Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 19.01.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 912 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по протест от прокурор при Софийска апелативна прокуратура и жалба от подсъдимия Л. Й. Л.. С присъда № 4 от 25.02.2021г. по НОХД № 132/2020г. Пернишки окръжен съд – Наказателен състав е признал подсъдимия Л. Й. Л. за виновен в това, че на 26.10.2019г. в гр. Брезник, на ул. "Б. Ант." при управление на товарен автомобил „И. Д.“ с рег.номер ** **** **, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал.1 и ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С. И. М. като на основание чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. 342, ал.1 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 НК, отложил за изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитника на подсъдимия Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 4 състав с решение № 185 от 28.06.2022г. по ВНОХД № 1319/2021г. е изменил атакуваната присъда, преквалифицирайки деянието на подс. Л. като покриващо състав на престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“б“ вр. чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл. 342, ал.1 НК. С решението е намалил и наложените му наказания - лишаване от свобода за срок от шест месеца и лишаване от право да управлява моторно превозно средство също за срок от шест месеца и е потвърдил присъдата в останалата й част. В депозирания протест се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Прокурорът излага аргументи, че обаждането от страна на подсъдимия на Национален спешен телефон 112 не представлява по същността си извършване на всички възможни действия по оказване помощ на пострадалия като излага своите виждания какво би следвало да направи Л., за да се приеме, че е оказал помощ на С. М., за да бъде премиран с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Наред с това отправя упрек към съда, че отмерените му наказания са явно несправедливи, тъй като не са съобразени с настъпилия тежък резултат – смърт на пострадалия. В касационната жалба от подсъдимия се претендира негово оправдаване или прилагане на нормата на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ НК. В допълнението към нея от защитника му по същество се твърди за извършени процесуални нарушения от страна на Апелативен съд, който неправилно бил разчел заключенията на съдебно-медицинската и автотехническа експертизи, както и не е обсъдил изявленията на пострадалия пред св. А. З. за падане на терена преди съприкосновението му с товарния автомобил. Моли атакуваната присъда да бъде отменена и постановена оправдателна такава или бъде изменено наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание пред настоящия състав прокурорът не поддържа касационния протест. Позицията му, е че законът е приложен правилно от въззивната инстанция, определените наказания са справедливи и с тях ще се постигнат целите на чл. 36 НК. Заявява, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна – идентични доводи са изложени и пред Апелативен съд и са получили своя отговор. Заявява, че атакуваният акт следва да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Защитата на подсъдимия поддържа депозираната касационна жалба и оспорва касационния протест. С изявлението, че решението на въззивния съд почива изцяло на заключението на съдебно-медицинската експертиза, професионалната компетентност на чийто експерт не оспорва, развива тезата, че механизмът на причиняване на уврежданията на пострадалия следва да бъдат доказани по съответния ред, което не е сторено по делото. Подсъдимият подкрепя позицията на защитника си. Повереникът на частните обвинители моли да не бъдат уважени касационните протест и жалба. Солидаризира се с решението на втория съд за оказана помощ на пострадалия от страна на подсъдимия, както и относно редуцираните размери на наказанията. Подсъдимият при дадената му възможност за последна дума моли да бъде оправдан поради липса на доказателства за съприкосновение между управлявания от него автомобил и тялото на пострадалия. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в протеста и в жалбата от подсъдимия и в рамките на своите правомощия, прецени, че те са допустими, но неоснователни. Последователно развиваната теза от страна на подсъдимия и защитата му за липса на негова съпричастност към констатираните телесни повреди на пострадалия, е намерила и своето проявление в касационната жалба с доводи, тъждествени с тези, изложени и пред първата, и пред втората съдебни инстанции. Аргументите на Л. за липса на съприкосновение на управлявания от него товарен автомобил с тялото на пострадалия С. М. се базират на неналичието на следи по тях, които иначе при сблъсък биха били налични, както и на изявленията на самия пострадал пред св. А. З. – младши автоконтрольор, че е паднал. Упрекът към контролирания съд е, че е игнорирал показанията на св. З. за това обстоятелство, а единствено се е доверил на заключенията на експертите по съдебно-медицинската и автотехническата експертизи, с което е нарушил съществено процесуалните правила чрез некоректна оценка на доказателствените източници. Тази теза не съответства на обективираното в атакуваното решение. Въззивният съд е извършил задълбочен анализ на съвкупната доказателствена маса, отделяйки необходимото внимание както на гласните и писмените доказателствени средства, така и на доказателствените способи. В конкретната ситуация, единствен гласен източник на относима информация са обясненията на подсъдимия, тъй като пострадалият М. не е депозирал показания непосредствено след деянието поради установеното му тежко състояние, а впоследствие е починал. При тази ситуация механизмът на деянието, начинът на настъпване на уврежданията на С. М., техният характер и наличната причинно-следствена връзка между настъпилите увреди и последвалата смърт могат да се изведат от съдържимото в наличното писмено доказателствено средство – протокол за оглед на местопроизшествие /изготвен след откарване на пострадалия в медицинско заведение/, приложения към него фотоалбум, показанията на пристигналите след произшествието полицейски служители З. и И. и обясненията на самия подсъдим. Те са анализирани подробно от контролирания съд и при извършения им коректен прочит, е даден ясен отговор за причините за кредитиране на едни и некредитиране на други доказателствени източници. Действително, в съдебния акт не са коментирани показанията на св. З., възпроизвеждащи негови възприятия за изявления на пострадалия, че е „бил зад буса и е паднал“, но това не е било и необходимо, тъй като изправеното положение на тялото на пострадалия и последващото му падане зад товарния автомобил са безспорно установени по делото. Основният спорен въпрос е дали е било налице съприкосновение между тялото на С. М. и задната част на товарния автомобил, вследствие на което да са настъпили констатираните увреди. Отговор на този въпрос не се съдържа в изявлението на пострадалия за падане, тълкувано от защитата като падане от собствен ръст преди потегляне на автомобила, тъй като то може да бъде тълкувано и в противоположен смисъл поради неконкретизиране на начина на падане в употребения от М. израз /от собствен ръст или след сблъсък с автомобила/. Отговор, обаче, се съдържа в заключенията на съдебно-медицинската и автотехническата експертизи и уточненията, направени от вещите лица включително и в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Базирайки се на своите специални знания в съответните области, на обективните находки – травмите по тялото на М. и обясненията на самия подсъдим, експертите са категорични, че констатираните при аутопсията на С. М. наранявания – многофрагментно вътреставно счупване на левия долен крайник – в областта на бедрото и подбедрицата, не могат да произхождат от падане от собствен ръст, а е необходима много по-голяма кинетична енергия, каквато е тази от автомобил, движещ се с невисока скорост, ускорена от покой и достигнала 10 км/ч. в момента на удара, обясняваща и липсата на видими следи по товарния автомобил. Самите експерти отчитат липсата на деформации по задната част на автомобила и приемат /въз основа и на останалите обективни находки/, че ударът е настъпил в средната част на буса. Наличната по делото доказателствена информация, носена от различни нейни източници, правилно е разчетена от Апелативен съд и той е дал адекватен и коректен отговор на всички, поднесени пред него възражения от защитата, подновени всъщност и пред настоящата инстанция. В този смисъл липсва превратност в аналитичната дейност на контролирания съд, която да е довела до порок при формиране на крайните му изводи относно авторството на деянието, нарушените правила за движение по пътищата, причинените в резултат на тяхното нарушаване телесни увреди на С. М. и наличната между тях и настъпилата впоследствие смърт причинно-следствена връзка. След направената констатация за липса на извършени от Апелативен съд процесуални нарушения, рефлектиращи върху правата на някоя от страните в процеса, следва да бъде разгледана основателността на претенцията на протестиращия прокурор, неподдържана от участващия в съдебно заседание пред настоящата инстанция, за нарушение на материалния закон чрез приложение на привилегирования състав на чл. 343а, ал.1,б.“б“ НК за извършеното от Л.. Софийски апелативен съд е изложил убедителни аргументи, за да мотивира позицията си, че Л. Л. е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия С. М.. Тези аргументи напълно се споделят от настоящия състав. Двукратното уведомяване от подсъдимия за случилото се на Национален спешен телефонен номер 112 с цел осигуряване на адекватна медицинска помощ, е целяла именно запазване живота и здравето на пострадалия. Подсъдимият предвид лаическите си познания в областта на медицината е възприел единствено видимостите - неестествено положение на левия долен крайник на М. и кръвонасядания по лицето. Тези наранявания, именно поради липсата на специални медицински знания, са препятствали Л. да извърши други действия освен сигнализиране за спешна помощ и впоследствие подпомагане при пренасяне в отзовалата се линейка, вместо да предприеме други, от които би могло да се влоши здравословното състояние на пострадалия. Осъщественото от Л. е било в рамките на неговите обективни възможности и субективни възприятия и напълно адекватно въззивната инстанция е приела /при наличие на подобни факти и в сезиращия първостепенния съд обвинителен акт/, че действията на подсъдимия следва да бъдат субсумирани под правната норма на чл. 343а, ал.1, б.“б“ НК. Това разбиране е напълно в унисон и с указаното в Постановление №1/1983г. по наказателно дело №8/1982г. на Пленума на Върховния съд. Приложението на този привилегирован състав естествено е рефлектирало и върху намаляване размера на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство на 6 /шест/ месеца. Въпреки че изрично не е обективирал позицията си дали при отмерване на тази наказания съдът се е съобразил с нормата на чл. 54 НК или чл. 55 НК /въпреки че последната е приложена от първостепенния съд/, при мотивиране на схващането си за срока на наказанието лишаване от свобода и неговия вид, втората инстанция е заявила, че го разглежда в „границите на наказанието лишаване от свобода, предвидено в привилегирования състав на чл. 343а, ал.1, б.б“ вр. чл. 343, ал.1, б.“в“ НК“, сочещо на съобразяване с разписаното в чл. 54, ал.1 НК, а не с това в чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ НК. Тази позиция е в унисон със схващането и на настоящия състав. Действително, налице са смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които са изчерпателно изследвани и посочени от контролирания съдебен състав, но те не могат да бъдат възприети като толкова многобройни, за да обусловят като несъразмерно тежко и най-лекото предвидено в закона наказание за деятелността на Л. Л., за да му бъде наложено наказание „пробация“. Правилно е възприето от състава на Апелативен съд, че изследваното деяние не се отличава със специфика, отличаваща го със завишена степен на обществена опасност, свойствена за този вид престъпления. От друга страна, упражняваната като професионална дейност по управление на моторно превозно средство от страна на подсъдимия, завишаваща изискванията към него по спазване правилата за движение по пътищата и нарушението на нормата на чл. 40 ЗДвП в двете й хипотези, определя като напълно съответни и вида, и срока на наложените му от Апелативен съд наказания. При извършената констатация за неналичие на превратност в оценъчната дейност на въззивната инстанция, допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждане на част от доказателствения материал, нарушение на материалния закон или несправедливо определяне на наказанията на Л. Л., настоящият състав стои на позицията, че актът на въззивната инстанция следва да бъде оставен в сила. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 185 от 28.06.2022г. по ВНОХД № 1319/2021г. по описа на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 4 състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.