Р Е Ш Е Н И Е № 34 София, 24.02.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 03 февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Ан. Иванова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 5239 /2014 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 669 от 12.12.2014г. по касационна жалба на С. И. С., починала в хода на процеса на 24.08.2014 г. заместена от наследника си В. И. К., [дата на раждане] , малолетен, представляван от законния си представител И. В. К. е допуснато касационно обжалване на решение № 865 от 09.05.2014г. по въззивно гр.д.№ 692//2014г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено № 4664/02.12.2012 г., постановено по гр.д.№5132/ 2013г. на Пловдивски РС. С последното е уважен предявеният от Р. В. Ш. и Х. Л. Ш. иск по чл. 109 ЗС, като касаторката е осъдена да премахне извършените непредвидени по проект преграждения на стълбищна клетка, довели до невъзможност същата и покривът да бъдат ползвани съобразно притежаваните от тях. квоти в размер на 26,85 % ид.ч. от общите части на сграда в етажната собственост с административен адрес: [населено място], [улица], чрез отварянето на стълбищната клетка и възстановяване стълбищното рамо от кота 7,96 м до кота + 10,71 м, съгласно приложение № 1 на експертно заключение от вещо лице арх. Р. И., представляващо неразделна част от решението. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото не е установено с какво реализираното в отклонение от архитектурния проект пречи на ищците да упражняват правото си на собственост и за необоснованост, защото съдът не е съобразил, че ищците са изразили съгласие за приемане на сградата в това състояние без възражения. Ответниците по касация оспорват жалбата, твърдят, че не са давали съгласие за изграждане на сградата с промяната на стълбището, не са изготвяни екзетутивни чертежи, за да се приеме, че отклонението от първоначалните проекти е санирано с дадено от тях съгласие. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: когато страната е съдействала за създаване на положението, което твърди че и пречи подписвайки книжата за приемане на обекта, може ли да претендира след това премахването му, като се съобрази, че така се създава правна несигурност и се претендира преразглеждане на индивидуални административни актове, от които са възникнали права за собствениците. За уважаване на негаторен иск следва да е налице смутено право на собственост, или ограничено вещно право на ищеца, действие на ответника, за което няма основание и причинна връзка между тях. С Р № 1019/21.01.2010г. гр.д.№ 235/2008г. І гр.о. и Р № 243/23.10.2012г. по гр.д.№ 197/12. ІІ гр.о., постановени по чл. 290 ГПК е прието, че ако не е имало предишно състояние, например защото още от построяването на сградата, тя е била в същия вид макар и в отклонение от одобрения архитектурен проект, искът по чл. 109 ЗС за възстановяване на предишно състояние е неоснователен. Това е така, тъй като в този случай липсва възникнало право на собственост за ищците върху частите, чието изграждане е предвидено по проекта, но не е реализирано и се иска изграждането им. С Р № 243/23.10.2012г. гр.д.№ 197/2012г. ІІ гр.о. по чл. 290 ГПК е разяснено, че трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника. Ако ищецът е дал съгласие за създаване на състоянието и то е съобразено с неговата воля, дори да му създава пречки да упражнява своите права, искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. В този случай липсва причинна връзка между поведението на ответника и създаденото ново положение. Последното е резултат и от поведение на ищеца. По касационната жалба. По предявеният иск по чл. 109 ЗС е установено следното: С разрешение за строеж № 188/20.06.2005г. е изградена сграда с височина десет метра с приземен етаж, състоящ се от три гаража и едно ателие на приземен етаж и три жилищни етажа в УПИ № ХІІ-1788, кв. 376 „Трета градска част” на [населено място] [улица]. Съгласно констативен акт от 21.04.2008г. строежът е изпълнен в съответствие с одобрените строителни книжа, между които и одобрен архитектурен проект във всичките му части от м. юни 2005г. Констативният протокол е подписан от собствениците, между които и ищеца Ш. без възражения и въз основа на него е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 77/02.09.2008г. Ищците – съпрузите Ш. са собственици на апартамент № 2, а ответницата на апартамент № 3, който е мезонет. При изпълнение на строителството на сградата е допуснато отклонение от одобрените проекти, изразяващи се в следното според приетите СТЕ: стълбищната клетка по одобрения проект през юни 2005г. трябва да бъде до кота +10,75 и от там с моряшка стълба да се стига до покрива на сградата. Фактически обаче още при изграждане на сградата стълбата достига до етажната площадка на кота +8,00 м – съответстваща на трети жилищен или четвърти надземен етаж, където е иззидана стена, с което се прекъсва достъпа на стълбата по-нагоре. Предвидената стълбищна клетка е единствена, а реализираната такава не се осигурява пряк достъп до покрива от всички етажни собственици. Възможно е да се осигури достъп на етажите собственици до покрива по три начина: чрез външен самостоятелен обект – аварийна стълба, осигуряване на право на преминаване през апартамента на ответницата от кота + 8 до кота +10,75 или премахване на изградените допълнителни стоманобетонни елементи и стени и изграждане на предвидената по проекта стълба до покрива. Със заповед № ДК-92-ЮЦР-574/29.08.2011г. на началника на РДНСК-П. е постановено да се премахне незаконното строителство, изразяващо се в описаното по-горе и да се възстанови положението съобразно предвидения проект. Тази заповед е била предмет на съдебно административен контрол и с решение № 1739/19.07.2012г. по адм.д.№ 3509/2011г. на Административен съд-Пловдив е отменена. С решение № 506/14.01.2013г. по адм.д.№ 10376/12г. на ВАС е потвърдено решението на Пловдивски АС. Прието е, че отклонението от архитектурния проект е извършено в хода на строителството и е несъществено по смисъла на чл. 225, ал.2 т.3 ЗУТ поради което не съставлява незаконен строеж, подлежащ на премахване. Въззивният съд е приел, че е нарушено правото на собственост на ищците върху обща част по естеството си каквито са стълбищната клетка и покрива, поради което е налице основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Тъй като това са общи части по естеството си не може да се вземе решение по чл. 38, ал.2 ЗС да се ползват само от част от етажните собственици, а и съгласе за това не е дадено от ищците. С оглед отговора на поставения въпрос, решението се явява неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Още с изграждане на жилищната сграда стълбищната клетка не е изградена до ниво покрив, поради което не е възникнало право на собственост за етажните собственици върху неизградената част от стълбището. Искът по чл. 109 ЗС е за защита на накърнено право на собственост, което съществува, а не за правно очакване. Затова в частта, с която е уважен иска по чл. 109 ЗС като е постановено „отварянето на стълбищната клетка и възстановяване стълбищното рамо от кота 7,96 м до кота + 10,71 м,” решението следва да се отмени, като вместо това – иска да се отхвърли. Искането „да се премахнат извършените непредвидени по проект преграждения на стълбищна клетка, довели до невъзможност същата и покривът да бъдат ползвани съобразно притежаваните от тях. квоти в размер на 26,85 % ид.ч. от общите части на сграда” също е уважено при неправилно приложение на нормата на чл. 109 ЗС. Както вече се посочи при отговора на поставените правни въпроси, обосновали допускането до касация, между поведението на ответника по негаторен иск и неоснователното действие, довело до накърняване правото на собственост на ищеца следва да има причинна връзка. Няма такава ако ищецът е дал съгласие за създаване, или узаконяване на състоянието, което твърди, че му пречи. То е съобразено с неговата воля и дори да му създава пречки да упражнява своите права, той следва да понесе последиците от изразената от него воля. Извършеното отклонение е преценено като несъществено, за да се санкционира по административен ред. При изграждане на сградата в отклонение от архитектурния проект Ш. са могли да възразят по договора за строителство пред изпълнителя. Ако са считали, че допуснатото отклонение ще им пречи, за да упражняват правото си на собственост е следвало да възразят пред държавната приемателна комисия при приемане на сградата. Подобно възражение не е отразено в подписания от Ш. констативен акт. Прави се възражение, че ищцата Ш. не е подписала констативния акт за приемане на сградата. Безспорно е, че ищците Ш. са съпрузи. Производството по приемане на строежа е проява на действия на обикновено управление, каквото може да извършва всеки съпруг с цялата вещ – съпружеска имуществена общност, съгласно чл. 24, ал.2 СК. Налице е законово установено презюмирано представителство, поради което възражението за не изразено съгласие от Ш. е неоснователно. В обобщение, постановеното възивно решение е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон, поради което ще се отмени. По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и по същество ще се отхвърли. Съобразно този резултат, на касатора – правоприемник на ответницата по иска следва да се присъдят претендираните, включени в списъците и доказани деловодни разноски за всички инстанции в общ размер 1824,50 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 865 от 09.05.2014г. по въззивно гр.д.№ 692//2014г. на Окръжен съд-Пловдив и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. В. Ш. и Х. Л. Ш. иск по чл. 109 ЗС против С. И. С., починала в хода на процеса на 24.08.2014 г. заместена от наследника си В. И. К., [дата на раждане] , малолетен, представляван от законния си представител И. В. К., да бъде осъден да премахне извършените непредвидени по проект преграждения на стълбищна клетка, довели до невъзможност същата и покривът да бъдат ползвани съобразно притежаваните от тях. квоти в размер на 26,85 % ид.ч. от общите части на сграда в етажната собственост с административен адрес: [населено място], [улица], чрез отварянето на стълбищната клетка и възстановяване стълбищното рамо от кота 7,96 м до кота + 10,71 м, съгласно приложение № 1 на експертно заключение от вещо лице арх. Р. И., представляващо неразделна част от решението. ОСЪЖКА Р. В. Ш. и Х. Л. Ш. да платят на В. И. К., [дата на раждане] , малолетен, представляван от законния си представител И. В. К. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 1824,50 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: