Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр. София , 04. февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 2240/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане (неправилно озаглавено „молба”) от осъдения П. Т. В. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 86/13 г. на РС Костинброд. В искането декларативно се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Прави се формално оплакване за допуснати процесуални нарушения. Твърди се нарушение на материалния закон при определяне на наказанието на осъдения в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Макар да не се формулира основанието „явна несправедливост” на наложеното наказание, на практика се иска неговото намаляване, като се претендира определяне на наказанието под предвидения в специалната норма минимум. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на искането за възобновяване. Служебно назначеният защитник на осъдения В. – адв. Г., моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения. Излага доводи за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание и моли да бъде изменена присъдата, като бъде намалено наложеното наказание, към предвидения в закона минимум. Осъденият П. В. счита, че му е било определено незаконосъобразно наказание. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Постановената първоинстанционна присъда не е била проверявана нито по въззивен, нито по касационен ред. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 114 от 16.05.2013 г., постановена по нохд № 86/2013 г. по описа на РС Костинброд, П. Т. В. е признат за виновен в това, че на 13.12.2008 г. в [населено място], в автокъща , собственост на „фирма” , находяща се на ул. /населено място/, в съучастие като съизвършител с И. Ц. С., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у Ц. О. Л., управител на „фирма” заблуждение, а именно – придал е вид, че ще наеме товарен автомобил, "марка", модел , собственост на „фирма”, за срок от три дни – считано от 13.12.2008 г. до 15.12.2008 г., за сумата от 400 лв., като след изтичане на срока по договора автомобилът ще бъде върнат, като предварително се уговорил с И. Ц. С., че няма да връщат посоченото МПС, и с това причинил другиму – на „фирма” имотна вреда в размер на 35 824 лв., като измамата е в особено големи размери, предсатвлява особено тежък случай и е извършена при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, вр. чл. 54 НК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на три години и четири месеца „лишаване от свобода” , като на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определен строг режим на изтърпяване в затвор/затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда е осъден и И. Ц. С.. В искането (озаглавено „молба”) за възобновяване формално се сочат оплаквания, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, които са предвидени в закона като основания за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните не е конкретизирано и липсват доводи, които да го подкрепят. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на съкратено съдебно следствие, в която и двамата подсъдими (включително и осъдения В.) са направили признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Обвинителният акт, с който е бил сезиран районният съд, отговаря на изискванията за съдържание, като описаната фактология касае всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието, в което са обвинени двамата осъдени. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 372, ал. 4 НПК, като е допуснал провеждане на диференцираната процедура след извършване на оценката, че направеното от осъдените самопризнание се подкрепя от валидно събраните на досъдебното производство доказателства, като е обективирал и в мотивите на присъдата тази дължима преценка. Законосъобразното осъществяване на съкратено съдебно следствие, при ясна и недвусмислена воля от страна на осъдените, както и констатацията за липса на нарушения на процесуалните правила, отразяващи се на правото им на защита, сочи на неоснователност на формалното възражение за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото. В рамките на признатите факти, решаващият съд е направил аргументирани правни изводи, като правилно е квалифицирал извършеното от В. като престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК. Налице е обаче нарушение на материалния закон във връзка с определяне на наказанието по отношение на осъдения в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. С присъдата по наказателното дело, чието възобновяване се иска, на В. е наложено наказание три години и четири месеца лишаване от свобода, като същото е определено по реда на чл. 58а, ал. 1 НК и чл. 54 НК. Решаващият съд е приложил материалният закон, съдържащ регламента за определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие с признание на фактите по чл. 58а, ал. 1 НК, действащ към момента на постановяване на присъдата, като е определил наказание по реда на чл. 54 НК в рамките на предвиденото в специалната норма за извършеното престъпление и го е намалил с една трета. Този подход сочи на неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът е бил длъжен да съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК по отношение на определяне на наказанието, понеже от момента на извършване на деянието до постановяване на присъдата са последвали няколко изменения на материално правните разпоредби, установяващи правилата на индивидуализация на наказанието, когато делото се разглежда по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Провеждането на съкратено съдебно следствие с признание на фактите съставлява предвидена в процесуалния закон диференцирана процедура, провеждана при наличие на предвидените за това предпоставки. При това, процесуалният регламент съдържа норма, препращаща при определяне на наказанието към материално правна норма, ситуирана в НК. Поради това, е било задължение на решаващия съд да изследва въпроса за приложение на по-благоприятния за дееца закон – по чл. 2, ал. 2 НК. Прочитът на материалите по делото сочи, че деянието, за което е осъден В., е извършено на 13.12.2008 г. Към момента на извършване на деянието разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК е свързвала провеждането на тази диференцирана процедура с определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нормата на чл. 373, ал. 2 НПК е изменена с ДВ бр. 27/09 г., като с това изменение, в сила от 14.04.2009 г., е предвидено определяне на наказанието по реда на чл. 58а НК и в НК въведена материално правната норма, визираща начина на определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Разпоредбата на чл. 58а НК е претърпяла последващо изменение с ДВ бр. 26/10 г. Предвид посочените изменения в нормите, съдържащи правилата и параметрите за определяне на наказанието в специфичната хипотеза на съкратено съдебно следствие, е било необходимо да се осмисли въпросът за определяне на по-благоприятния наказателен закон, което не е сторено от първоинстанционния съд. Преценката на измененията в материалния закон, направени в периода между извършване на деянието и постановяване и влизане в сила на присъдата, съотнесени към датата на извършване на деянието, за което е осъден В. – 13.12.2008 г., сочи на извод, че най-благоприятен за осъдения закон във връзка с определяне на наказанието е първоначалната редакция на чл. 373, ал. 2 НПК, безусловно препращаща към приложението на чл. 55 НК, която редакция е действала и към момента на деянието. Именно тази материално правна норма следва да се възприеме като най-благоприятна за осъдения, тъй като безусловно предвижда възможността за налагане на наказание при условията на чл. 55 НК, която в случая води до определяне на наказание под най-ниския, предвиден в санкционната част на специалната норма размер. Несъмнено тази хипотеза е по-благоприятна, в сравнение с законоустановените параметри, посочени в последвалите изменения на нормата на чл. 58а НК, като определяне на наказанието в тези параметри, при обективната липса на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и при правилно възприетите отегчаващи отговорността на В. обстоятелства, винаги би довело до определяне на наказание в рамките на предвиденото в специалната норма, а не под минимума. Посоченото обуславя необходимост от възобновяване на делото в частта относно наложеното на осъдения В. наказание, доколкото при постановяване на присъдата не е извършена преценка за по-благоприятния за дееца закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК. Налице са основанията за упражняване на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, доколкото се налага изменение на постановената влязла в сила присъда в полза на осъдения В.. Следва да бъде приложен по-благоприятен материален закон – чл. 373, ал. 2 НПК (редакция преди изменението с ДВ бр. 27/09 г.) във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В тази хипотеза, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, наказанието на осъдения следва да бъде определено под предвидения в специалната норма на чл. 211 НК минимум от три години лишаване от свобода. Прилагането на по-благоприятния закон от настоящата инстанция изисква преценка на конкретния размер на наказанието „лишаване от свобода”, който да бъде определен по отношение на В.. Съобразявайки правилно възприетите от решаващия съд обстоятелства, отегчаващи отговорността му, каквито са наличието на няколко по-тежко квалифициращи деянието обстоятелства, обремененото съдебно минало на В. извън осъжданията, обуславящи квалификацията на деянието като опасен рецидив, липсата на поправителен и превъзпитателен ефект върху него от предходните осъждания, настоящият състав намери, че конкретният размер на наказанието „лишаване от свобода” следва да е малко под предвидения минимум, а именно – две години и шест месеца „лишаване от свобода”. По отношение на определения режим на изтърпяване на наказанието и типа затворническо общежитие, независимо от намаления размер на наказанието „лишаване от свобода”, не са налице основания за корекция. Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че е налице соченото в искането за възобновяване основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което обоснова изменение на първоинстанционната присъда в частта относно приложимия материален закон при определяне на наказанието на осъдения В. при приложената процедура на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК и намаляване на наложеното му наказание на две години и шест месеца „лишаване от свобода”. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 86/2013 г. по описа на Костинбродски районен съд. Изменя влязлата в сила присъда № 114 от 16.05.2013 г. по нохд № 86/2013 г. по описа на Костинбродски районен съд в санкционната й част, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК (редакция преди изменението с ДВ бр. 27/09 г.) във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, вр. чл. 2, ал. 2 НК НАМАЛЯВА наложеното на П. Т. В. наказание от три години и четири месеца на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Оставя без уважение искането на осъдения П. Т. В. за възобновяване в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.