Р Е Ш Е Н И Е № 478 гр. София, 04.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1650 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Б. А. Т. против въззивно решение № 118/04.07.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав, постановено по ВНОХД № 230/2012 г., с което е била потвърдена присъда № 13/25.04.2012 г. по НОХД № 165/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С тази присъда Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия Б. А. ТЕРЕКЛИЕВ за виновен в това, че вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда на 07.10.2011 г. в гр.В., по непредпазливост е причинил смъртта на С. А. К., починал на 18.10.2011 г., поради което и на основание чл. 124 ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 и вр. чл. 54 и чл. 48а ал. 1 от НК му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Уважени са били и предявените гражданските искове за неимуществени вреди, както и в тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от упълномощения защитник на подсъдимия, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НК. Твърди се, че въззивният съд не е отчел като смекчаващи обстоятелства направените от подсъдимия признания и изразеното от него съжаление за извършеното, които са довели до несправедливост на наказанието с оглед отказа за прилагане на чл. 66 от НК, което се иска да стори ВКС. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Частните обвинители и граждански ищци, редовно призовани, не се явяват в с. з. и не изразяват позиция по жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. ВКС е имал и други случаи да отбележи, че при формиране на убеждението относно приложението на чл. 66 от НК и конкретно за това, дали целите на наказанието и преди всичко поправянето на осъдения могат да бъдат постигнати без да се налага ефективно изтърпяване, съдилищата са длъжни да оценяват внимателно всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, които при всеки отделен казус имат специфично изражение. В конкретния случай, с оглед признатите от подсъдимия факти при условията на глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК, деянието, за което е бил признат за виновен подсъдимия Т. се е изразявало в нанасянето на един силен удар с дърво в главата на пострадалия К. в хода на възникнал конфликт между семействата им по незначителен повод. Вследствие на този удар, на пострадалия са били причинени счупване на черепната основа, вътремозъчни кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка и между черепните кости и твърдата обвивка на главния мозък, като именно в резултат на настъпилите тежки мозъчни увреждания е настъпила и смъртта му. Съответно, тежкият резултат и спецификата на причиняването му характеризират дееца в твърде негативен план и изискват по-строго наказателно въздействие както с оглед поправянето му, така и за постигане на останалите цели по чл. 36 от НК, което не може да бъде осигурено чрез отлагане изтърпяването на наложеното му наказание. Този извод не се повлиява съществено от констатираните по делото смекчаващи обстоятелства като чисто съдебно минало и положителни характеристични данни. Доколкото подсъдимият не е правил признания на ДП, а само с в съдебната фаза на процеса (което е и основанието да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а ал. 1 от НК - 3 години лишаване от свобода, а с редукцията от 1/3 - две години лишаване от свобода - вж. ТР № 1/2009 г.), то липсва основание за допълнително съобразяване в контекста на приложението на чл. 66 от НК. Затова, като е потвърдил първоинстанционната присъда, вкл. относно начина на изтърпяване на наказанието (макар напълно излишно да се е впуснал да разяснява колко неправилна е била правната квалификация на повдигнатото обвинение), въззивният съд не е реализирал касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 118/04.07.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав, постановено по ВНОХД № 230/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: