обжалвало въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 478 от 28.10.2021г. по въззивно гражданско дело № 1751/2021г. , с което е отхвърлен предявеният от него против „А. 06“ Е. [населено място] иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Ответникът „А. 06“ Е. е подал отговор, в който изразява становище, че въззивното решение е валидно, допустимо и справедливо. Поддържа, че поставеният правен въпрос в изложението за допускане на касационното обжалване не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по него има трайно установена съдебна практика, според която отговорността по чл.49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно обезпечителна и за да бъде ангажирана следва да е налице възлагане на определена работа на конкретно лице, което е причинило вредите при изпълнението й. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК / паричната претенция е с цена над 5000лв./, поради което касационното обжалване е допустимо. С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Пловдивския районен съд № 261415 от 07.05.2021 г., по гражданско дело № 14404 / 2019 г., изцяло и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от „Е. Юг“ ЕАД против „А. - 06“ Е., за заплащане на сумата от 6 522 лева , представляваща стойност на вложени материали и труд за възстановяване на два броя дървени стълбове и електропровод, част от В. 20 кV „С.“, разположен между [населено място] и [населено място], увредени при дърводобив на 19.05.2019 г., ведно със законна лихва , считано от предявяване на иска . Решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска са, че не е доказан от ищеца елемент от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, а именно, че действието, което е причинило щета на електроразпределителното дружество, е било извършено от работник или служител на ответника, или от лице, на което той е възложил извършване на някаква работа. Съдът е посочил, че съгласно ППВС № 9/1966 г. отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата или от действия, които са пряко свързани с нея. За отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без правно значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата, дори неспазването на изискване за форма не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице всички останали предпоставки за това. При направената преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин по делото твърдението в исковата молба, че вредите за ищцовото дружество са произтекли от дърводобив, извършван от действия на работници на ответника, или от лица, на които той е възложил някаква дейност по дърводобив. При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора правен въпрос: За да се приеме, че е безспорно доказан елементът от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, а именно: действието, причинило щетата, да е извършено от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, необходимо ли е да е установено конкретно лице, причинило пряко щетата с три имена, тип правоотношение в което се намира с възложителя на работата? не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и по него не може да се допусне касационното обжалване, защото въззивният съд не е приел, че ищецът е следвало да докаже три имена и тип правоотношение, с което причинителят на вредата се намира с възложителя на работата. Решаващият извод на съда не е, че не е доказано кое точно лице е причинило вредата, а че не е доказано тя да е причинена от действия на лице, на което е била възложена дейност по дърводобив от ответника. С оглед на изложеното не е налице общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, защото поставеният въпрос не е обусловил изводите на съда. При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК, на ответника следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 300лв., представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 07.12.2021г. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 478 от 28.10.2021г. по въззивно гражданско дело № 1751/2021г.. ОСЪЖДА Е. – юг“ ЕАД [населено място] да заплати на „А. 06“ Е. ГР.П. сумата 300 лв./триста лева/ разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: