6 Р Е Ш Е Н И Е № 158 гр. София, 24 юли 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: PУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Тома Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 265/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от защитника на подсъдимия Й. Н. К. против решение № 117 от 20.07.2016 г., постановено от Апелативен съд – Бургас (БАС) по в.н.о.х.д. № 287/2015 г., с което е потвърдена присъда № 29 от 05.11.2015 г. по но.х.д. № 382/2014 г. по описа на Окръжен съд – Сливен (СлОС). Въззивният съдебен акт се оспорва от подсъдимия с доводи за наличието на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. От тях материалната незаконосъобразност е заявена в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се твърди поради несъразмерна тежест на същото. С касационната жалба, при условията на алтернативност, е отправено искане за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, връщане на делото на втората инстанция за новото му разглеждане или за отлагане изтърпяване наложеното на касатора наказание при условията на чл. 66 от НК. В съдебното заседание пред настоящия касационен състав, на основание чл. 351, ал. 3 от НПК, защитата представя допълнение към подадената жалба. Последната се поддържа лично от подсъдимия и защитника му адв. Е. Д. по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата при липса на заявените нарушения на материалния и процесуален закон и справедливостта на наложеното на Й. К. наказание. Върховният касационен съд, като извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 29 от 05.11.2015 г. по н.о.х.д. № 382/2014 г. по описа на СлОС подсъдимият Й. Н. К. е признат за виновен в това, че през периода от 06.06.2012 г. до 14.05.2013 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач умишлено склонил и улеснил чрез набавяне на необходимите документи подсъдимия В. Н. Т. - управител и представител на [фирма], [населено място], [община] и на [фирма] - [населено място], [община], да избегне плащането на данъчни задължения за [фирма], [населено място], [община] в периода от 06.06.2012 г. до 29.03.2013 г. в особено големи размери в общ размер на 525 321,60 лв., от които 350 214,40 лв. дължими по Закон за данък върху добавената стойност и 175 107,20 лв. дължими по Закон за корпоративното подоходно облагане, като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП - Б., ИРМ - С. справки - декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и в Годишна данъчна декларация по чл. 92 ал. 1 от ЗКПО вх. № 204351300367333/29.03.2013 г. и използвал документи с невярно съдържание, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 6 предл. 2, вр.чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6/ шест/месеца, търпимо на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимият В. Н. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 6, предл. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не е наложил на подсъдимите К. и Т. кумулативно предвиденото наказание конфискация на част или на цялото имущество. В тежест на подсъдимите е възложено заплащането на направените по делото разноски в общ размер от 2 067,54 лева или по 1 033,77 лева за всеки от тях. Присъдата е проверена по въззивен ред по подадена от подсъдимия К. жалба, към която подсъдимият Т. се е присъединил, като производството пред БАС е приключило с обжалваното пред настоящата инстанция потвърдително решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за допустима, доколкото е депозирана в законния срок и от лице, имащо право на жалба срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт, но разгледана по същество за неоснователна. На първо място, прочитът на подадената от подсъдимия К. въззивна жалба и допълнението към същата установява идентичност с развитите пред настоящата инстанция доводи. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, включително и такива от категорията на абсолютните, подробно описани на л. 3 – 5 от обжалваното решение са получили обстоен отговор, който настоящият касационен състав като цяло споделя. Твърдението за нарушено право на защита се обосновава с отвеждането на адв. П. Н. с протоколно определение на СлОС от 27.11.2014 г. Сочи се, че при прието от първостепенния съд наличие на противоречиви интереси на двамата подсъдими, съдът не е следвало да отвежда адв. Н., а изобщо да прекрати съдебното производство, като върне делото в досъдебната му фаза. Мотивите на обжалваното решение (л. 32- 33) съдържат аргументи за отхвърлянето на направеното в тази връзка възражение в достатъчен обем. БАС е приел, че процесуалното нарушение във връзка с осъществената от адв. Н. защита по отношение и на двамата подсъдими в хода на разследването е преодоляно от първоинстанционния съд. За разлика от въззивната инстанция, настоящият състав счита, че такова изобщо не е допуснато. Изводът за наличие на противоречиви интереси се извежда не от принципната възможност за възникването им, а във връзка с действително поддържаната от подсъдимите версия за участието им в съвместната им престъпна дейност. Отказът на Т. и К. да дадат обяснения при привличането им като обвиняеми и сходството в последващите им обяснения, дадени на по-късен етап от досъдебното производство относно механизма на извършване на деянието не сочат на противоречие, налагащо отделно за всеки от подсъдимите процесуално представителство. При това, в съдебната фаза, централна за наказателния процес, Т. и К. са представлявани от различни, упълномощени от тях защитници. Производството пред СлОС е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК при направени от подсъдимите признания на изложените в обвинителния акт факти, включително по отношение на участието на всеки от тях в извършеното деяние. Разглеждането на делото по посочената диференцирана процедура е поставено в зависимост от волята на подсъдимите лица, които са разполагали и с правото да изберат провеждане на производство по общия ред. Пак в тази връзка, до настоящата инстанция е отправено недопустимо искане за връщане на делото на Окръжна прокуратура – Сливен за ново привличане на Т. и К. като обвиняеми, несъобразено с правомощията на касационната инстанция. Последните, очертани в разпоредбата на чл. 354 от НПК не предвиждат възможност за връщане на производството в досъдебната му фаза. Голословно е и твърдението за липса на воля от страна на подсъдимите К. и Т. за разглеждане на делото по реда на Глава Двадесет и седма от НПК. Волеизявленията на подсъдимите в този смисъл са надлежно отразени в протокол от съдебно заседание от 05.11.2015 г. (л. 194 от н.о.х.д. № 382/2014 г. по описа на СлОС). Твърдението на защитата за „подвеждането” им от страна на представителя на прокуратурата и дадени от последния извънпроцесуални обещания за приложение на чл. 66 от НК по отношение на наказанията, които ще им бъдат наложени в случай на съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие, е несъстоятелно. Определянето и налагането на наказание, включително и отлагането на изтърпяването на лишаването от свобода е от компетентността на съда, постановил присъдата. Нормите на наказателно-процесуалния кодекс свеждат възможността прокуратурата да очертава параметри на наказание единствено в хипотезата на сключване на споразумение, по която тя безусловно е страна, като проверката за законосъобразност и съответност с морала съгл. чл. 382, ал. 7 от НПК отново е възложена на съда. По всички възражения на защитата досежно осъждането на подсъдимите въз основа на предположения, при липса на доказателствен анализ и въз основа на възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, БАС е изложил съображения, които напълно се подкрепят (л. 22, 23, 24 и сл. от въззивното решение). Доколкото осъдителната присъда на СлОС е постановена след провеждане на съкратено съдебно следствие, задълженията на съдилищата във връзка с установяването на фактическата обстановка, както и във връзка с извършвания доказателствен анализ са с различен обем от тези при разглеждане на производството по общия ред. Първоинстанционният съд съгл. разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК дължи единствено проверка доколко направеното самопризнание на посочените в обвинителния акт факти се подкрепя от събраните доказателства, като положителният отговор на този въпрос обуславя провеждането на посочената диференцирана процедура. СлОС е изпълнил задълженията си в посочения смисъл, като изводът за подкрепеност на самопризнанията на К. и Т. е правилен и законосъобразен. Както пред въззивната, така и пред настоящата инстанция, за процесуално нарушение се сочи липсата на прекратяване на делото в частта по неподдържаното от ОП-Сливен обвинение. Заявлението на прокурора, че не поддържа обвинението не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение. На това възражение, въззивният съд е дал отговор, съответен на изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК (л. 31 от обжалваното решение). Мотивите на оспорвания съдебен акт съдържат обстоен анализ на всички значими за правилното решаване на делото обстоятелства. Извършена е дължимата проверка и оценка на извода на първоинстанционния съд за наличието на съответствие между признанието на подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Всички доводи, развити от защитата са обсъдени в пълнота, като са изложени аргументи за отхвърлянето им като неоснователни. Поради това, настоящият състав не установява наличието на порок във формиране вътрешното убеждение на последния по фактите съд. С касационната жалба е развит и довод за негодност на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която, според защитата, не е установила дали от посочените по-горе търговски дружества са извършвани реални сделки или не, както и дали е ползвано реално правото на данъчен кредит. И това оплакване, направено с възивната жалба и допълнението към нея е получило отговор на л. 33 от обжалваното решение. БАС не е разполагал с процесуална възможност да отхвърли представеното експертно заключение, установяващо размера на причинените от престъпната деятелност на Т. и К. вреди, посочени в обвинителния акт, за които двамата подсъдими са направили признание. Въззивното производство е проведено в съответствие с т. 8 от Решение № 1 от 6.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК при съблюдаване на забраната за установяване на нова фактическа обстановка. Неоснователни са и направените с касационната жалба оплаквания за неустановено авторство на деянието поради неконкретизирани от съдилищата действия по подбуждане и склоняване на подсъдимия Т. от подсъдимия К. и липса на доказателства за водене на счетоводна отчетност от последния на двете дружества ( [фирма] и [фирма]). Прочитът на постановените от предходните инстанции съдебни актове не открива допусната материална незаконосъобразност. Наказателната отговорност на касатора К. е ангажирана за извършено деяние със съответната правна квалификация във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК. Съставомерните от обективна страна действия по подбуждане и склоняване на подсъдимия Т. са изведени от съдилищата в съответствие с признатите от подсъдимите факти и наличните по делото доказателства. Няма основание за корекция на наложеното на подсъдимия К. наказание. Същото с оглед процесуалното развитие на делото, законосъобразно е определено при условията на чл. 58а, ал.4 във вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер, значително под предвидения минимум в санкцията на чл.255, ал.3 от НК, при констатация на инстанциите по същество, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Намаляване размера на наложеното наказание би се явило проява на ненужно снизхождение при липса на неотчетени от съдилищата други/извън здравословното състояние, възраст и съдействие/ смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Що се касае до начина на изтърпяване на наказание, с оглед предходното осъждане на подсъдимия К., е несъмнено че спрямо него е неприложима разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, така както правилно са счели и контролираните инстанции. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117 от 20.07.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 287/2015 г. по описа на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: